Военен анализ: Иран интензивно осмисля и усвоява съветски и руски боен опит

Войната в Сирия позволила на Иран да обобщи знанията в областта на водене на бойни действия в конвенционален конфликт, получени през 20 век от Съветската армия, благодарение на наблюдаване на методиката в действията на руските войски. Това пише френският бюлетин TTU в публикацията Téhéran et l’école russe.

„Корпус на стражите на Ислямската революция” (КСИР) и силите на шиитската милиция в неотдавнашната битка за Алепо показаха, че започнали да прилагат нови концепции за оперативното използване на войските, които не им били известни преди две години.
 
Става дума за съветския опит при обсада и щурм, използвани неотдавна в Украйна. Превземането на градовете се провеждало на три етапа: прекъсване на линиите за снабдяване от околностите, действия по обкръжаване и пробив на фронта чрез последователни и едновременни атаки, бомбардиране на огнищата на съпротива.
 
Предаването на компетенции не се ограничавало с пехотата, но засягало и области, които в НАТО се наричат „взаимодействие между ВВС и сухопътни войски” (Air-Land Integration).
 
Силите със специално предназначение на КСИР активно взаимодействали с руските Сили за специални операции при проникване във враждебни райони с цел разработка и управление на удари, а така също и с авиация, с цел сковаване на вражески сили и опростяване на придвижването на своите войски.
 
„Руският инкубатор” може да доведе до там, че Техеран ще поиска не просто да ползва помощ в критични ситуации, но в близка перспектива да се опита самостоятелно да провежда операции. Например през февруари 2016 г. КСИР създаде своята първа щурмова аеромобилна бригада, копирана от руския спецназ. През ноември 2016 г. Техеран започна заключителна фаза от преговорите по купуване на неизвестен брой многофункционални изтребители Су-30СМ. Тази покупка показва желанието на Иран да се съсредоточи върху атаките по земни цели.
 
Иранците също така се обучиха да вземат участие в операции с използване на далекобойна артилерия. Те също започнаха да създават арсенал от обикновени въоръжения, чиито настъпателни възможности от лятото на 2016 г. се намират под защитата на руския зенитен комплекс С-300ПМУ-2.
 
Сега се оформят три въпроса: 1. Ще може ли Техеран да пренесе тези нови знания на Иракския фронт? 2. Москва ще обучи ли Техеран във воденето на хибридни войни и на „доктрината Герасимов” (предвиждаща съотношение на невоенните и военните действия в отношение 4:1). 3. И накрая, каква ще е концептуалната реакция на Израелската армия, която от момента на своето създаване е подложена на силното влияние на съветските доктрини, чиято подготовка за нова война с движението „Хизбула” се оказва остаряла.
 
Публикацията е подготвена от екип на БЛИЦ