„Взгляд“: На кого и с какво ще пречи „Турски поток“

Независимо от демонстрираните от страна на Русия и Турция добри намерения, отношенията между тях едва ли ще се върнат към състоянието си през есента на 2015 г., когато интересите на Москва и Анкара директно се сблъскаха в Сирия, коментира Евгений Сатановски, президент на независимия научен център "Институт за Близкия изток" за vz.ru („Взгляд“)

Решението да се унищожи руски военен самолет бе жест, предназначен да покаже недоволството на Реджеп Тайип Ердоган от това, че се нарушават плановете му. Сега тази криза е преодоляна, но всъщност формално. В резултат на колапса в редица направления на турската икономика, проблеми във вътрешната и външната ѝ политика, както и по отношение на сигурността на страната турският президент е принуден да се опита да подобри отношенията с Русия и Израел.

Преговорите между президентите Путин и Ердоган на 9 август в Санкт Петербург предизвикаха взрив от коментари на Запад и в голямата си част бяха посветени (поне в публичната им част) на възстановяването на икономическите отношения между двете страни.

Проектът за строителството на газопровода „Турски поток“ се роди през декември 2014 г., когато заради санкциите от страна на Европейския съюз се провали изграждането на газопровода „Южен поток“, който трябваше да бъде продължен по дъното на Черно море от Анапския регион до българското пристанище Варна.

Планираната магистрала от Русия до Турция трябваше да се състои от четири тръби (както и „Южен поток“) с годишен капацитет до 63 млрд. куб. метра. Предвиждаше се една четвърт от природния газ да бъде предназначен за Турция, а останалият обем да се доставя на границата с Гърция, откъдето да го вземат държавите потребителки от Южна Европа. Според оценката на „Газпром“ сумарните разходи за монтаж на всичките четири клона възлизаха на около 11,4 млрд. евро.

След охлаждането на отношенията между Москва и Анкара проектът бе замразен заради сваления руски бомбардировач. Конфигурацията на проекта обаче претърпя промени: от четири тръбите бяха намалени на две. Всяка от тях трябваше да има капацитет на трафика по 15,75 млрд. куб. м годишно за турския пазар и Южна Европа. Предполагаше се, че от границата с Турция магистралата ще бъде продължена от проектирания газопровод „Посейдон“ през Гърция и Йонийско море на юг от Италия.

Важно е да се отбележи, че в навечерието на срещата между Путин и Ердоган България се заинтересува от възобновяването на работата по проекта „Южен поток“. Подчинявайки се на Европейската комисия, София губи около 400 млн. евро годишно за транзит на суровина. Русия обаче не получи от нея гаранции за възобновяване на работите.

В края на срещата на двамата лидери в Санкт Петербург министърът на енергетиката на Руската федерация Александър Новак каза, че първият етап на „Турски поток“ може да бъде финализиран до втората половина на 2019 година. Според неговата прогноза междуправителственото споразумение може да бъде подписано през октомври. На свой ред шефът на „Газпром“ Алексей Милер заяви, че компанията води преговори по този проект с турските партньори.

На 15 август външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу предложи тази магистрала да се включи към Трансанадолския газопровод (TANAP), по който се планира доставянето на азербайджански газ в Европа. По думите на Чавушоглу с помощта на „Турски поток“ страната ежегодно ще купува 16 млрд. куб. м руски газ за вътрешния пазар. Останалите обеми могат да бъдат експортирани.

Оценявайки проекта „Турски поток“, е редно да се подчертае, че той може да дисбалансира създадената през последните 20 г. система на газови маршрути през територията на Турция и ЕС, което предизвиква бурната реакция на редица страни – от Беларус, Полша и Украйна до Грузия, Иран и Азербайджан.

От една страна, „Турски поток“ ще попречи на излизането на Иран на пазара на природен газ. От друга, може да засили заинтересоваността на западните държави към иранско гориво като алтернатива. От 2014 г. ЕС показва заинтересованост към това. Иранските власти изявиха готовност да изнасят газ в Европа по тръбопровода „Набуко“. САЩ предложиха на Иран да се присъедини към TANAP.

Азербайджан е един от основните инвеститори и най-крупни участници в строителството на транспортна инфраструктура за износ на газ в ЕС. Неговите разходи за осъществяването на Южния газов коридор възлизат на около 13 млрд. долара. Началото на доставките е предвидено за 2018 година. Основните количества ще бъдат на европейския пазар при неясна ценова конюнктура и несигурност.

При това Баку не гледа на „Турски поток“ като на сериозна заплаха за своята газова стратегия. Баку смята, че ако подводната част на тръбопровода върви паралелно със „Син поток“, ще се появи техническа възможност за доставки на руски газ по тръбопровода TANAP, което ще обезпечи необходимото за него натоварване и ще намали сроковете на възвращаемост.
Двустранният газотранспортен проект на Русия и Турция очевидно не е в интерес на Грузия. Тя остава встрани от транзита на синьо гориво и от съответните приходи, което е важно при влошаващото се икономическо и социално положение на страната.

Според дипломат №1 на Украйна Павел Климкин затоплянето на отношенията между Руската федерация и Турция няма да влоши отношенията между Киев и Анкара, но ако „Турски поток“ бъде реализиран, ще загуби не само Украйна, но и цяла Европа.

В края на 2019 г. изтича транзитният договор с Москва за доставки на руски газ в Европа, според който Украйна получава ежегодно около 2 млрд. долара. При загубата на тези пари ситуацията на икономиката в страната ще стане критична.

Киев няма да има средства да погаси западните си кредити. Ако „Турски поток“ не се осъществи, „Северен поток“ ще бъде изцяло натоварен, „Северен поток 2“ – построен. Това означава Украйна да се лиши от транзитен статут.

Що се отнася до Беларус, там експертите оценяват отказа от „Южен поток“ като провал на Русия в Европа, а „Турски поток“ – като инструмент за натиск върху транзитните държави.
Независимо от обещанията на Анкара да финансира половината от строителството на „Турски поток“, за започване на проекта Русия трябва да получи необходимия пакет от документи, включително междуправителствено споразумение, както и да се уточнят маршрутът и броят на тръбите на магистралата.

Ако Турция се съгласи със строителството на една тръба с пропускателна мощност, достатъчна само за покриване на нейните нужди, проектът ще бъде неизгоден за „Газпром“. Москва не бива да предоставя авансово на турските компании отстъпка за газа, докато не получи подписаните документи от страна на Анкара.

Източник: „Гласове“. Превод от руски: Елена Дюлгерова