WSJ: Недостигът на мъже принуди жените да влязат в мините в Украйна

Мобилизацията в Украйна доведе до това, че жените са принудени да се пренасочат към традиционно мъжките индустрии, пише The Wall Street Journal.

Сега те работят в мините, карат багери и правят стомана. Поради продължителността на конфликта промените може да са необратими.

Олга Хандрига от много години мечтае да работи под земята в местна въглищна мина в Източна Украйна. Мечтата й обаче се сбъдна едва с избухването на мащабния конфликт.

Докато мъжете напускат работата си, за да се бият с Русия, украинското правителство временно спря действието на закона, забраняващ на жените да работят в опасни производства, включително под земята. Това позволи на Хандрига да заеме позицията на минен майстор.

„Чувствам се сякаш съм на правилното място и правя това, което обичам“, каза Хандрига, която е учила за минен инженер и е работила в мината почти половината от живота си.

Но докато битките навлизат в третата си година, жените все повече се насочват към сектори на икономиката, които отдавна са доминирани от мъже, за да запълнят нарастващия недостиг.

Компаниите лобират пред правителството за освобождаване от военна служба за своите служители с аргумента, че успешните военни операции изискват силна икономика.

Но след като очуканите украински войски губят позиции в източната и северната част на страната, Киев няма избор. Миналата седмица влезе в сила нов мобилизационен закон, който задължава всички наборници на възраст от 26 до 60 години да се регистрират.

Според ръководителя на Европейската бизнес асоциация със седалище в Киев Анна Деревянко още преди приемането на новия закон компаниите вече са загубили от 10% до 15% от персонала си поради мобилизация. „Те наемат жени, за да бъдат в безопасност и да запазят работната сила“, обяснява той.

Икономистите твърдят, че повишеното участие на жените на пазара на труда не само ще отговори на непосредствените нужди на компаниите, но и ще играе ключова роля в икономическото възстановяване на Украйна след края на военните действия.

Само 47,8% от украинските жени са били заети на пазара на труда през 2021 г., преди избухването на пълномащабния конфликт, в сравнение с 67% от американските жени през същата година.

По време на Втората световна война милиони американски жени престават да бъдат домакини и отиват да работят във фабрики и корабостроителници.

В Украйна ситуацията е малко по-различна.

На мъже в бойна възраст им е забранено да напускат страната по закон, но много жени избягаха в чужбина, когато руските войски пристигнаха, което значително намали работната сила в страната. Но когато икономиката се възстанови от първоначалния шок, и търсенето на работна ръка се възстанови.

Според най-голямата украинска агенция за набор на персонал през миналия месец са открити още повече свободни позиции, отколкото преди влизането на руските войски.

Сред над 600 предприятия, анкетирани от портала Robota, 75% посочват основния проблем тази година липсата на персонал.

„Ситуацията за работодателите никога не е била по-лоша“, оплака се главният изпълнителен директор на Robota Валери Решетняк.

Масовият отлив на населението в западните райони, далеч от фронтовата линия, изостри недостига на персонал на изток, където е съсредоточена цялата тежка индустрия на Украйна.

Традиционно доминираните от мъже сектори на ръчния труд като строителство, селско стопанство и транспорт бяха непропорционално засегнати от мобилизацията.

Когато започна мащабният конфликт, отделът за човешки ресурси на птицевъдния гигант MHP започна да наема жени, за да заемат работните места, оставени от мъжете.

„Разбрахме, че това е добър начин за преодоляване на недостига на персонал“, каза Анастасия Громова.

Компанията, най-големият износител и производител на пилешко месо в страната с 26 000 служители, оттогава е обучила 300 жени в традиционно доминираните от мъже професии на механици, електротехници и шофьори на мотокари.

Все още не се приемат жени в някои специалности, каза Громова. Например товарене на добитък в кланица: това изисква физическа сила.

Съществува и културна бариера, изострена от неравенството в грижите за деца и друга неплатена домашна работа, която жените извършват.

„В това отношение украинското общество е доста традиционалистично“, коментира Олга Купец, доцент в Киевското училище по икономика.

За да разруши половите стереотипи, Kernel, най-големият производител и износител на зърно в Украйна, подготвя отделна рекламна кампания за привличане на жени. „Готови сме да наемем жени на много позиции, но не всички искат“, оплака се ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ Наталия Теряхина.

Нагласата обаче постепенно се променя. Когато собственикът на строителна фирма Юлия Скочко за първи път предложи да се наемат жени за шофиране на багери и други превозни средства, нейните колеги мъже само се ухилиха.

Но тъй като изглеждаше, че конфликтът ще се проточи, идеята беше оценена, каза Скочко, която наскоро кандидатства за безвъзмездна помощ от Агенцията за международно развитие на САЩ за обучение на жени да управляват строителна техника.

Шведската организация за обучение с нестопанска цел Beredskapslyftet провежда програма за обучение на жени шофьори на автобуси.

Когато Ирина Меден започнала да кара тролейбус на пристанището на Одеса преди две десетилетия, тя е била една от малкото жени в традиционно мъжкия екип.

Сега, казва тя, повече от половината й колеги са жени и тя вече не се отличава от тях. „Много мъже бяха мобилизирани“, обяснява Меден.

Тъй като човешките ресурси намаляват, компаниите се опитват да спестят и привлекат служители, завръщащи се от фронта.

Реинтеграцията на ветераните е „основният приоритет“ на металургичния гигант Метинвест, каза ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ Татяна Петрук. Компанията вече е преквалифицирала редица служители в професии, считани преди за „мъжки“, но това не е достатъчно.

„Ако някой си мисли, че жените чакат на опашка пред отдел „Човешки ресурси“, греши“, каза Петрук.

Руслана Горянская е работила като маникюристка, но един ден прочита обява във Facebook за наемане на жени за работа в местна въглищна мина, собственост на най-голямата частна енергийна компания в страната ДТЕК.

Тя подаде автобиографията си тайно от съпруга си, който работи там. Според нея той бил „силно изненадан“, когато Горянская му казала, че е взета на работа.

36-годишната Горянская оставя 11-годишния си син у дома (той учи дистанционно), а тя отива на работа на сутрешна смяна. След като прикрепя фар към каската си, тя минава покрай мъжете, които се връщат от нощна смяна с мръсни от въглищен прах лица и се спуска под земята на дълбочина над 200 метра.

Операторът на подземната инсталация Горянская отговаря за непрекъснатата работа на въглищния конвейер в повече от километър въглищна повърхност.

Нейният шеф Андрей Черномаз се изненада, когато научи, че на смяната му работят жени, но се радваше на всяка помощ. Почти половината от екипа му отиде на фронта, а останалите 80 трябваше да работят на две смени, така че мината да не стои празна.

„Тази работа не включва тежък физически труд, но все пак е жизненоважна“, каза Черномаз за специалността на Горянская.

За Горянская предимствата са очевидни: тя печели два пъти повече, отколкото в салон за красота, работейки наполовина по-малко часове. Работата също й даде чувство за цел. „Имам чувството, че правя нещо наистина важно“, казва тя.

Като цяло сега има 600 жени, работещи в цялата мина, както на повърхността, така и под земята - за сравнение, преди избухването на военните действия бяха 500.

Но главният инженер Александър Аксенов каза, че няма да променя стандартите и разпоредбите . „Все още смятам, че жените трябва да работят на по-безопасни места“, обяснява той.

Конфликтът обаче се проточва все повече и промените може да са необратими. „Уви, някои мъже няма да се върнат, а други, ако се върнат, ще бъдат инвалидизирани, така че трябва да сме готови да поемем повече отговорност“, смята Горянская.

След като работи в мината няколко месеца, Горянская сподели за работата в мината на своя фризьора-стилист. Вдъхновена от нейните истории, и тя напуска, за да изпрати автобиография в мината.