В какво вярва бойковистът?

Голямата интрига не е какво мисли Бойко Борисов, а поддръжниците му. Те са темелът на политическия модел

Напоследък се чувствам глобален селянин в Бойкоцентрична селищна система. Стоя прилепнал до радиоточката, но нищо не научавам за себе си, а знам всичко за него. И за лошите. Знам, че Станишев е виновен, Доган - коварен, магистратите - корумпирани. "Дупета" всякакви пречат, а ако личната му довереничка Геновева Алексиева назначава дъщеря си на обществена длъжност, то това не е връзкарство, а кампания срещу нея.

Това, което не знам обаче, е какво мислят потребителите на тази ценна информация. Шегата настрана - не е ясно какво мислят милионите избиратели на Бойко Борисов. Най-вече за тревогите и въжделенията, с които той всекидневно ги обгрижва. Знае се какво мислеха преди година. Сега - не. Социолозите обикновено ни представят стълбчета от рейтинги и криви на променящи се проценти. Но зад количествените параметри имат един по-важен показател - отговора на въпроса "защо". Той изисква продължителен научен труд, което го прави неконкурентен за текущата пазарна нужда. Няма го.

Ние не знаем например защо Бойко Борисов продължава да има впечатляващ рейтинг,

кое от него се харесва на хората, кое - не. Очевидно харизмата не е заради цъфтящата икономика, осъдените престъпници, прекрасния му кадрови подбор, ревизираните сделки. Може би заради намеренията, обещанията, евентуалния процес срещу Доган? Или заради безплодните, но всекидневни полицейски акции. Или пък защото в него се припознава обикновеният човек. Нима?

Откакто е премиер, доверието към Борисов спадна с няколко процента, понамаляха и готовите да гласуват за ГЕРБ. Това е нормално, резонно и не толкова интересно. По-важното е, че година и два месеца след вземането на властта все още съществува огромен брой хора, които вярват на Борисов. И ако са се поразколебали леко, то му трябват два-три сутрешни блока,

за да ги строи отново в правата линия

Доказателство са частичните избори в Габрово, където нямаше значение името на кандидата. Важното бе кой ще е човекът на Борисов и той спечели смазващо. Доказателство са последните парламентарни избори, след като две години преди това той управляваше София. Кметуваше така, както днес ръководи държавата, но това не попречи на Бойкоманията. Мнозина твърдят, че гласовете на 1.6 милиона българи не са Бойкомания, а предимно наказателен вот към тройната коалиция. Но само маниакално състояние може да обясни защо точно Борисов бе привидян като алтернатива. Та той винаги е твърдял, че щеше да стане всеотдаен труженик на тройната коалиция, ако през 2005 г. бе оставен в МВР. На копието на внезапното его ли се понесе вселенската правда?

Един ден Борисов ще бъде разжалван като Симеон Сакскобургготски. Това е ясно, но не се знае кога и защо? А детайлите са важни. Година след старта на управлението си рейтингът на царя бе под 40%, Борисовият не пада под 55%. В края на 2005 г. царят бе развенчан, смачкан, стопен от корупция и реституционни ламтежи и все така трудно връзваше цяло изречение. Но му трябваше точно една кампания време, за да вземе 700 000 гласа и да се подреди сред победителите. Ресурсът на телегеничния Борисов е несравнимо по-голям. Затова подробностите, които не знаем днес за електората на генерала, определят не просто следващите избори, но и цялостното отношение на хората към политиците.

Едно е например, ако е одобряван в сравнителен анализ с предшествениците си - "хубав, лош, с предишните - по-лошо". Съвсем друго е, ако универсалните оправдания, че някой друг е виновен, все още хващат вяра.

Още по-важно е да се знае какво не харесват привържениците му. Одобряват ли дребнавите му обиди в името на накърненото его? Или е нормално, щом е пич и премиер. Горди ли са, че Борисов е човекът на ЦРУ в България? Или е добре, щом Първанов се пука от завист. И те ли смятат, че не съдът, а ФБР трябва да казва коя улика е доказателство? Готови ли са неколцина да бъдат невинно бити, за сметка на колективната сигурност, при това виртуална? Харесва ли им всяко недоволно съсловие да бъде обиждано брутално, в името на магистрали, също виртуални? Да не се окаже, че всичко, което в публичния дебат се смята за негатив на Борисов, не впечатлява толкова хората? Търсенето да си е намерило предлагането.

Абсолютно същите отговори не знаем и за червените избиратели

Те също са важни, защото касаят другата половина от електорална България. Но колкото и да си приличат, лявото поне се отдръпна от БСП. То не одобрява Станишев, не харесва тройната коалиция, част отказа да гласува, друга пусна алтернативни бюлетини. Рейтингът на БСП опря в дъното. Един ден тези хора отново може да се подведат, но поне сега категорично дадоха оценката си за БСП. Смятаният за консервативен, праволинеен и феодално верен червен електорат търси промяна. Гражданите за европейско развитие нищо не търсят. Те очевидно харесват много настоящия премиер, или го подкрепят поради липса на друг вариант. А може да не са осъзнали, че не го харесват и ще го направят в мига, в който друг се появи като него. Това е големият обществен гъдел и той касае малко Борисов и много всички нас. Защото бившите поддръжници на НДСВ преляха в ГЕРБ и са темел в политическия модел на България. Дали ще се промени или остане същият, зависи какво се върти в главите им.

Диян Божидаров, в. "Сега"