Вън от кошарата. Боричкане в джаза

София, България 14 Дек. 2010, 00:15 1018 прочита 0 коментара

Напоследък се появиха някои нови предавания и откъм телевизионния пазар се долавя сериозно боричкане. На гърба на Венета Райкова се намърда Вили Сечкова с “В джаза събота вечер” (Би Ти Ви). Добро заглавие, доста задължаващо, освен ако джаз не се възприема като нещо по-различно от това, което всъщност означава. Венета обаче е стара хиена и лесно няма да се даде. При първия сблъсък тя повика под знамената не друг, а човека, когото най-много ненавиждаше. Бяха врагове до гроб, и хоп - Азис цъфна в “Горещо”. Вили се задоволи с любимците на Обама от “Харлем Госпъл Хор” и с прочутия фотограф Лари Шилър, което автоматично означаваше тя да заеме престижното второ място, а пък Райкова, уви, да се класира предпоследна. Както гласеше старият соц виц - на олимпиадата американецът се класирал първи, а руснакът втори, а пък съветската агенция ТАСС съобщила за състезанието по гореописания начин. Сега американците закъсаха, но на Азис, особено когато си изяснява отношенията с Венета, трудно може да се устои. Интересно са се променяли рейтингите на двете предавания. В 22,30 ч Вили започва с фантастичните 10%, което вероятно ще й бъде за последен път, но тя е залепена за новините на Би Ти Ви, а пък те могат да съживят дори мъртвец в горнооряховската болница. Венета пък, която започва “Горещо”, когато й скимне на Нова телевизия - там програмният директор сякаш е вечно пиян е тръгнала по-скромно. После обаче Вили непрекъснато се смъква до жалките 3% и нещо, а Венета се задържа между 7 и 8%, което си е фантастично за събота вечер, когато всички телевизии изпразват арсеналите си. И накрая печели убедително срещу Вили - с почти двойно по-висок рейтинг. Хвърлях по едно око на двете предавания. Видях, че Шилър снима за спомен Вили, по нейна молба - дали това не означава, че тя вече се вижда като Мерилин Монро? Ако е така, тогава спокойно може да се откаже от телевизията. А Азис ми се стори по-човечен - време му е, след като опитоми с перверзиите си целокупното българско население. Следващата събота преимуществото на Венета се запази отново, а и стана очевидно, че Сечкова ще прави версия на “Горещо” - Шилър и прочие глезотии липсваха. В джаза се оказаха един красавец, който се прави на футболист, и някаква фолкмуха. А Нова телевизия пак направи всичко възможно да съсипе интереса към предаването си - като го лашка непрекъснато напред-назад във времето. В Нова обичат да правят услуги на конкурентите си, така си е открай време. Но шведите са ампутирани от мнителност, затова се изръсиха с цели 620 милиона евро за тази телевизия. Следващата събота пък Венета щяла да се появи в 22 часа без 10 минути. Много са неблагодарни към нея. А нейното предаване е единственото в Нова телевизия, което успява да се справи с конкуренцията на Би Ти Ви. За сравнение, “Море от любов” или “Сеизмограф” имат повече от два пъти по-висока гледаемост от предаванията на Нова, които кретат някак зад гърба им. Например “Директно” на Карбовски е с рейтинг под 5%, а по същото време “Море от любов” има 13,1%. “Сеизмограф” пък достига до 15,4%, докато “Отечествен фронт” на Карбовски се задоволява едва с 6,8%. Цифрите са нещо отегчително, но трябва да ги имате предвид, понеже самохвалството е едната от двете основни болести на хората от телевизиите. Другата е маниакалното самохвалство. Но, да ви кажа честно, всъщност се занимавам с двете прелестни дами (Венета и Вили) заради Спас Русев. Той първи ни съобщи за съществуването на Шилър, уреди му изложба и пр. Повечето българи вече са сигурни, че това е най-големият фотограф, откакто е измислен фотоапаратът. Което не е съвсем вярно, обаче Спас успя да постигне този ефект. И все пак това си е и направо справедливо, особено като се има предвид, че други се опитаха да изкарат “онази Мишел” най-голямото чудо от Люмиер насам. Спас все повече ми изглежда нещо като прочутия Лари Бърд, героят от “Агент на председателя” на Ъптон Синклер. Забравил съм тази книга, но нещо подобно като Спас е останало в паметта ми. Тия дни, докато си губехме времето с “онази Мишел” (Бонев), Спас пак направи нещо извънредно и без много приказки. Дори не видях да е опънал някакъв червен килим заради Вежди или Бойко. Купи и представи един филм за Джон Ленън, с което събуди хормоните и в последния заспал интелектуалец. Той действа по такъв начин - винаги намира най-доброто, дори то да е от Китай. Преди време доведе художника Зенг Фанджи, който е направо манифик, както би казал царят на Спас, ако все още има желание да говори за нещо друго освен за имотите си. И доведе Зенг заедно с цяла банда знаменитости, между които и австралийското парче Ел Макферсън. Дори Бойко намаза от това, понеже “парчето” каза, че бил много голям, физически имам предвид. Спас винаги изпипва всички детайли, ентусиазмът му е умопомрачителен, той тихомълком е станал третият действащ министър на културата, понеже вторият, както съм го казвал вече, е Митко Пайнера. Но Спас гледа да извлече публиката от кошарите на Пайнера. Освен това плаща всичко от джоба си, което си е живо неудобство за истинските министри. Той е толкова неотразим, когато започне да увещава някой, че дори успя да навие ръководството на БНТ да излъчат филма за Ленън. Това със сигурност никак не е било лесно, особено ако им го е подарил. В такива случаи в БНТ стават подозрителни - те са ларж към тъпите проекти, най-вече когато са прекалено скъпи. Но Спас е успял да съживи в тях някакъв интерес, а това е като да съживиш интерес към човечността в българските политици. Навремето той осигури за един от най-знаменитите телевизионни мостове на “Всяка неделя” един забележителен човек, един истински герой на Америка - Керик, легендарният бивш първи полицай на Ню Йорк. Той сетне беше министър във временното правителство на Ирак, а сега е в затвора. За него можете да прочетете в дописката ми “Керик”. Но през 2004 година да го осигуриш беше същински подвиг, а Спас успя да го уреди. Мисля, че е използвал някоя от невероятните си връзки, може би е помолил дори Антъни Кавъндиш, една от бившите звезди на английското разузнаване МИ 6, с когото обаче разговорът се провали. Останах си със спомените от книгата му. В нея има невероятни истории. Как е стигнал Спас до този човек, не ми е ясно, но си е цяло чудо. За Кавъндиш колегите му казват, че в сравнение с него Джеймс Бонд е просто един глуповат слабак. Тези жестове на Спас трябва да се схващат по единствения коректен начин - тъкмо като жестове. … Появяват се и други нови предавания. Очертават се нови сблъсъци. Да се надяваме, че те ще отрезвят водещите, ще ги измъкнат от досегашния им унес по псевдозвездички, по някакви семпли хорица, които телевизиите с прекомерния си интерес превръщат в уж подходяща стока за публиката. Експлоатират ги до пълната им несъстоятелност и изхабяване, а повечето от тях и поначало имат стойността на използван кондом, нищо повече. Тия дни някои нежни души скочиха срещу клипа на Камен Воденичаров за антиСПИН кампанията. “Презерватирай се” им се видял грубичък - бре, колко претенциозни били някои хора. Поне от пет години търпят и дори поощряват абсолютните сквернословия на биг брадърите и останалата телевизионна измет, а сега се оказа, че ясните послания на този иначе семпъл клип са засегнали нежните им души. Години наред телевизиите са се втренчили в направо невъзможни екземпляри. И това взиране, извън всичко останало, имаше опустошителен ефект върху стилистиката на телевизионното общуване. Напоследък то почти изцяло се подчинява на врякането и крякането, на желанието да се добереш до все по-скандалното, независимо от какво естество е то. Водещите се отучиха да разговарят смислено, това не е и възможно, когато насреща ти се цъкли поредната глупачка. Те избягват умните хора, виждат им се нелепи, опасни, ненужни. Тия дни се опитаха да потърсят някакво обяснение за скотския език, който използват лекарите от Горна Оряховица. Професията ги деформирала и пр. глупости. Е, аз съм разговарял в продължение на десетилетия с най-великите български лекари - от проф. Карли Огнянов до проф. Юрий Белов, от проф. Николай Василев до … Техният език бе изряден, чувствителността им бе неземна, това бяха изящни хора, натоварени с огромна култура. Беше цяло представление да слушаш проф. Огнянов да разказва как неговият родственик, великият артист Сава Огнянов, произнася думата “шепот”, и “т” се долавя чак до последния ред на балкона. Тия хора притъпяваха болките си от чуждата смърт с изкуство, например проф. Василев беше добър цигулар. Веднъж да те погледнат - и погледът им те съпровождаше докрай. Телевизията съсипа почти всичко. Цяло чудо е, ако случайно се добереш до нещо свястно, до някаква фраза, която да те сграбчи за гърлото. Понякога посред нощ долитат някакви думи и отминават. FOX CRIME представя и забележителни филми, за мен безспорният лидер е “Вашингтон, окръг Колумбия”, но това е друга тема. Онази нощ, абсолютно неочаквано, чух най-ясното определение на Мрежата - във финала на поредния епизод от “Престъпни намерения”. Ето го: “Интернет е най-големият експеримент в анархията, правен някога”. Думите не са на някакъв мърморко, на някой заклет привърженик на домоливната цивилизация. Казал ги е Ерик Шмид, а той е главен изпълнителен директор на Google, член на Съвета по наука и технологии към президента Обама. Одиозното взе връх Както и любопитството към все по-незначителни хора, обаче шумно представяни от самите телевизии за единствено валидните. Въвлякоха в тази лъжа цяло поколение млади зрители, накараха ги да й повярват, навряха в устата им инфантилния език на нищожествата от екрана. И въпросът вече не е някой да ти довежда на тепсия знаменити световни личности. Това нищо не променя. Повечето от днешните водещи се чувстват удобно с поредната муха Цеца, с нея те са в безопасност. Няма възможност да се види колко ти е акълът, можеш да си плещиш свободно всякакви нелепости. Студиото днес е нещо като изповедалнята на “Биг Брадър”, а това означава, че от теб се очаква да си единствено свободен - свободен да нямаш никакви задръжки. Накрая обаче свободата се оказа лайно, както казваше Салвадор Дали. Сетих се за един епизод от книгата на Кавъндиш “Вътрешно разузнаване”. Той я написва, за да защити Морис Олдфийлд - дългогодишен шеф на МИ 6 и негов верен приятел, обвинен в хомосексуализъм. В един мразовит зимен ден, в малко селце на стотици километри от Москва, селянин намира премръзнала птица със счупено крило и решава да я сложи в купчина с тор, за да се сгрее. Малко по-късно по пътя се задава друг селянин, който чува щастливо пеещото птиче, изважда го от купчината тор и го сготвя за вечеря. Според Кавъндиш в тази стара история има три поуки: Не вярвай, че всеки, който те бута в лайната, е твой враг. Не вярвай, че всеки, който те изважда от лайната, ти е приятел. Ако си потънал в лайна, е добре да си траеш. <a href="https://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=707935" target="_blank">Кеворк Кеворкян, в. "Труд"</a>