Ясен Тодоров: Апелът на Плевнелиев е неуместен, страх ги е от Гешев - няма да опъва чадър

Незаконосъобразен е опитът на Росен Плевнелиев да зове Румен Радев за евентуално неподписване на указа за бъдещия главен прокурор.

Това заяви в интервю за "Дарик" бившият член Висшия съдебен съвет, в момента следовател от Националната следствена служба Ясен Тодоров.

Той припомня за избора на Сотир Цацаров и опитите тогава да бъде натиснат самия Плевнелиев да не подпише указа, но той не прояви колебание. Тодоров е категоричен, че случаят "Полфрийман" е "политически сценарий".

Следователят предвижда положителен доклад и отпадане на мониторинга за България, а при отпадането му някои среди ще трябва да си търсят друго поприще за изява и прехрана, смята магистратът.

- Г-н Тодоров, предшественикът на Румен Радев - Росен Плевнелиев, призова настоящия президент да не издава указ за избора на Иван Гешев като главен прокурор. Как тълкувате Вие подобен апел?- Кой говори чрез Плевнелиев, според Вас? Защо се страхуват от Иван Гешев?
- С цялото ми уважение към президента Росен Плевнелиев, считам апела му към настоящия държавен глава за абсолютно неуместен, а също така и за дълбоко незаконосъобразен.

Конституцията на Република България и законът за съдебната власт ясно и изчерпателно посочват правните субекти, които участват в процедурата по избор на главен прокурор - това са прокурорската колегия на ВСС и министърът на правосъдието, които могат да правят номинации; пленумът на ВСС, който провежда самия избор и президентът, който подписва или не указа за назначаването.

НПО и магистратски сдружения могат да задават въпроси на номинирания кандидат и да изразяват становища за професионалните и нравствените му качества, но никой няма право да влияе по какъвто и да е начин върху вътрешното убеждение на членовете на ВСС и на президента, в чиято дискреционна власт е взимането на решение за избор на главен прокурор и респективно - за назначаването му.

Всяка външна намеса и опит за оказване на влияние по отношение на тях е пряко посегателство върху независимостта на съдебната власт и погазване принципите на правовата държава.

- Кой говори чрез Плевнелиев, според Вас?
- Не знам кой говори чрез г-н Плевнелиев, но се надявам това да е негова лична инициатива, а не да е извършено под нечия диктовка.

Впрочем, доколкото си спомням, подобни апели за неиздаване на укази за назначаването на главен прокурор и на председател на ВКС бяха отправяни и към него в качеството му на държавен глава, но той правилно не се поддаде на неправомерен и противозаконен външен натиск и издаде съответните укази.

- Защо се страхуват от Иван Гешев?
- Страхът от кандидатурата на Иван Гешев, според мен, е страх от силната прокуратура, която търси отговорност от всички нарушители на закона, без да „опъва чадър“ над никого.

- През последните седмици съдът фиксира погледите на цялото общество. Говоря за предсрочното пускане от затвора на убиеца на Андрей Монов от САС с председател Калин Калпакчиев, за да не слагаме под общ знаменател всички съдии.

Заредиха се няколко скандални епизода покрай това освобождаване, последният от които не може да бъде подминат от представител на съдебната власт и бивш член на ВСС, какъвто сте Вие. Имам предвид позицията на шефа на ВКС, с която настоя съдебният състав да се произнесе по-бързо по казуса Полфрийман.

Наред с това Лозан Панов поиска вътрешният министър веднага да пусне от центъра в Бусманци австралиеца. Последното е факт. Съдийският състав още не се е произнесъл, но беше напътстван от шефа си да поеме отговорност, да не се огъва и пр. Вие как коментирате всичко това?
- Аз не искам, а и нямам право да взимам отношение по висящ пред ВКС казус. Но все пак констатациите на десетте члена на съдийската колегия на ВСС, подписали призива към г-н Лозан Панов, са категорични и безпрецедентни.

Те определят действията на председателя на ВКС като „нарушаващи независимостта на българските съдии, Конституцията и законите на България, както и етичните норми, действащи за тях“, а също така и като „безпрецедентна и откровена намеса“ в работата на съдебния състав и „недопустим опит за влияние“ върху него.


- Прав ли е Лозан Панов, като обвинява, че този съдебен акт е бил политизиран? И има ли политика пък в неговата позиция, според Вас?
- За мен вече е пределно ясно, че казусът „Джок Полфрийман“ е предварително замислен политически сценарий от кръгове, които по нормален, демократичен път не могат да стигнат до българския парламент и респективно - до изпълнителната власт. На тях им трябва ново „знаме“, защото предишните им лозунги се изтъркаха и Джок Полфрийман  ще бъде използван именно за такова.

- Защо наистина някои съдии, БХК, политически кръгове и медии така на живот и смърт се вкопчиха в изсветляването на образа на един осъден и пуснат предсрочно убиец, до степен да го сравнят с българската икона Васил Левски? Как се нарича това?
- Много жалко е, че български журналисти си позволиха да правят паралел и да сравняват осъдения за убийство австралийски гражданин с Апостола на свободата Васил Левски, който ни завеща идеала за „чиста и свята Република“.

Но, за съжаление, напоследък е факт, че много наши сънародници, стремейки си да бъдат „политически коректни“ са склонни да отричат традиционните ни национални ценности и да омаловажат, преиначават и дори да отричат делата на дедите и прадедите ни, рискували или жертвали живота си за осъществяването на българските национални идеали.

- Утре чакаме доклада на Брюксел за мониторинга - Вашата прогноза? А дали същите среди, за които говорихте преди малко, биха се зарадвали, ако той не отпадне?
- Надявам се докладът да е положителен, защото немалко усилия се положиха и немалко реформи се извършиха в областта на правосъдието и вътрешния ред, чрез които се подобриха тяхната организация, бързина и ефективност.

Със сигурност оставането в действие на мониторинга ще е добра новина за кръговете и организациите, които покрай неговото съществуване изкарваха прехраната си в продължение на дълги години.

Защото в случай на негово отпадане, те ще трябва да търсят ново поприще за публична изява и собствено препитание.

- А два дни по-късно ще е изборът за нов главен прокурор, със или без мониторинг - очаквате ли изненади?
- Както казах по-горе, изборът на главен прокурор на РБ е изцяло в правомощието на Пленума на ВСС.

Нека оставим членовете му сами да преценят професионалните и нравствените качества на кандидата и съобразно тях да вземат своето информирано решение, подчинявайки се само на собственото си вътрешно убеждение!