Вилдесхаузен - градът за българите в Германия, ето какво се случва там

Вилдесхаузен е малко градче в Долна Саксония. Изненадващо голям е броят на българите, живеещи там - близо 10% от населението. Местните медии често публикуват статии за българите. "Дойче Веле" показа какво пишат за тях?

Вилдесхаузен е близо до по-големите градове Бремен и Оснабрюк. През 2020 година се прочу със случаите на зараза в кланицата "Геестланд". Най-късно тогава стана ясно, че във Вилдесхаузен живеят много българи. При общо 21  810 жители (данни от края на март) официално регистрираните в градчето с българско гражданство са над 1800. Те са и най-голямата чуждестранна група в града. След тях се нареждат поляците с 402 души. А румънците са едва 105.

Българи от кланица в Германия: Дори за 10,10 евро на час немци не се хващат на тази работа

Много българи работят в кланици
Преди две години българите са били под 1500. Защо броят им нараства толкова бързо? От общината във Вилдесхаузен посочват в разговор с Дойче Веле, че това се дължи най-вече "на възможностите за работа, които осигурява икономическата структура в и около градчето". И действително: много от живеещите там българи работят в месопреработвателната индустрия. От години обаче политици и експерти критикуват този бранш, че не прави достатъчно за интеграцията на работниците от Източна Европа, които са заети в кланиците и фабриките за месо. "Тази индустрия разчита на роби, но когато стане дума за жилищната ситуация на работниците, тя деликатно мълчи", критикува местният политик Райнер Кологе, цитиран от "Крайсцайтунг". 

Наскоро Михаела Курвинкел, която е отговорник за интеграцията в община Вилдесхаузен, определи условията, в които живеят някои източноевропейски семейства, като "ужасни". Местни медии цитират думите ѝ. На запитване на Дойче Веле в тази връка от общината отговориха, че жилищната ситуация на българите действително понякога поставя институциите пред големи предизвикателства. И добавиха следното: "Градът предлага различни консултативни и интеграционни възможности за своите нови граждани. В проекта на мрежата BIS например се предлага конкретна помощ при контактуването с институциите, затрудненията в разбирането на писма, уведомления и в други подобни житейски ситуации, в това число при комуникацията с наемодателите и работодателите."

Преди няколко дни българите във Вилдесхаузен отново попаднаха в местните медии - този път заради планините от боклуци пред жилищни сгради в район, населяван предимно от чужденци. Според Михаела Курвинкел проблемите възникват най-вече поради това, че "някои български и румънски семейства живеят във Вилдесхаузен само за няколко месеца", както я цитира местният "Крайсцайтунг". Курвинкел смята, че именно това е и причината те да не се грижат за жилищните и общи пространства. "Интеграцията е дълъг и сложен процес и особено по време на пандемията не е никак лесно", посочва тя. 

Какво прави градът за българите?
А какво прави градът за тази общност? От общината посочват, че в населяваните от българи жилищни райони има две т.нар. "места за срещи", които предлагат възможност за контакт. "Екипът, който работи там, предлага наред с други неща помощ за подготвянето на домашните работи на децата, езикови курсове и развлекателни дейности.

В началните и средните училища от години се използват и преводачи и социални работници, които са на разположение на децата и семействата, както и на учителите. Изработени са и множество преводи на формуляри и информационни брошури за нашите български съграждани - от информация за изхвърлянето на отпадъци до информация за коронавируса. Освен това редовно предоставяме информация за актуалната ситуация в социалните мрежи." От общината изразяват съжаление, че провинция Долна Саксония възнамерява да премахне силно необходимите часове за изучаване на език в училищата.

"Това ще направи усилията ни за интеграция много трудни, затова се свързахме с провинция Долна Саксония, за да ги призовем да не вземат подобно решение."

Местните медии изтъкват, че от общо 3 974 деца и младежи във Вилдесхаузен 413 са от България. През последните две години броят им е нараснал със 100. Дали всички те ходят на училище? "Разбира се, законово регламентираното задължително посещение на училище важи за всички деца на съответната възраст. За съжаление, понякога е трудно да се наложи задължително обучение заради кратката продължителност на престоя на някои българи", казват от общината. 

Запитани за пример за успешна интеграция на българите във Вилдесхаузен и приноса им към града, от общината отговарят: "Има много положителни примери. Една българка например първоначално работеше като преводач за град Вилдесхаузен, а сега е преподавател в местния образователен център за възрастни. Наскоро в местния вестник беше публикувана статия за положителния пример, който дава една млада българка във Вилдесхаузен.".

"Все едно не сме хора, а животни"
Вероятно става дума за 29-годишната Наталия Каменова, която живее от пет години в града. В началото на май местният "Крайсцайтунг" излезе със статия за нея под заглавие "Все едно ние не сме хора". А подзаглавието уточнява: "Млада българка критикува тона, с който в Германия се говори за нейните съграждани". Пред вестника Каменова обяснява, че се чувства зле, когато види коментарите за българите в региона в социалните мрежи като Фейсбук.

"Много от тях са неучтиви, все едно ние не сме хора, а животни". Младата българка е доброволка в групата за съседска взаимопомощ "Вилдесхаузен помага" и с удоволствие се ангажира безвъзмездно за обществото. Често се е натъквала на коментари като "Всички чужденци да бъдат натоварени в автобуси, да бъдат върнати в родните им страни и да останат там, докато научат правилата" или "Иначе да ги заключат или пък да ги контролират повече - също би било решение".

Подобни изказвания се отправят по адрес на българите, заети в месопреработвателната индустрия във Вилдесхаузен и околността. Някои местни ги обвиняват за разпространението на заразата с коронавирус в района. Според Наталия Каменова, това е неприемливо.

Теологът и активист Петер Косен от години се застъпва за трудовите мигранти в региона. Той настоява за възможно най-бързо ваксиниране на източноевропейските работници, посочва "Нордвест Цайтунг". "Поради нечовешки тежките условия за работа в месопреработвателната индустрия или пък в куриерския бранш сред тези работници има доста инфекции, както и често тежко протичане на Ковид-19 и смъртни случаи." Косен изтъква: "При тези хора тоталното изтощение е нещо нормално".