Външното разузнаване на Русия не е спирало да обучава и прикрива "строго секретните" си разузнавачи в България

За втори път в рамките на половин година България обяви за персона нон-грата руски дипломат, който според обявените данни е използвал официалната си дейност за прикритие на такава, застрашаваща националната сигурност на страната.

Според източници на медията въпросният е кадрови служител на Службата за външно разузнаване /СВР/ на Русия - (наследника на ПГУ на КГБ), специализиран в създаването на фалшиви самоличности, които да бъдат използвани за изпращането под прикритие на специално селектирани за  целта руски разузнавачи.

В хода на историята на СССР и руските служби за сигурност подобен тип лица са по-популярни с разговорното название „нелегали".

В световната история същите се ползват с легендарен статут поради факта, че в условията на Втората световна война и Студената война, са успявали под чужда самоличност и подходящо гражданство да достигнат до информация, променяща хода на събитията  в полза  на  истинската  им родина.

„Нелегалите" не просто  използват фалшифицирани  лични  документи и безупречното владеене на език, за да се представят като благонадеждни местни.

Те задълбочено и продължително изучават всички особености на чуждия бит и култура, усвояват езика и негови диалекти, държат се и реагират сред масите като дългогодишни членове на обществото, от което трябва да станат част, за да могат в точния момент да достигнат до неговите елити, да го поведат или разединят с основната цел интересите на „майка Русия" да бъдат прокарани и защитени.

Още от времето на социализма в разузнавателните среди се носят легенди за тайните бази на КГБ в района на българското Черноморие, създадени за подготовката на „нелегали", които да бъдат изпращани зад Желязната завеса.

Разположена в периферията на Източния блок, България е сред световните лидери по смесени бракове между руски и български граждани.

Именно смесените бракове и наследниците, живущи у нас като постоянно пребиваващи руски граждани или просто лица с двойно гражданство и към днешна дата правят страната ни толкова атрактивна за производството на „нелегали".  

Членството на България в  ЕС, добрите възможности за получаване на визи с български паспорт и многото българи, живущи зад граница, са „плодотворната почва" за руските разузнавачи, които примера на  разкритата в САЩ като „нелегал” Анна Чапман се  инфилтрират много по успешно от самата нея.

А причината Чапман да не е толкова успешна в шпионската си дейност се крият както в способа, използван от същата за частична промяна на самоличността /чрез брак с британски гражданин и промяна на фамилното име/, така и в семейната и обвързаност с руските разузнавателни служби /бащата на  въпросната  е  високопоставен служител на КГБ/. 

Но в действителност Чапман е лоша реклама на програмата за „нелегали" на СВР защото реалната цел на службата в тази насока се постига с много усилия и фалшификации, но „ражда" нови чужди граждани в активна възраст, готови за действие, чието родословие не може да бъде проследено обикновено извън посоченото в гражданските регистри. До този ефект се достига след редица припознавания, осиновявания, „документални грешки" и сгрешени сертификати и удостоверения, внесени както механично, така и по електронен път.    

Усилията на Управление "С" на СВР за продължаване на делото на КГБ в България след перестройката са не по-малко значителни от тези преди 1989г. В демократична България през първото десетилетие на ХХIв. са изпращани под дипломатическо прикритие руски разузнавачи, достигнали до високи позиции в организацията.

Според източници на медията, близки до службите за сигурност, два пълни дипломатически мандата у нас е изпълнил руският гражданин Сергей Василиевич Котенко, който вероятно благодарение на успехите си  в  България и Сърбия,  /където между  двата  мандата е акредитиран/, оглавява по-късно Направление 1С на дирекцията, а именно „Служители от особeния резерв".

Направление 1С обслужва нелегали на „Центъра", изпратени във временни бази, както и нелегали, установили се в Източна Европа. Такъв висок пост и успехи в Източна Европа вероятно не постигат наследника и предшественика на Котенко - Виталий Грамушенко и Максим Туранский, но компания на високопоставения служител в България често прави бъдещия заместник-началник на Направление 5С - Европа Виктор Немцов, тогава дипломат в Гърция.

И макар в страната ни за продължителен период от време да са изпращани лица, подчинени на вносните и с не особено впечатляваща визитка, активността на обявеният към днешна дата за персона нон-грата руски гражданин е завидна.

Въпросният умело е прикривал проявения интерес към специфична информация, касаеща пропуски в българското законодателство и базите данни за гражданска регистрация като част от служебните му задължения. За разлика от КОтенко , обявеният за нежелан през 2020 г.

Чужд дипломат, не се е представял като „полковник от руските служби”, а напротив – със скромност и прикритост е успял да заблуди лицата, с които контактува, че действията му са продиктувани изпяло от необходимостта между България и Русия бъде осъществен  неформален обмен на информация, който  да  създаде възможности за легализиране на престоя и съществуването на редовите граждани.

Реалната цел зад показаната загриженост от лицето обаче изцяло е съвпаднал с работата му на разузнавач под прикритие в Посолството. При престоя си на наша територия служителят на СВР е успял да изработи голям брой алгоритми за създаването на „български граждани", като е подплатил отделните примери с изчерпателна и достоверна легенда, базирана на реални факти и документи по гражданско състояние.

От сведения, придобити от разузнавателни експерти, става ясно, че въпросният е притежавал успешното „ноу хау" на база свои предходни назначения в държави от Централна Европа, където макар  да не е „осветен" като служител на СВР, е постигнал обезпокоително добри резултати.

Разкритията за успехите на руската служба на „тихия фронт" към днешна дата изглеждат изключително тревожно на фона на усложнената геополитическа обстановка и латентната мигрантска криза в Балканския регион.   

Все  още в съпоставка с Близкоизточните  конфликти и икономическите войни между големите държави Източна Европа поддържа имиджа на оазис на спокойствието, но по всичко личи, че разузнавателните служби на Руската федерация, чието силно  присъствие  в България е традиционно, играят своята трайно деструктивна роля сред обществото чрез „строго секретни" клетки.