Военнополитически анализ: Алепо е освободен. А после какво следва?

Колкото и да се бави прочистването на Алепо, може да се счита, че градът е освободен от сътрудничилата с терористите от ИД „умерената опозиция”, тя претърпя най-голямото за войната военно поражение. Какво ще става после? Войната в Сирия не е завършила, обаче кардинално е променена ситуацията за геополитическите играчи.

„Центърът на опозицията ще се премести в провинция Идлиб в едноименния град” – счита директорът на Центъра за близкоизточни изследвания в Университета на Оклахома Джошуа Ландис. – В този град доминират „Джебхат Фатх ал-Шам (разклонение на „Ал Кайда”) и други салафитски сили. Те не могат да разчитат на подкрепа от САЩ и Запада. Това означава, че въстаниците ги чакат тежки времена.”
 
Според експерти, Дамаск и неговите съюзници едва ли веднага ще се заемат с провинция Идлиб. Нормално е отначало армията да се опита да потуши огнищата на съпротива в градовете Дамаск, Хомс и Хама, откъдето екстремистите ще избягат в Идлиб.
 
„Стратегията на Русия е проста: да натика всичките в Идлиб и тогава всички развалени яйца ще се окажат в една кошница” – разказал на Reuters един европейски дипломат. След това, според него, Дамаск и съюзниците му ще се опитат да ги унищожат с един удар.
 
Идлиб е считан едва ли не за халифат. Затова на Дамаск ще са развързани ръцете по унищожаване на групировката „Джебхат Фатх аль-Шам” и нейните съюзници, които са признати за терористи в целия свят.
 
Сирийската правителствена армия продължава да не показва значими успехи в своето възстановяване, затова дори подкрепата на Иран и Русия няма да ускори освобождаването на Идлиб. Още повече, че за разлика от Запада близкоизточните монархии едва ли ще изоставят „умерената опозиция” на произвола на съдбата и да я оставят без подкрепа.
 
„Залага се нова архитектура на сигурността в северната част на Близкия Изток, Ливан и Ирак, където проиранските правителства консолидират своя контрол, а са подкрепяни от Русия” – счита Джошуа Ландис. – За Саудитска Арабия и такива съюзници на САЩ като Израел и страните от Персийския залив това е печален факт”.
 
В случай на успех на Дамаск в Идлиб експертите прогнозират възможно начало на партизанска война на сунитите против властта, но се съмняват в успеха им.
 
„Макар много въстаници да се заклеха да продължат борбата, част от тях по скоро считат, че без Алепо и с Доналд Тръмп в Белия дом няма надежди за победа над Асад” – твърди анализаторът Арон Лунд от Близкоизточния център „Карнеги”.
 
Друга опора на радикалите е крайграничната зона с Турция. Според Арон Лунд, Анкара няма да отиде на помощ на сирийските опозиционери, за да свалят Асад. В противен случай щеше да им помогне още в Алепо и не би изтегляла сили от обсадения мегаполис за своята операция „Щит на Ефрат”. Очевидно на Анкара и Москва им предстоят още сложни преговори за бъдещето на контролираните от Турция групировки и съдбата на турската крайгранична зона на влияние в Сирия.
 
Напълно възможно е също Анкара да крои и по-амбициозни планове – например сунитските групировки да заемат териториите на ИД, които сега възлизат на една трета от територията на Сирия, и да се опитат създадат нова сунитска държава. Независимо от привлекателността на идеята, това по-скоро е обречено на провал.
 
„Дните на ИД са преброени, ще я ликвидират – счита Джошуа Ландис. – Кой ще спечели от това? Съвсем очевидно Дамаск. При това няма опозиционни сили, които наистина могат да вземат под контрол окупираната от ИД цялата Източна Сирия. А сирийско правителство има. Сега то е слабо, но събира сили.”
 
Ландис очаква през следващите няколко години Дамаск да си върне по-голямата част от Сирия. Сега това е дискусионен въпрос сред експертите и мнозина не го вярват, предпочитат версията за създаване на анклави. Ландис мисли, че Асад върви напред. Той получи подкрепата на Русия, Иран, „Хизбула” и е невъзможна представата, че някой може да застане на пътя му и да удържи.
 
Превод и редакция: БЛИЦ