Взривяващ анализ в „Кориере дела сера“: Светът бърза към ядрен конфликт

Те са по-малки, точни и маневрени, но все още са в състояние да провокират апокалипсис. И поради своята управляемост и т. нар. способности за ограничения на последствията е къде по-просто да си представиш реалността за тяхното прилагане.

Новото поколение ядрено оръжие се готви за война на световната сцена. Постепенно остаряващите съществуващи бойни заряди, които вече са на по няколко десетки години, и новите военни стратегии, основаващи се на все по-сложни и непробиваеми системи за противовъздушна отбрана, подтикват големите ядрени държави към най-мащабното и радикално обновяване на арсеналите през последния половин век, пише в свой анализ Паоло Валентино от в. „Кориере дела сера“.

Съединените щати, Русия, Китай, Великобритания и Франция (петте страни, официално разполагащи с ядрено оръжие) вече фактически извършват модернизиране на арсеналите си – от сегашния момент до 2080 г. Целта е осигуряване на „надеждно и безопасно“ оборудване. Що се отнася до страните, които официално не са заявили наличието на ядрени оръжия у тях – Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея – то и те вече развиват нов разнообразен „тактически“ потенциал, който показва вероятността от неговото използване на територията на бойни действия в регионите. Да се опитаме да изразим това с други думи.

В момента, в който ООН започва във Виена първите преговори по новия Договор за пълна забрана на ядрените оръжия, държавите, които разполагат с тях, масово се готвят да инвестират в ново поколение бойни глави, напомнящи за най-мрачните периоди на Студената война и способни със своите технологични характеристики и поддържащите ги доктрини да променят т. нар. равновесие на страха, което само по себе си по парадоксален начин прави по-приемлива възможността за термоядрена война.

Никой не може да претендира за невинност в началото на т. нар. трета атомна ера след първото „взаимно гарантирано унищожение“ и второто срамежливо разоръжаване в началото на новото хилядолетие: нито Русия на Владимир Путин, опитваща се да компенсира икономическия спад, поддържайки относително стратегическо равновесие със САЩ; нито Америка на Барак Обама, а още по-малко Америка, готова през следващите 30 г. да инвестира милиарди долари за амбициозното обновяване на своите ядрени одежди. Съвсем не е невинен и Китай, стремящ се да стане пълноценна свръхдържава и смятащ САЩ за еталон за своето технологично развитие.

Съединените американски щати

По данни на стокхомския Международен институт за изследване на мира (SIPRI) САЩ разполагат с около седем хиляди ядрени бойни глави, вече монтирани на ракети и съхранявани в бункери. Идвайки на власт през 2009 г. с обещанието да освободи света от ядреното оръжие, Барак Обама стартира програма за неговата модернизация, която президентът на SIPRI Панс Кристенсен смята за „напълно противоречаща на задачата за намаляване на ролята на ядрения компонент в стратегията за американската сигурност“. Администрацията на Тръмп не закъсня да се възползва от това. Програмата предвижда обновяване на цялата триада въоръжения, наземното, транспортираното по въздух и под вода: подмяна на 14-те подводници клас „Охайо“, модернизиране на действащите бомбардировачи B-52 и B-2 и разработката на нов бомбардировач В-21 с използването на технологията стелт, а също и обновяване на системите Trident D-5 и Minuteman III. Също така се окомплектоват и космическите системи за оповестяване на тревога, новите командни и контролни пунктове. Главна гордост на този нов арсенал стана бомбата В61-12, която може да бъде заредена както с конвенционални, така и с ядрени бойни глави с променлива мощност и висока точност. Именно върху В61-12, която по версията на Пентагона ще замени четири различни видове бомби, намалявайки по този начин тяхното общо сумарно количество, се стовари критика при това от човек, от когото най-малко се очакваше да стори това. Според Уилям Пери, министър на отбраната при президента Клинтън, в дадения случай става дума за „скъпо струващо, но не е необходимо и особено дестабилизиращо“ оръжие – именно поради тази причина, че то може да носи както ядрени, така и конвенционални бойни глави: „Подложеният на атака враг винаги ще бъде склонен да предполага най-лошото и е способен да отговори с ядрено оръжие на нападение, осъществявано с конвенционален арсенал“.

Русия

Имаща 7290 бойни глави според данни от 2016 г., Москва притежава най-големия ядрен арсенал в света, макар и не най-съвременния. Путин потвърди съществената роля на ядрения компонент в руската военна доктрина, диверсифицирайки възможността за неговото използване и насочвайки се към развитието на системи, които могат да се зареждат както с ядрени, така и с конвенционални бойни глави в зависимост от необходимостта. Според Кристенсен Русия се намира „на половината от пътя на мащабна модернизация, която ще постави нови задачи пред международната общност, осигуряващо контрол върху въоръженията“. В центъра на програмата са нови междуконтинентални ракети SS-27-2 или „Ярс“, които могат да носят до четири бойни глави „МИРВ“, т.е. способни по отделно да влизат в атмосферата и да нанасят удари по различни цели. Според САЩ тези системи нарушават споразумението по Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия III, подписано от САЩ и Русия в Прага през 2010 г. Освен всичко друго то забранява снаражаването с разделящи се бойни глави вече съществуващи типове мобилни ракети. Само че руснаците могат да съкратят количеството на зарядите, теоретично съблюдавайки постигнатите споразумения. Други видове въоръжения са в етап на разработване: SS-30 „Сармат“, „Деца на сатаната“ по квалификацията на НАТО, с десет бойни заряда; ново поколение бойни подводници, които ще заменят сега действащите 11; модернизиране на бомбардировачите Ту-160 и Ту-95МС.

Китай

Пекин, разполагащ според данните от 2016 г., с 250 ядрени бойни глави, е настроен решително да увеличи потенциала си. Неговите световни амбиции, стремежът да достигне равнището на САЩ, поне по технологии, конкуренцията със съседните Индия и Русия, безпокойството, предизвикано от неконтролируемите севернокорейски „съюзници“ подтикват китайското ръководство към мащабни инвестиции в изследвания и развитие на свръхскоростни системи, т.е. на ракети, способни да пикират от Космоса със свръхзвукова скорост. Китай ще замени своите моноблокови ракети с ново поколение с няколко вида бойни заряди и двигател на твърдо гориво. Обемът на китайския бюджет, изразходван за тези нужди, не е известен, само че мащабите на програмата са приемани като гигантски.

Франция

Нови бойни подводници, наследници на класа „Триумф“, трябва да влязат в експлоатация в периода между 2035 и 2048 г. През това време Париж модернизира своите междуконтинентални ракети М51 и ASMP със среден обсег на действие, транспортирани по въздух от изтребителите Rafale. Последните ще бъдат заменени към 2040 г., както и самолетоносачът „Шарл де Гол“. Французите продължават да ограничават до 300 (сегашното равнище) броят на ядрените бойни глави, намиращи се на тяхно разположение.

Великобритания

Преди година Лондон разполагаше с 215 ядрени бойни глави. Британското правителство огласи строителството на четири нови подводници за замяна на тези от класа „Венгард“, за да окаже съпротива на „увеличеното количество потенциални врагове и модернизацията на силите им“. Инвестициите представляват 46 млрд. евро. На подводниците ще бъдат разположени ракети Trident.

Геополитическата картина

Геополитическата картина не обещава нищо добро. Силното ускоряване на ядрената програма на Северна Корея внася в ситуацията поредния елемент на нестабилност. Освен това, ако администрацията на Тръмп се откаже от споразумение, принуждаващо Иран да се въздържа за период от десет години от създаването на атомна бомба, за Техеран повече няма да има сдържащи фактори за съблюдаване на това условие, което може да даде повод за безпрецедентна ядрена надпревара в Близкия изток, и, следователно, към задълбочаване на съществуващата нестабилност. Само че реалност за перспективите за нова надпревара в превъоръжаването на първо място се създава за сметка на напрежението, възникнало поради новата агресивна стратегия на Путин, започнала с кризата в Украйна и присъединяването на Крим, на който се противопоставят не винаги предразполагащите към диалог действия на НАТО, прекалено съсредоточени върху „руската заплаха“ на източноевропейския фронт, по-скоро спекулативна, отколкото реална. Още по-голяма тревога предизвиква това, че каквото и да е обновяване от една страна ще бъде възприемано като сигнал за предприемане на необходимите действия от друга, и това, че другите страни (макар и днес да не разполагат с ядрени оръжия, но да разполагат с техническа база за тяхното създаване) от Германия до Япония и Саудитска Арабия ще пожелаят да се снабдят със свой военен арсенал от ядрени оръжия.

Източник: Паоло Валентино, в. „Кориере дела сера“, БГНЕС