US професор смълча всички с кошмарен анализ за COVID-19 и финансовата система

В третата седмица на месец март, когато вниманието на повечето хора беше фокусирано върху ръста на смъртните случаи от коронавируса и апокалиптичните сцени в болничните отделения, глобалните финансови пазари се доближиха до колапс, подобен на този от септември 2008 г.

Това посочва в свой анализ в „Гардиън“ професорът от Колумбийския университет Адам Туз.

По думите му пазарите са реагирали на един доскоро немислим сценарий.

Цените на акциите на редица големи корпорации се сринаха. Стойността на долара се покачи спрямо тази на всички други парични единици, удряйки длъжниците по цял свят.

Инвеститорите започнаха да продават всичко, дори традиционно смятаното за безрисков актив злато. Единственото, което се търсеше, бяха долари. Пазарите на държавни облигации – самата основа на финансовата система, се люшкаха нагоре-надолу в паника.

На 23 март 26 трилиона долара бяха заличени на борсите, което нанесе огромни загуби както на малцината богати притежатели на акции, така и на колективните спестявания на пенсионни и застрахователни фондове.

„Икономиката спря със скърцане“

След фатален период на колебание редица правителства наложиха карантина, за да удържат смъртоносната пандемия. Глобалната икономическа машина, създадена да расте, спря със скърцане. Тази година за първи път от Втората световна война насам производството ще се свие. И то не само в Европа и САЩ.

Днес е ясно, че, ако обстоятелствата го наложат, можем да „изключим“ икономиката. Последствията обаче са катастрофални. Милиони хора по цял свят останаха без работа. Секторът на услугите, в който са заети най-много работници, е сред най-тежко засегнатите.

Никога досега глобалната икономика не е преживявала едновременен шок от подобен мащаб. Неизбежно ни очаква тежка глобална рецесия, смята Тууз.

Кредитите – спасението в кризата

Ключовият въпрос е каква част от икономиката ще оцелее след карантината, а това зависи от наличието на заеми. Бизнесът работи на кредит. За да оцелеят в кризата, милиони компании и семейства разчитат на държавни помощи.

Приходите в хазните обаче също са секнали, така че и държавите се нуждаят от заеми.

Свидетели сме на най-големия ръст на публичен дефицит и държавни дългове от Втората световна война насам. А днешната рецесия е по-бързо настъпваща и по-интензивна от която и да било друга досега, предупреждава професорът.

По думите му, обаче, е имало и още по-черен глобален сценарий: Ако, освен кризата, бяхме изправени и пред строги мерки за икономии – с растящи лихви и затегнато кредитиране.

Това вече се случва в по-слабо развитите държави по света. Но поне засега беше избегнато в Европа и в Съединените щати. Ключова роля за това изиграха техните централни банки.

ФЕД даде тон

На 15 март председателят на Федералния резерв Джером Пауъл обяви забележителни мерки.

Американската централна банка намали лихвите си до нула, нещо, което досега е правила само веднъж – в пика на кризата през 2008 г. Също така, за да стабилизира пазара на американските ценни книжа, обеща да налее в тях 700 милиарда долара.

Това обаче бяха мерки в помощ на американската икономика, а коронавирусът е глобален проблем.

За да гарантира, че доларите ще продължат да стигат до всички банки във всички големи финансови центрове по света, Федералният резерв подобри условията по т.нар. линии за валутен суап – споразумения между централните банки за това как да си обменят долари срещу евро, паундове, швейцарски франкове и т.н.

И въведе нови суап линии с допълнителни държави, за да подпомогне развиващи се икономики като Мексико, Южна Корея и Бразилия.

С други думи, Пауъл използва основното оръжие от финансовата криза през 2008 г., но го разгърна много по-бързо, отбелязва професорът.

Отвъд Океана

На 18 март британският паунд спадна до най-ниското си ниво от 1985 г. насам. Това беше и третият работен ден на новия гуверньор на Английската централна банка (Bank of England) Андрю Бейли.

На следващия ден институцията обяви, че ще инвестира 200 милиарда паунда в британски държавни облигации. За разлика от 2008 г., няма да прави това спрямо предварителен план-график, а ще започне да „налива“ пари незабавно.

Отново на 18 март на спешно среднощно заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) също реши да действа. Оттам съобщиха, че ще започнат да изкупуват държавни облигации и корпоративни книжа на стойност 750 милиарда евро. И още: че при нужда ще преразгледат някои от „самоналожените си ограничения“. За институция като ЕЦБ това е революция.

След като 2 дни по-късно и американският Конгрес се споразумя за пакет икономически стимули на стойност 2 трилиона долара – над 2 пъти повече от този през 2009 г., борсовите индекси най-накрая се успокоиха.Ограниченията (нива на инфлацията, правила за това какъв дълг и в какви количества може да се изкупува и т.н.) – са това, върху което се гради банката. Ясно е, че консервативните членове на Изпълнителния й съвет са били против, но хаосът на пазарите наложи извънредни мерки.

Втората стъпка

Отвъд Океана на 23 март Федералният резерв обяви втори мащабен пакет в подкрепа на икономиката, включващ закупуване на облигации в неограничен размер и програми за гарантиране на кредитни потоци към корпорации и държавни и местни власти. Тази намеса в пазара на корпоративните облигации беше възприета като безпрецедентна стъпка.

Неравенствата на Стария континент не могат да се сравнят с това, което се случва в други части на планетата. На много места възможностите за кредитиране са орязани. Световната банка предупреждава за опустошителна рецесия в редица африкански страни.В началото на април Английската централна банка също предприе радикална мярка – временно предоставя директно пари на правителството за борба с коронавируса. За последен път на Острова това се случи през 2008 г.

В еврозоната политическата координация отне повече време. Рим за пореден път се почувства изоставен и отне седмици на преговори, докато се стигне до компромис как Европа да подпомогне най-тежко засегнатите (не само от коронавируса, но и от икономическите последствия) Италия и Испания.

Опустошителна рецесия по света

Почти половината държави в света – над 90, вече са кандидатствали за финансова помощ от Международния валутен фонд.

Европа и Съединените щати успяха да изравнят кривата на финансовата паника, поддържайки жизненоважния поток на кредитиране. Без него голяма част от икономиките днес нямаше да са на изкуствено дишане, а вече щяха да са загинали.

Предпазната мрежа

Поддържането на кредитирането беше предварително условие за налагането и удължаването на карантината. Мерките за интервенция, които западните централни банки предприеха през последните 6 седмици, бяха безпрецедентни и немислими само месец по-рано.

Те дадоха резултат – под финансовата система беше „опъната“ огромна публична „предпазна мрежа“. Ликвидността, предоставена от централните банки, позволи на държавите да увеличат публичните си разходи, за да се борят с пандемията и с нейните социални и икономически последици.

Може и никога да не разберем какво е ставало зад затворените врати на Федералния резерв, ЕЦБ и Английската централна банка (досега оттам са изтекли единствено откъслечни предположения за ожесточени спорове). Взетите решения обаче предотвратиха глобален финансов срив. Поне засега.

Предстои Западът да намери начин да протегне ръка и на останалата част от света.