US дипломат: Кризата около Украйна беше умишлено провокирана от Запада

Авторът Джак Фауст Матлок-младши е американски дипломат в оставка, прекарал 35 години на дипломатическа служба. През 1981−1983 г е посланик в Чехословакия, а през 1987-1991 г. е посланик на САЩ в СССР. Той е доктор по философия, професор, член на Американското философско дружество, член на Републиканската партия, пише Trud.bg

Всеки ден ни се говори, че войната в Украйна може да е неизбежна. Казват ни, че руските войски се трупат близо до границите на Украйна и могат да атакуват всеки момент. Американските граждани са посъветвани да напуснат Украйна, а служителите на американското посолство се евакуират.

Междувременно украинският президент ни съветва да не се паникьосваме и даде да се разбере, че не смята, че руската инвазия е неизбежна. Владимир Путин, президентът на Русия, отрича, че има намерение да нахлуе в Украйна. Неговото искане е процесът на добавяне на нови членове към НАТО да спре и по-специално Русия да има гаранции, че Украйна и Грузия никога няма да станат членове на НАТО.

Президентът Байдън отказа да даде такива гаранции, но ясно изрази желанието си да продължи да обсъжда стратегическата стабилност в Европа. Междувременно украинското правителство даде да се разбере, че не възнамерява да изпълнява споразумението от Минск от 2015 г. за присъединяването на провинциите Донбас към Украйна, но с висока степен на местна автономия – споразумението между Русия, Франция и Германия, което САЩ одобриха.

Може би аз греша – трагично да греша, – но не мога да отхвърля подозрението, че ние сме свидетели на сложен фарс, силно преувеличен от видни представители на американските медии, за да послужи за вътрешно политически цели. Позицията на администрацията на Байдън се клати от падащите рейтинги на одобрение заради нарастващата инфлация, разрушителните ефекти от вируса „Омикрон“, твърденията (предимно несправедливи) за изтеглянето на войските от Афганистан и невъзможността да събере пълната подкрепа на собствената си партия за приемане на законодателството Build Back Better *.

И всичко това, докато тази администрация се подготвя за тазгодишните избори за Конгреса.

Тъй като са ясни „победите“ над вътрешните проблеми, които изглеждат изключително малко вероятни, защо да не изфабрикува една от победите, като се представи случаят по такъв начин, че Байдън ще предотврати инвазията в Украйна, като „се противопостави на Владимир Путин“?

Всъщност изглежда най-вероятно целите на президента Путин да са точно такива, каквито той ги описва и както той говори за тях след речта си в Мюнхен през 2007 г. Казано по-просто и перифразирайки го, бих ги обобщил така: „Отнасяйте се с нас поне с малко уважение. Ние не  заплашваме Вас или Вашите съюзници, така че защо ни отказвате сигурността, за която настоявате за себе си?"

През 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна, много наблюдатели, пренебрегвайки бързо развиващите се събития, отбелязали края на 1980-те и началото на 1990-те, вярваха, че Студената война е приключила. Но сгрешиха. Студената война приключи поне 2 години по-рано. Тя завърши с преговори и това беше в интерес на всички страни.

Президентът Джордж Буш се надяваше, че Горбачов ще успее да запази повечето от дванадесетте небалтийски републики в една доброволна федерация. На 1 август 1991 г. той изнася реч пред украинския парламент (Върховната Рада), в която одобрява плановете на Горбачов за доброволна федерация и предупреждава срещу „самоубийствения национализъм“.

Последната фраза е вдъхновена от атаките на грузинския лидер Звиад Гамсахурдия срещу малцинствата в Съветска Грузия. Поради причини, които ще обясня по-долу, те се отнасят и за днешна Украйна.

В крайна сметка, въпреки общоприетото вярване, както сред "блатото" на САЩ, така и сред по-голямата част от руската общественост, което САЩ не подкрепиха и уж с това да не предизвикат още повече разпадането на Съветския съюз. Ние винаги сме подкрепяли идеята за независимостта на Естония, Латвия и Литва, а един от последните актове на съветския парламент беше легализирането на техните претенции за независимост.

И между другото, въпреки често изразяваните опасения, Владимир Путин никога не е заплашвал да погълне отново балтийските държави или да претендира за някоя от техните територии, въпреки че е критикувал онези, които са отказали на етническите руснаци пълните права на гражданство в тях. И това е принцип, който ЕС се ангажира да спазва.

Беше ли възможно тази криза да бъде избегната?

И така, основното искане на президента Путин е да гарантира, че НАТО няма да приема нови членове, и по-специално Украйна или Грузия. По този начин е ясно, че не би имало причина за настоящата криза, ако го нямаше това разширяване на алианса след края на Студената война или ако това разширение ставаше в хармония със създаването на структурата за сигурност в Европа, в това число и за Русия.

Може би трябва да разгледаме този въпрос по-широко. Тъй като говорим за американската политика, може би трябва да обърнем малко внимание на това как САЩ реагираха на опитите на външни лица да изградят съюзи със съседните страни. Някой помни ли доктрината на Монро, с обявяваната сфера на влияние, обхващаща цялото полукълбо? И ние бяхме сериозни за това! Когато научихме, че имперска Германия се опитва да спечели Мексико като съюзник по време на Първата световна война, това беше мощен стимул за последващото обявяване на война на Германия. Разбира се, по време на моя живот имахме кубинската ракетна криза. Помня я добре, защото по това време бях в американското посолство в Москва и превеждах някои от посланията на Хрушчов до Кенеди.

Трябва ли да разглеждаме събития като кубинската ракетна криза от гледната точка на някои принципи на международното право или по отношение на вероятното поведение на лидерите на дадена страна, когато се чувстват застрашени? Какво каза международното право по това време за използването на ядрени ракети в Куба?

Куба е суверенна държава и има право да търси подкрепа за своята независимост на всяко място по свой избор. САЩ я заплашваха, дори опитаха инвазия, използвайки кубинци против Кастро. И тя се обърна към Съветския съюз за подкрепа. Знаейки, че САЩ са инсталирали ядрени оръжия в Турция, съюзник на САЩ, който на практика граничи със Съветския съюз, Никита Хрушчов, съветският лидер, реши да постави ядрени ракети в Куба. На какво правно основание САЩ биха могли да възразят срещу Съветския съюз да разположи оръжия, подобни на тези, които са разположени срещу него?

Очевидно това беше грешка. Голяма грешка! (Идва ми на ум забележката на Талейран – „По-лошо от престъпление...“). Международните отношения – независимо дали ви се харесва или не – не се определят от обсъждането, тълкуването и прилагането на тънкостите на „международното право“, които във всеки случай, не е същото като общинското право и вътрешното право. Кенеди трябваше да реагира, за да премахне тази заплаха. Обединеният комитет на началник-щабовете препоръча ракетите да бъдат унищожени чрез бомбардиране. За щастие Кенеди не стигна до този момент, обяви блокадата и поиска ракетите да бъдат премахнати.

След седмица на обмен на съобщения беше решено Хрушчов да премахне ядрените ракети от Куба. Това, което не беше обявено, беше, че Кенеди също се съгласи да изтегли американските ракети от Турция. Този ангажимент на САЩ обаче не трябваше да бъде оповестяван публично.

Ние, американските дипломати в посолството в Москва, разбира се, бяхме възхитени от този резултат. Ние дори не бяхме информирани за споразумението за ракетите в Турция. Нямахме представа, че сме били близо до ядрени удари. Знаехме, че САЩ имат военно превъзходство в Карибите и бихме приветствали американските военновъздушни сили да бомбардират тези обекти. Но ние не бяхме прави.

При по-късните срещи със съветски дипломати и военни офицери научихме, че ако тези съоръжения са били бомбардирани, офицерите на място биха могли да изстрелят ракетите без заповед от Москва. Можехме да загубим Маями и какво след това? Също така не знаехме, че една съветска подводница е била близо до изстрелването на ядрено торпедо към кораба разрушител, което й пречеше да се издигне на повърхността, за да вземе въздух.

Ние бяхме близо до смъртта. Включването във военни сблъсъци със страни, които имат ядрени оръжия, е доста опасно. Не ви е необходима диплома по международно право, за да разберете това. Всичко, от което се нуждаете, е само здрав разум.

Добре. Това беше предвидимо. Но беше ли предсказано?

"Най-голямата стратегическа грешка след края на Студената война"

Моите думи не бяха единствените. През 1997 г., когато се появи въпросът за добавянето на нови членове към НАТО, бях помолен да свидетелствам пред комисията по външни отношения на Сената. Във встъпителната си реч казах: „Мисля, че препоръката на администрацията за приемането на нови членове в НАТО в момента е погрешна.

Ако това предложение бъде одобрено от Сената на САЩ, то може да остане в историята като най-сериозната стратегическа грешка, допусната след края на Студената война. Далеч от подобряване на сигурността на САЩ, на техните съюзници и на страните, които се стремят да се присъединят към алианса, това би могло да постави началото на верига от събития, които биха могли да представляват най-сериозната заплаха за сигурността за тази страна след падането на Съветския съюз".

Причината, която посочих, беше, че Русия разполагаше с ядрен арсенал, който съответства, ако не и надхвърля, този на САЩ по общата си ефективност. И двата арсенала – ако наистина бяха използвани в една гореща война – биха могли да сложат край на цивилизацията на Земята и може би дори да доведат до изчезването на човешката раса и многото други форми на живот на планетата.

Въпреки че САЩ и Съветският съюз сключиха споразумения за контрол на въоръженията по време на администрацията на Рейгън и ранните администрации на Буш, преговорите за по-нататъшни съкращения бяха в застой по време на администрацията на Клинтън. Нямаше дори опит за споразумение за изтеглянето на ядрените оръжия с малък обсег от Европа.

Това не беше единствената причина, която посочих за включването, а не за изключване на Русия от европейската система за сигурност. Обясних го по следния начин:

„Планът за увеличаване на членството в НАТО не отчита реалната международна ситуация след края на Студената война и действа по логика, която имаше смисъл само по време на Студената война. Разделението на Европа приключи преди да е имало мисъл за приемането на нови членове в НАТО.

Никой не заплашва с преразпределение Европа. Затова е абсурдно да се твърди, че трябва да се приемат нови членове в НАТО, за да се избегне бъдещо разделение на Европа. За да стане НАТО основен инструмент за обединяване на континента, тогава, логично, единственият начин да направим това е да го разширим, за да включим всички европейски държави. Но това изглежда не е целта на тази администрация, но дори и да е, начина да се постигне тази цел е да не се приемат нови членове един по един”.

Решението за разширяване на НАТО член по член беше промяната в американската политика, която доведе до края на Студената война и освобождението на Източна Европа. Президентът Джордж У. Буш провъзгласи целта си за "обединена и свободна Европа". Съветският президент Горбачов говори за „нашия общ европейски дом“, приветства представителите на източноевропейските правителства, които свалиха комунистическите си управници, и нареди радикалното намаляване на съветските въоръжени сили, обяснявайки, че за да се гарантира сигурността на една страна, трябва да има сигурност за всички.

Първият президент Буш също така увери Горбачов по време на срещата им в Малта през декември 1989 г., че ако на страните от Източна Европа им бъде позволено да изберат бъдещата си ориентация чрез демократични процеси, САЩ няма да „се възползват“ от този процес. (Но е ясно, че присъединяването към НАТО на държавите, които дотогава са били членки на Варшавския договор, е „възползване от обстоятелствата“) На следващата година Горбачов получава уверения, макар и не в официално споразумение, че ако на обединена Германия бъде позволено да остане в НАТО, тогава юрисдикцията на НАТО няма да се премести и „на инч“ на изток.

Тези коментари бяха дадени на Горбачов преди разпадането на Съветския съюз. Веднага след като настъпи този крах, Руската федерация имаше по-малко от половината население на Съветския съюз, а военното ведомство беше деморализирано и в пълен безпорядък. И ако нямаше причина за разширяване на НАТО, след като Съветският съюз призна и уважи независимостта на източноевропейските страни, имаше още по-малко причини да се страхуваме от Руската федерация като заплаха.

Умишленото бързане?

Присъединяването на източноевропейските страни към НАТО продължи по време на администрацията на Джордж Буш (2001-2009), но това не беше единственото нещо, което предизвика възраженията от Русия.

В същото време САЩ започнаха да се оттеглят от договорите за контрол на въоръженията, които за известно време смекчиха ирационалната и опасна надпревара във въоръжаването и се превърнаха в основополагащи споразумения за прекратяване на Студената война.

Най-значимо беше решението да се оттегли от Договора за противоракетната отбрана (Договора за ПРО), който беше крайъгълният камък на поредицата от споразумения, които спряха надпреварата в ядрените оръжия за известно време.

След терористичните атаки срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона в Северна Вирджиния, президентът Путин беше първият чуждестранен лидер, който се обади на президента Буш и предложи своята подкрепа. Той удържа на думата си, като улесни атаката срещу талибанския режим в Афганистан, който беше приютил Осама бин Ладен, лидерът на Ал Кайда, който вдъхнови тези терористични атаки.

Тогава беше ясно, че Путин се стреми към партньорство за сигурност със САЩ. Терористите-джихадистки, които се насочиха към САЩ, също бяха насочени и към Русия. Въпреки това САЩ продължиха политиката си на игнориране на интересите на Русия, както и на нейните съюзници, като нахлуха в Ирак. Това беше акт на агресия, срещу който се противопоставиха не само Русия, но и Франция и Германия.

Докато президентът Путин изведе Русия от състоянието на фалит, стабилизира икономиката, изплати външните дългове, намали активността на организираната престъпност и дори започна да изгражда „финансовото гнездо“, за да издържи на бъдещите финансови бури, той претърпя това, което възприемаше като поредица от една след друга обиди за своето възприемано достойнство и за сигурността на Русия. Той ги изброи в своята реч в Мюнхен през 2007 г.

Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс отговори, че ние нямаме нужда от нова студена война. Съвсем правилно, разбира се, но нито той, нито началниците му, нито наследниците му изглежда са приели сериозно предупреждението на Путин. Тогава сенатор Джоузеф Байдън, след като издигна кандидатурата си за президентските избори през 2008 г., обеща да се "противопостави на Владимир Путин!" Но какво, по дяволите, му беше направил Путин на него или на САЩ?

Макар че, президентът Барак Обама първоначално обеща промени в политиката, в действителност правителството му продължи да игнорира най-сериозните притеснения на Русия и удвои по-ранните американски усилия за „освобождаването на бившите съветски републики от руското влияние“ и на практика да насърчава „смяната на режима“ в самата Русия. Действията на Америка в Сирия и Украйна бяха възприети от руския президент и от повечето руснаци като косвени атаки срещу самите тях.

Сирийският президент Асад беше брутален диктатор, но беше и единствената ефективна защита срещу Ислямска държава, движение, което процъфтява в Ирак след инвазията на САЩ и се разпростря в Сирия. Военната помощ за привидно „демократичната опозиция“ бързо попадна в ръцете на джихадистите, свързани със същата Ал Кайда, която организира атаките от 9/11 срещу САЩ!

Но заплахата за съседната Русия беше много по-голяма, тъй като много от джихадистите идваха от райони на бившия Съветски съюз, включително и от самата Русия. Сирия също е близък съсед на Русия, но всички виждаха как в своя заблуден опит се обезглавява сирийското правителство, като САЩ помогнаха за укрепване на враговете както на САЩ, така и на Русия.

Що се отнася до Украйна, намесата на САЩ във вътрешната й политика е дълбока, до степен че се създава впечатлението, че САЩ са избрали премиера на тази страна. През 2014 г. Америка по същество подкрепи и незаконния държавен преврат, който замени украинското правителство. Тази процедура обикновено не се счита за съвместима с върховенството на закона или с принципите на демократичното управление. Насилието, което все още кипи в Украйна, започна в „прозападната“ западна част на страната, но не и в Донбас, където реакцията на това, беше на това което се смята за заплаха от насилие срещу украински граждани, които са етнически руснаци.

По време на втория мандат на президента Обама реториката му стана още по-лична. Той се присъедини към растящия хор от американските и британските медии, които очерняха руския президент. Обама говори за икономическите санкции срещу руснаците като за „цената“ на Путин за неговото „лошо поведение“ в Украйна, като удобно забрави, че действията на Путин са популярни в Русия и че собственият предшественик на Обама може да бъде достоверно обвинен, че е военнопрестъпник.

След това Обама продължи да хвърля обиди към руската нация изобщо с изявления от рода че „Русия не произвежда нищо, от което някой да се нуждае“, игнорирайки удобно факта, че по това време можехме да закараме американските астронавти до Международната космическа станция само с руските ракети. ., и че неговото правителство е направило всичко по силите си, за да попречи на Иран и на Турция да закупят руските зенитни системи.

Сигурен съм, че някои ще кажат: „И какво от това? Та нали Рейгън нарече Съветския съюз „Империя на злото“, но след това се договори с него за края на Студената война". Това е точно така! Рейгън заклейми старата съветска империя, но впоследствие отдаде почит на Горбачов за промяната й и никога не критикуваше лично съветските лидери. Той се отнасяше с тях с лично уважение и като равни с равни, и дори угощаваше бившия външен министър Громико на официалните вечери, обикновено запазени за държавните или правителствените ръководители. Първите му думи на частните му срещи обикновено бяха такива: „Световният мир е в нашите ръце. Трябва да действаме отговорно, за да може светът да живее в мир".

През четирите години, през които Доналд Тръмп е на власт, ситуацията се влоши. Обвинен без доказателства, че е марионетка на Русия, Тръмп се погрижи да предприеме всички възможни антируски мерки, докато ласкаеше Путин като велик лидер. Взаимните експулсации на дипломати, започнати от САЩ в последните дни от мандата на Обама, продължиха в мрачен порочен кръг, който остави дипломатическото присъствие толкова изчерпано, че в продължение на няколко месеца САЩ нямаха достатъчно персонал в Москва, за да издават визи за САЩ.

Подобно на много други пресни събития, взаимното душене на дипломатическите мисии отменя едно от най-гордите постижения на американската дипломация през последните години на Студената война, когато работихме усърдно и успешно, за да отворим затвореното общество на Съветския съюз, за да намалим Желязната завеса, която разделяше „Изтока“ и „Запада“. Успяхме благодарение на сътрудничеството на съветския лидер, който разбра, че страната му отчаяно се нуждае от присъединяване към света.

Лесно ли може да се разреши ситуацията с помощта на здравия разум?

Това, което президентът Путин настоява, е да се прекрати разширяването на НАТО и създаването на структура за сигурност в Европа, която да гарантира сигурността на Русия, наред със сигурността на другите страни е изключително разумно. Той не изисква оттеглянето на нито един член на НАТО и не заплашва никого. По всеки прагматичен стандарт на здравия разум това е в интерес на САЩ да се насърчава мира, а не конфликта. Опитът да се освободи Украйна от руското влияние е декларираната цел на онези, които агитираха за „цветни революции“ и беше глупаво и опасно начинание. Забравихме ли урока от кубинската ракетна криза толкова скоро?

Но да се каже, че одобряването на исканията на Путин е в обективен интерес на САЩ, не означава, че ще бъде лесно да се направи това. Лидерите както на Демократическата, така и на Републиканската партия заеха толкова русофобска позиция (това е история за отделно изследване), че ще са необходими големи политически умения, за да се движите в коварните политически води и да постигнете рационален резултат.

Президентът Байдън даде да се разбере, че САЩ няма да се намесват с войските си, ако Русия нахлуе в Украйна. Защо тогава ги транспортира в Източна Европа? Само за да покаже на ястребите в Конгреса, че отстоява позицията си? За какво? Никой не заплашва Полша или България, освен вълните от бежанци, бягащи от Сирия, Афганистан и пресъхналите райони на африканската савана. И така, каква работа там има 82-ра въздушнодесантна дивизия?

Е, както предложих по-рано, това може да е просто един скъп фарс. Може би последвалите разговори между правителствата на Байдън и Путин ще намерят начин за справяне с руските опасения. Ако е така, тогава може би този фарс ще изпълни своята цел. И може би тогава нашите членове на Конгреса ще започнат да се занимават с нарастващите проблеми, пред които сме изправени вкъщи, вместо да ги изострят.

Да се мечтае не е забранено, нали?

*Инвестиционният план за изграждане на по-добра социална и екологична инфраструктура Build Back Better (Да го направим обратно по-добре) е стратегическа програма, която може да промени САЩ за няколко години. Първоначално Байдън предложи $3,5 трлн., но сумата беше намалена след преговори със сенаторите центристи.