WSJ: Мозъкът на НАТО не е мъртъв, но Алиансът никога преди не е бил толкова разделен
За да оцелее, трансатлантическият съюз трябва да се адаптира към бързо променящия се свят
Страховете на френския лидер Еманюел Макрон за "мозъчната смърт" на НАТО не са напразни, смята Уолтър Ръсел Мийд, автор в The Wall Street Journal. Според Мийд, за да оцелее, трансатлантическият съюз трябва да се адаптира към бързо променящия се свят.
Френският президент Еманюел Макрон е отчасти прав в заявяването на "мозъчната смърт" на НАТО, пише в статията си Уолтър Ръсел Мийд, журналист от The Wall Street Journal, пише "Поглед инфо".
Според Мийд Макрон откровено описва настоящото затруднение на Европа, където, както никога досега, има дълбок разкол между Великобритания, Германия и Франция и страните вече не могат да разчитат на американската отбрана.
Макрон също така отбелязва, че САЩ губят интерес към НАТО, а Европа е почти безпомощна пред сили като Русия и Турция.
В същото време, поставяйки такава "мрачна диагноза", политикът предлага традиционно френска медицина.
От времената на Шарл де Гол, френските лидери твърдят, че Европа трябва да намали зависимостта си от НАТО, да се поставят европейските системи за социално осигуряване над „прекомерния“ ангажимент към пазарната идеология и да се превърнат често неефективните структури за управление на ЕС в ефективна държавна машина.
Германия винаги се е съпротивлявала на подобни идеи. Макрон обаче се надява, че непредсказуемостта и антиевропейските настроения на президента на САЩ Доналд Тръмп ще принудят Берлин да подкрепи френския план за силна Европа.
Независимо от това, Мийд нарича такива сметки неправилни. Разбирането, че Германия вече не може да разчита на Съединените щати, както беше в продължение на 70 години, "шокира германската политика до основи".
Това обаче не е достатъчно, за да накара германската политическа система да приеме плана на Макрон.
Изказвайки се в Мюнхенския университет миналата седмица, наследникът на канцлера Ангела Меркел в Християндемократическия съюз Анегрет Крамп-Каренбауер заяви, че дори при тези нови и трудни обстоятелства Германия остава ангажирана с НАТО и трансатлантическите отношения.
Отчасти това се дължи на факта, че много германски политици смятат, че на мястото на администрацията на Тръмп може да пристигне нова. Освен това, всеки знак, че Германия се съмнява в НАТО, може да застраши Полша и балтийските държави.
В същото време Крамп-Каренбауер представи "еволюционен, а не революционен възглед на германската външна политика", което предполага постепенни промени. По този начин разходите за отбрана ще се увеличат, но те ще достигнат целта на НАТО от 2% от БВП едва до 2031 г.
Независимо от това, Мийд смята, че противно на думите на Макрон, основният проблем е липсата на европейско единство, съгласие относно формата на ЕС, отбранителната политика и външнополитическите приоритети. Тези разногласия правят процеса на реформа на съюза „болезнено бавен“.
В статията си за The Wall Street Journal Мийд пише, че загрижеността на Макрон не е напразна, защото „за да оцелее, трансатлантическият съюз трябва да се адаптира към бързо променящия се свят“.
Превод: В.Сергеев