Виктор Димчев: Кой е виновен за хаоса

Продуцентът Виктор Димчев написа критичен коментар по повод актуалната политическа обстановка в страната. По думите му Асен Василев не успя да задържи топката дори колкото Кирил Петков, а шестте месеца се оказаха прекалено голям трамплин. Според него Сега властта се търкаля на улицата, а дежурното противопоставяне на сини и червени е все същото, дори участниците са същите. Ето какво още посочва той:

Асен Василев не успя да задържи топката дори колкото Кирил Петков. Шестте месеца се оказаха прекалено голям трамплин. Това рязко контрастира с мерките, действията и постигнатото на брандираното като промяна вече бивше мнозинство.

Вероятно еволюцията щеше да е по-добър път за съдружниците по неволя. Задачата по прегрупирането изглежда възможна, но невероятна. Рейтингите на всички управляващи падат стремглаво. Лидерите на почти всяка партия съдят някой от лидерите на другата. Всяка поява в медийното пространство е насочена да се очерни другарчето. 

Противопоставянията са почти безкрайни, често личностни. Нинова гони Борисов, Петков атакува Радев, Василев съди Тошко, Каримански ще съди Василев, Митева се заканва на цялото ПП, Слави напада Борисов, Нинова, Петков и Василев накуп, Иванов нападна с лодка Доган, Доган покани на кафе Иванов, Атанасов обвини Слави, Костадинов ги иска всички в затвора… Списъкът може да бъде продължен до безкрай.

Времето на протестиращите партии свърши. ИТН е зад борда, ДБ е на обичайното си място от времената преди Росенец, БСП е наполовина от доскоро недопустимото, ПП зависи от броя лъжи, които могат да се изрекат на седмица, минус усилията на останалите конкуренти за нови спасители. Като дамоклев веч тегне приближаващото служебно правителство и ревизията на ревизията. Победителят от протестите е хаосът, който организира страната, заливана от нескопосани мерки за борба с всевъзможни видими и въображаеми обструкции. 

Виновникът за хаоса е другият, предишното правителство, старите коалиции, правителствата от началото на Прехода, Доган, Живков и назад до Аспарух. Общественото ни е все по-разделено и не изглежда, че някой политик може да обедини хората в съдържателен блок от хора с визия и намерения. Слепванията от много управляващи партии се счупи в самото начало. Нито вдигнатият юмрук на президента, нито романтиката по Борисов, нито протестните партии и коалиции, нито дори новите видими участници изглеждат в състояние да доминират. 

Поддържаното на изкуствено дишане 47-мо НС ще остане в историята като правителството на промяната, което се напъна да роди – слабо, безотговорно, ненужно. Само преди две години политици проглушаваха ушите колко много готови решения, намислени реформи, бързи и качествени реформи ще съградят, стига само да получат властта. Няколко олигарха отърваха кожата, малко пари минаха от ръцете на работещите хора в ръцете на пенсионерите, различни тлъсти хапки и сочни батерии отидоха при своите бъдещи щастливи притежатели. И нищо повече. 

Сега властта се търкаля на улицата, а дежурното противопоставяне на сини и червени е все същото, дори участниците са същите, а техни символи са Бойко Рашков и Атанас Атанасов. 

Леко прегрупирани, с леко променени принципи и готовност за все по-голямо противопоставяне, по площадите на България вече се сее нескрита омраза, а речите се превръщат в яростна и злостна пропаганда. Истината не служи никому, иначе все някой щеше да се запита защо повече от година не се случи някое от обещаните крупни разследвания тип Илчовски или гигантските инфраструктурни проекти тип електромобили в Ловеч. А бяха толкова щедри из предизборните кампании на 2021-ва.

Кой поражда хаоса в България? Дали това е отлично организиран сценарий, който тласка страната към един или друг лагер, дали наблюдаваме режисиран от агресивни посолства театър или това е самороден продукт на неспособността и изчерпването, обхванали и променчиците, и консервативния лагер? Може би по всичко от малко. Това би означавало, че се намираме в ръцете на хаоса, който си изгражда нещо негово, ново и неясно.

Има един стар анекдот, че ударната сила на британската армия се дължи на старите моми, защото силата на войниците идва от качествения поридж, с който се хранят, а той се приготвя от първокласен овес, който пък се добива трудно и варди още по-трудно от мишките, с помощта на много котки, грижите за които полагат основно… старите моми.

Дано новите лица и политики, които се задават на хоризонта не се окажат същите стари моми, млади меринджеи, жадни юпита, нов надежден лидер или нещо, сглобено набързо край нечий юмрук, в друга столица или просто в служба на хаоса."