Велизар Енчев: Трябваше ли Путин да влезе в Украйна с оръжие?

Ако стратезите на НАТО бяха чели "Изкуството на войната", сигурно нямаше да омаловажат предупреждението на Путин на Мюнхенската конференция от 2007 година, когато руският президент уведоми Запада, че разширяването на НАТО на Изток води до сблъсък с Русия, казва Велизар Енчев пред Epicenter.bg

Всъщност в Мюнхен говореше новият руски цар, осъзнал една горчива истина: СССР е мъртъв, но новата Руска федерация също ще последва тази съдба, ако владетелят й върви по стъпките на Михаил Горбачов и Борис Елцин.

По ирония на съдбата държавникът Путин е политически продукт на президента Борис Елцин, който подписа смъртната присъда на СССР в Беловежката гора на 8 декември 1991 г.

Историята учи, че владетелите често грешат при избора на наследник.

Но с избора на Путин нещата май са с обратен знак.

Елцин предпочете именно подполковника от КГБ за свой приемник, за да поправи както предателството на Горбачов, така и своите грешки, родени от наивната илюзия, че англосаксонците приемат руснаците за равностойни.

В залеза на живота си Елцин разбра, че Западът не го приема като равен и изобщо не желае да интегрира капиталистическа Русия в своята финансово-икономическа система. Дори и териториално осакатена след краха на Съветския съюз, Русия остана най-голямата държава в света.

Прекалено голяма, прекалено богата с нефт, газ и уран, но и прекалено унизена, за да е равноправен член в Клуба на богатите.

През деветдесетте години западните държави смятаха, че Русия е пред разпадане, каза в края на 2021-ва Путин, добавяйки, че е виждал европейски карти от онзи период.

На тях неговата страна е била изобразена разделена на няколко отделни независими държави. Путин изнесе, че водил разговори по темата с държавен глава на европейска държава, чието име не спомена, но поясни, че оглавява страна от Източна Европа.

Именно този източноевропейски лидер му е казал, че тогава европейските държави са били убедени в едно - само въпрос на време е Русия да се разпадне. Основният въпрос пред тях бил как да работят с всяка една от независимите руски държавици…

На бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт приписват думите, че „Русия е прекалено голяма и е несправедливо богатствата на Сибир да принадлежат само на една страна…“

Олбрайт отрича да е изричала това, но руснаците не вярват на опровержението й. През 2012 г. цитатът на Олбрайт бе използван в статия на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин. През 2015 г. същото направи секретарят на руския Съвет за национална сигурност Николай Патрушев.

За Москва е без значение дали Олбрайт е казвала това, след като американската политика им е дала безчет доказателства за желанието на Вашингтон Русия да бъде изтикана в ъгъла на световната политика.

Едно от руските доказателства за американската стратегия към Москва се съдържа в… книга на Соломон Паси.
 
През 2000 г. авторски колектив, под ръководството на председателя на Атлантическия клуб, издаде капиталния труд „Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия“.

В него се описва сценарий, по който скоро Русия ще бъде заличена от картата на света. Според авторите Руската федерация е заплаха за човечеството, затова е желателно да бъде раздробена на поне три държави: Европейска Русия, Далекоизточна република (Сибир) и Южноруски територии около Каспийско море.

Авторите около Паси приемат за член на ЕС и НАТО само Европейска Русия, внушавайки, че тя ще бъде оглавена от сговорчиви руски политици с евроатлантическа ориентация и чужди на национализма и реваншизма.

Като вторичен ефект от разпадането на Русия се предвижда възникване на дузина етнорелигиозни структури - като тази в Чечения.

Третият ефект в плановете на Соломон Паси засяга Китай, който щял да се разпадне по примера на руската империя и така светът да бъде освободен от руско-китайската заплаха. За осъществяването на атлантическия план срещу Русия и Китай обаче пречел "имперският център в Москва".

Едва ли „Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия“ е писана в офиса на Атлантическия клуб в София. При това Паси е най-гласният източноевропейски говорител на пакта, ползващ се със статут на „перманентен външен министър в сянка“.

Заради такива като Паси, но най-вече заради неспиращото разширяване на Северноатлантическия пакт на Изток, Путин и обкръжението му гледат на НАТО като на смъртоносно оръжие за унищожението на Русия.

В пророческия труд на Самюъл Хантингтън „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“ Путин е прочел редове, неумолимо потвърждаващи руските комплекси от Запада.

Приемем ли, че националните комплекси са другото име на страха, Путин с основание е уплашен от източната експанзия на НАТО, но най-вече от цивилизационната пропаст между Русия и западния блок. Хантингтън само дава гласност на гласовете от тази пропаст, които звучат така:

„…Първо, дали западната цивилизация представлява нов вид, единствен по рода си и съвършено различен от всички останали цивилизации, които някога са съществували на Земята? Второ, дали глобалната й експанзия заплашва (или обещава) да сложи край на възможностите за развитие на всички други цивилизации?

Повечето хора от Запада проявяват съвсем естествената склонност да отговарят положително и на двата въпроса. И може би са прави. В миналото обаче народите от други цивилизации са мислили по подобен начин и са грешили…. Мащабна война, включваща Запада и държавите-ядра на други цивилизации, не е неизбежна, но може да избухне…“

След последната вълна на разширение на НАТО и след обявеното намерение на пакта да приеме в редовете си Украйна и Грузия, в Москва се разделиха с илюзията, че Русия може да е партньор на западната цивилизация, споделяща общи ценности със САЩ и ЕС.

И още нещо осъзнаха генералите на Путин – ако НАТО продължи да въоръжава Украйна със сегашните темпове, без да е член на пакта, тя ще се превърне в европейския Израел и скоро украинската армия ще мери сили с руската.

Притиснат до стената, поучен от цветните революции и метежи в Украйна, Беларус и Казахстан и получил през декември 2021-а поредния отказ от САЩ да обсъдят опасното за Русия източно настъпление на НАТО, Путин отхвърли дипломацията и избра войната.

Путин е трагичен герой, за когото сякаш е писал Сун Дзъ в „Изкуството на войната“. Трактатът е за ползване от китайските императори, но и днес е настолна книга за притиснати до стената световни лидери.
 
Проблемът е, че драмата на унизената руска империя е драма и на света.

Трябваше ли Путин да влезе в Украйна с оръжие и не сгреши ли с тази братоубийствена война, в която победата може да е пирова, а поражението - последно?

Един от възможните отговори е в една от многото западни карти на раздробената Русия.

И каква ирония! Русия поиска реванш от Запада за погубения от руснаците Горбачов и Елцин СССР.