WSJ за Гешев и разкритата шпионска група: Такова нещо се случва веднъж в живота

„Такова нещо се случва веднъж в живота“ – това са думите на главния прокурор Иван Гешев пред американското издание The Wall Street Journal, което е потърсило коментар от него във връзка с разразилия се у нас шпионски скандал, пише "Правен свят".

Влиятелното американско издание излезе с обширен материал за заловените разузнавачи, работили в полза на Русия у нас, като изтъква уникалния характер на събитието, пресъздавайки думите на българската прокуратура, че това е „най-голямата разкрита шпионска мрежа в страната след Студената война“.

Ето какво пише The Wall Street Journal за разкритата у нас шпионска мрежа:

В началото на декември, високопоставен служител от българското министерство на отбраната седнал на своето бюро, извадил черен смарт телефон “Самсунг” и прекарал следващия час и 20 минути снимайки класифицирани документи, свързани с отбраната, от своя служебен компютър.

Снимките на информацията, предполагаемо предназначени за ръководителя на руската шпионска мрежа, включвала чувствителни данни за самолетите F-16, съгласно видео, разгласено от българските власти.

“Предоставихте много материали - последният път 4 партиди”, заявява ръководителят на групата на един от служителите в друг разгласен запис. “Разглеждам какво имаше на флашката. Добра работа”, допълва той.

Миналата седмица властите в България, която е член на Северноатлантическия съюз, заявиха, че са разбили руска шпионска мрежа, имаща за цел да събира информация, която да бъде предоставена на Москва, относно НАТО, американското ЦРУ, Украйна и конфликта в Нагорни Карабах.

Петима мъже и една жена, включително и предполагаемият ръководител на групата, бяха арестувани и обвинени в шпионаж, което българските прокурори нарекоха „най-голямата разкрита шпионска мрежа в страната след Студената война“.

Русия е използвала дългогодишните си връзки и симпатии на малка част от членовете на НАТО и ЕС с цел култивирането на шпионски мрежи и с цел осигуряване на достъп до тайните на Запада. Записите, разпространени от прокурорите, показват, че в ерата на умело кибер-шпионство Москва все още продължава да разчита на човешкия интелект.

„Русия умело използва съществуващите и бившите мрежи на службите за сигурност, които са живи и функциониращи, дори три десетилетия след падането на комунистическия режим“, каза Мартин Владимиров, старши анализатор в базирания в София офис на Центъра за изследване на демокрацията.

Веществените доказателства, разпространени от българските прокурори, включително видео, аудио записи и документи, описват руските шпионски тактики изключително подробно.

В едно от видеата един от уличените шпиони брои доларови банкноти на работното си място, а в друго видео се вижда среща рано сутринта на тенис корт с цел предоставяне на информацията.

Трети запис съдържа запис на предполагаемия ръководител на групата, който дава инструкции за това, как да бъде скрито шпионското оборудване под формата на подарък.

„Такъв случай се случва веднъж в живота“, каза в интервю българският главен прокурор Иван Гешев. „Много рядко може да бъдат събрани толкова много доказателства и сме разпространили само малка част от тях“.

Софийски военен съд взе решение да задържи петима от обвинените членове на групата. Шестият беше пуснат под гаранция след признание и сътрудничество с властите. България изгони двама руски дипломати, обвинявайки ги в шпионаж във връзка със случая.

Руското външно министерство нарече случая „поредното обостряне на антируската „шпионска мания“ в България ... на фона на прилив на русофобия на Запад, предимно в САЩ“. Русия заяви, че си запазва правото на реципрочни действия в отговор на експулсирането.

Кремъл обичайно отрича да прави опити за намеса във вътрешните работи на други държави за свои цели.

Имената на арестуваните не са официално съобщени. Петър Петков, адвокат на един от предполагаемите шпиони, заяви пред българската обществена телевизия, че решението на съда не е оправдано и каза, че ще обжалва.

„Прокуратурата не посочва каква информация са събрали нашият клиент и останалите, която да предоставят на друга държава“, каза Петков. „Едва тогава можем да заключим, дали тази информация представлява държавна тайна.“

Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, заяви в сряда, че Алиансът следи отблизо разследването и се отнася сериозно към защитата на класифицираната информация.

„Това, което виждаме в България, е модел на руско поведение, при който те се опитват да подкопаят нашите демократични институции, да се намесят във вътрешната политика и да засилят способностите си в областта на разузнаването “, каза Столтенберг.

Главният прокурор Иван Гешев: „Такова нещо се случва веднъж в живота.“

През последните години България експулсира няколко руски дипломати заради съмнения в шпионство, включително за събиране на информация, касаеща броя на американските войски в страната.

Освен България, най-бедната нация на ЕС, Русия управлява обширни разузнавателни мрежи и в други бивши съветски партньори, заявиха експерти по сигурността. Миналата година Словакия и Чехия изгониха руски дипломати заради обвинения в извършване на незаконни дейности.

Българските власти заявиха, че членовете на обвинената в шпионство група имат достъп до тайните на НАТО, ЕС и България вследствие на работата си в българското Министерство на отбраната, военното разузнаване и парламента.

„Предвид техните високопоставени позиции и достъпа им до класифицирана информация, включително тази на НАТО, рисковете за националната сигурност бяха значителни“, каза Гешев.

Бившата комунистическа държава, която някога беше един от най-верните съюзници на Съветския съюз - България, се присъедини към НАТО през 2004 г. и ЕС през 2007 г.

Но Москва продължава да упражнява влияние върху вътрешните работи и разузнавателните агенции на балканската държава чрез близки икономически и връзки на бизнесмени, политици и разузнавачи с Москва.

Българският случай доказва как Москва все още разчита на традиционните разузнавателни способи, на човешкия интелект и уменията на агентите за шпиониране на Запада, каза Марк Галеоти, експерт по руските служби за сигурност в британската централа на Royal United Services Institute.

„Руснаците са много големи привърженици на човешкия интелект и честно казано, това е тяхната сила“, каза той.

Според прокурорите групата е била ръководена от самопровъзгласилия се за „просталински“ бивш висш служител на българското военно разузнаване, завършил разузнавателно образование към руската военна разузнавателна служба в Москва.

Наричан от прокурорите „Резидентът“, той набирал агентите си, като им предлага до 1800 долара на месец или по неговите думи „хубава малка сума“.

Останалата част от групата включва настоящи служители на българското военно разузнаване и министерство на отбраната и служител, работещ в отдела за класифицирана информация на парламента, твърдят прокурорите.

„Ако има нещо тайно, можете да направите снимка“, разказва мъжът, идентифициран от прокурорите като „Резидента“,  на един от агентите си в аудио запис. „Материали за Русия, Близкия изток, Ирак, местни конфликти като Нагорни Карабах“.