Военните усилия на Украйна ще я фалират

*Джордж Бийби прекарва повече от две десетилетия в правителството като разузнавателен анализатор, дипломат и политически съветник, включително и като директор на отдела за анализ на Русия в ЦРУ и като щатен съветник по въпросите на Русия на вицепрезидента Чейни.

Книгата му “Капанът на Русия: Как нашата война в сянка с Русия може да се превърне в ядрена катастрофа (2019) предупреждава как САЩ и Русия могат да се натъкнат на опасна военна конфронтация, подобна на ситуацията, пред която сме изправени около Украйна днес.

Как военните усилия на Украйна могат да я фалират? Развитието през последните няколко седмици припомня думите на Ърнест Хемингуей: „Има два начина. Постепенно, а после изведнъж“. Ако това се окаже вярно, ще е лоша новина не само за тези, които настояват за безусловната украинска победа, но и за онези, които настояват за дипломатическото уреждане на конфликта.

Постепенната част вече е в ход. Решението на Конгреса на САЩ да приеме „чист“ законопроект за временните разходи, за да бъде финансирано нашето правителство за още 45 дни и ще се поддаде ли то на натиска на някои членове на Републиканската партия да премахнат помощта за Украйна от законопроекта и е най-новият знак за това колко бързо се развива политическата вълна.

Подобно гласуване би било немислимо през миналия декември, когато украинският президент Зеленски се обърна от телевизионната съвместна сесия на Конгреса пред медиите и церемониално връчи знамето, подписано от решителните защитници на обсадения град Бахмут.

Десет месеца по-късно Бахмут беше паднал. Контраофанзивата на Украйна се разпръсна. Поредицата от проучвания на общественото мнение показват, че повечето американци сега са против допълнителната помощ за Киев.

Когато пристигна във Вашингтон миналия месец, Зеленски беше третиран повече като натрапник, отколкото като вдъхновяващ герой. Председателят на Камарата на представителите Маккарти блокира Зеленски да говори на съвместната сесия на Конгреса, твърдейки, че няма достатъчно време.

Признаците на „умората от Украйна“ се появяват и в Европа. На фона на спора за износа на украинските селскостопански продукти, който навреди на фермерите в ЕС, полският президент Дуда сравни Украйна с давеща се жертва, която потапя своите бъдещи спасители.

Унгарският президент Орбан заяви, че страната му повече няма да оказва никаква подкрепа на Украйна. Словакия беше първата страна, която достави бойни самолети на Украйна след инвазията на Русия, но на парламентарните избори миналия уикенд избирателите избраха партията на бившия премиер Роберт Фицо, който водеше кампанията си за прекратяването на помощта.

Междувременно крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, която отдавна се противопоставя на скъсването на отношенията с Русия заради войната в Украйна, се изкачи на второ място в социологическите проучвания в Германия.

Тези тенденции повишават перспективата за един порочен кръг на взаимно засилване. Стагнацията на Украйна на бойното поле кара повечето американци да се чудят дали милиардите помощи не се пилеят за една война, която не може да бъде спечелена.

Нарастващият скептицизъм в Европа засилва опасенията във Вашингтон, че нашите партньори от НАТО няма да споделят тежестта на подкрепата за Украйна.

Във Вашингтон неуспехът на Белия дом да формулира стратегията за излизане от тази криза подхранва страховете от още една американска „вечна война“, този път като прокси битка срещу една ядрена сила. Притесненията относно западната подкрепа подкопават военния морал и политическата решимост на Украйна, което води до по-нататъшната ерозия на нейната позиция на бойното поле.

Комбинацията може да доведе до повратната точка, в която постепенното намаляване на подкрепата на Запада за Украйна ще прерасне в рязко намаляване или премине в колапс. Какво може да последва?

Малко вероятно е това да доведе, както мнозина твърдят, до завладяването на цялата украинска територия от страна на Русия и включването ѝ в Руската федерация и обръщането на съживената руска армия към Полша и към балтийските държави.

Кремъл почти сигурно признава, че опитът да се завладее и управлява по-голямата част от Украйна, доминирана от добре въоръженото и антируско настроено население, би било самоунищожителна амбиция.

Освен това Русия не демонстрира нито способността, нито желанието да води война по избор с НАТО.

По-скоро Москва ще бъде много по-вероятно да превърне Украйна в пропаднала държава. Тя ще има за цел да превземе останалата част от Донбас и може би и украинското черноморско крайбрежие.

След като създаде една разширена ничия земя, разделяща руските сили от контролираната от Украйна територия, след това ще обяви едностранно прекратяване на огъня, за да изгради своите обширни укрепления срещу новите атаки.

Ако Киев поиска мир при една такава принуда, това може да застраши управлението на Зеленски. Ако Киев откаже, това може да унищожи украинската държава. И в двата случая финансирането и управлението на това, което остава от Украйна, ще се превърне в проблем на Запада, а не на Русия.

При липсата на едно договорено уреждане на войната с Русия малко донори биха допринесли със стотиците милиарди долари, необходими за възстановяването на Украйна. Перспективите за демокрацията и върховенството на закона в Украйна ще намалеят. Бежанските потоци в Европа ще се засилят и ще подхранят повечето разделения в НАТО и ЕС. Вашингтон ще бъде раздразнен от дебата за това кой е загубил Украйна.

При тези обстоятелства Путин би имал малко стимули да търси компромиси с Украйна или със Запада и ще остави отношенията Изток-Запад в опасно нестабилно състояние на конфронтация, без контрол на въоръженията и механизмите за управление на конфликтите, които помогнаха за предотвратяването на Студената война и ще стане горещо.

Европа ще трябва да се бори не с новата желязна завеса, а по-скоро със зейнала, подобна на Либия рана, която може да зарази Запада за години напред. Руското военно сътрудничество с Китай, Иран и Северна Корея ще напредне.

Всичко това, разбира се, далеч не е неизбежно. Но онези, които са изкушени да вярват, че САЩ могат да сложат края на войната, като просто прекратят помощта си за Украйна, трябва да помислят добре за тези възможности.

А тези, които настояват, че Западът може просто да удвои предоставянето на помощи на Украйна, трябва да признаят, че настоящите тенденции не предвещават нищо лошо за стратегията на администрацията на Байдън „колкото е нужно“ или за директната победа във войната, или за превръщането на Украйна в процъфтяваща държава-крепост, способна да сдържа руснаците за дълги години напред.

Избягването на такива отрезвяващи възможности ще изисква компромис. Белият дом ще трябва да направи компромис с вътрешните противници за помощта, като изясни плановете си да съчетае военната помощ с една жизнеспособна стратегия за излизане от войната.

Противниците на помощта ще трябва да направят компромис с поддръжниците, за да гарантират, че Украйна няма да рухне напълно, с всички произтичащи от това последствия за Запада и света.

Западът и Русия ще трябва да направят компромис - не непременно по отношение на територията, но със сигурност по отношение на една по-широка архитектура на европейската сигурност и мястото на Украйна в нея.

Компромисът рядко е възможен, освен ако и двете страни нямат в ръцете си картите, които да разиграят в преговорите. САЩ не трябва да премахнат картите от ръката си, като прекратяват помощта за Украйна едностранно или ако си изиграят ръцете преждевременно. Но освен ако не предприемат бързи действия, за да допълнят помощта си за Украйна с дипломацията, но тогава може да открият, че възможността да си изиграят своите картите внезапно е изчезнала.

Превод: “Труд news”

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук