WSJ: Външнополитическите успехи на Путин само маскират слабостта на Русия

Успехите на Путин маскират слабостта на Русия, пише в The Wall Street Journal коментаторът Уолтър Ръсел Мид в публикацията си „Putin’s Success Masks Russian Weakness”. Външнополитическият усет на Владимир Путин вече цяло десетилетие едновременно „омагьосна и ужасява света”.
 
„След 2008 г. Владимир Путин раздели Грузия, нахлу в Украйна и анексира Крим. Той издигна могъществото и престижа на Русия на най-високото равнище след Студената война. Той със сила върна Русия обратно в Близкия Изток, намеси се в президентските избори в САЩ през 2016 г. Демонстрира ненадмината способност да превръща информацията в оръжие и укрепи мощта на Русия с цената на малки разходи” - отбелязва авторът. С други думи Путин се специализира в нарушаване на правилата.
 
В същото време, докато политиката на САЩ става все по-неудържима, външната политика на Русия става все по-сдържана.
 
През февруари ВВС и артилерията на САЩ унищожиха „стотици руски наемници” в Сирия, но отговорът на Путин беше скромен. През март той обяви първото за 20 г. съкращаване на военните разходи. През април спокойно реагира на „народната революция” против проруското правителство в Армения. През май реши да не се намесва, когато Израел бомбардира ирански военни обекти в Сирия. Москва даде да се разбере, че е поне отчасти солидарна със САЩ относно бъдещето на Иран в Сирия.
 
„Господин Путин не е променил възгледите си и не е решил да установява приятелски отношения със Запада. Той смекчава своята външна политика, защото постигна много от поставените си цели и сега най-добрият вариант за него е консолидиране на успехите” – пише авторът.
 
Западът вече не представлява опасност за Русия. „Истинският въпрос е каква опасност представлява Русия за Запада. Господин Путин не е Сталин. Той се стреми да отслаби Запада, не да го разрушава” категоричен е Уолтър Ръсел Мид.
 
Периодът на относително затишие в Близкия Изток също е от полза за Русия. Путин не може да се надява, Русия да се превърне в държава-хегемон в региона, обаче той ще се опита поне да замени САЩ като първостепенна уравновесяваща сила и първостепенен дипломатически посредник в Близкия Изток.
 
Сега събитията се развиват в полза на Путин, пише коментаторът на The Wall Street Journal. Ако Сирия продължи да остава „игрална площадка за външни сили”, то САЩ и Израел предпочитат да виждат там като лидер Русия, а не Иран.
 
Като цяло в Близкия Изток позицията на Кремъл зависи от „снизходителността” на Америка. „Ако президентът на САЩ Тръмп реши да направи борбата с режима на САЩ ключова част от своята антииранска стратегия, то на господин Путин вероятно ще му се наложи да наблюдава отстрани падането на своя клиент” – пише експертът.
 
Независимо от успехите на Владимир Путин, Русия е все още слаба, се отбелязва в статията. Нейното влияние върху другите страни е ограничено. Китай постига благоразположението на своите съседи чрез многомилиардни проекти, докато Русия може да предложи твърде по-малко.
 
Впрочем вътрешното положение в Русия също изисква сдържаност. Докато поредицата от външнополитически успехи на Владимир Путин укрепват неговата популярност вътре в страната, фундаментът на неговата власт остава слаб заради неефективната руска икономика.
 
„Господин Путин наистина отново направи Русия велика на международната арена, но руският народ би предпочел той да използва своята смелост и хитрост за подобряване на ситуацията в страната” – обобщава коментаторът на The Wall Street Journal Уолтър Ръсел Мид.
 
Превод и редакция: БЛИЦ