Яяя, Октай?!

София, България 08 Ян. 2010, 19:39 774 прочита 0 коментара

Хора, нещо става в нашата държава- най-злият вътрешен враг на Доган беше допуснат до национален ефир и изведнъж всички “прозряха”, че това , което той говори от години, е достойно за цитиране! Новинарските емисии бяха превзети подозрително бързо и единодушно от предупреждението на Осман Октай, някогашната дясна ръка на Доган, според когото ръководството на ДПС почти е минало в нелегалност, но не е от свян, а в подготовка на “ уж социални бунтове”.

Уж социалните бунтове са възможно най-големият кошмар на властта. И не са съвсем “уж”, нищо че подстрекателите биха се възползвали от тях за собствени цели. Явно това е обяснението за внезапното позволение Октай да се появи в националния телевизионен ефир и да повтори неща, на които досега никой не обръщаше внимание в “сериозните” медии. Октай наистина познава отвътре ДПС и е бил толкова близък до Доган, че представлява от доста години най-интересният източник на “вътрешна информация” за полуконспиративната организация ДПС. Той говори с лекота и с желание- стига да го поканят. Но го канят обикновено жълтите вестници. Там има почти постоянни рубрики с негови описания на начина на живот на Доган с нощните запои като основна причина да не ходи на работа. Просто жълтите вестници са по-свободни и могат да си позволят лукса да повдигат тази завеса. Ето че Октай е пуснат в националния ефир и някак чудотворно се оказа много интересен, достоен за цитиране и от други медии дори! Получи се нещо като във вица за “изненадания” от горския с глиган на рамо бракониер: “ яяя- глиган”?! Яяяя, Октай?! Ще доживеем ли позволение да бъдат задавани въпроси и за президента Първанов – например за познанството му с Маргините, за което “водещите медии” се правят , че не са научили още от моето скромно, но категорично заявление за това явление? Ако преди съм бил упрекван, че съм задал неудобен въпрос за Първанов от анонимен източник ( макар това да НЕ противоречи на етичния кодекс, в който има изискване само анонимният източник да бъде упоменат като анонимен, за да няма подвеждане на публиката), то сега няма никаква анонимност. Източникът на твърдението, че Първанов е вечерял с Маргините по случай рождения ден на бившия шеф на митниците Евгений Узунов на 30.07. 2003 г., съм аз. Защото знам, че това е станало. Има много свидетели- не по-малко, отколкото при конфузния президентски излет край Симитли през 2008 г., за който все пак той беше попитан след “изтичане “ на информация и нямаше как да го скрие. Свидетелите в този случай обаче не са анонимни охранители, шофьори, колячи на магарета за вълча стръв. Имат си имена и не са кои да е- посочил съм някои от тях. Те биха могли да бъдат попитани – присъствал е на вечеринката, освен юбилярът Узунов (който по-късно направи шеметна партийна кариера в БСП по предложение на Румен Петков), също и бившият виден деец на БСП Красимир Премянов. Тях могат да попитат медиите, ако не им се отваря вратата за подобна възможност спрямо недосегаемия ни президент. А пък разпитващите могат да попитат Маргините, ако им стиска да подхванат такава “версия”. Не се кандидатирам за “национален ефир” с повдигането на този въпрос. Ако исках, щях да си кротувам и още можех да съм там. Но и няма да им поднеса на тепсия “печен президент” ( едва ли не с лимонче в устата) – това ли искат, да им извадя нотариално заверени документи със самопризнания на уличените? Така че, ако преодолеят забраната, да питат не мен ( каквото съм преценил за възможно, без да вкарвам в беля други хора, съм написал вече), а присъствалите на вечерята. Премянов и Узунов им стигат за начало. Как ли биха отрекли – ако го направят, ще излъжат. Ако “не коментират”, направо си потвърждават, че има защо. Мъчна работа. И затова най-лесно е никой нищо да не пита с презумпцията, че някакъв си блогър твърди едни недоказани неща. Не мога да гарантирам, че очерталата се по случая омерта няма да бъде нарушена от чужда медия – имам честта в чужбина да бъда цитиран. Само че как ли ще се почувстват тогава колегите ми сънародници, които няма да могат да прескочат “новината”, щом е съобщена от чужбина? Проблемът щеше да си е лично техен, ако не ставаше дума за обществения интерес, все пак. Същият, който препраща към жълтите вестници читателите заради “забранените” теми, които другаде не е позволено да се обсъждат. До второ нареждане, когато изведнъж чудодейно ги “откриват”. Не само скрита – жалка картинка е това! Иво Инджев, Ivo.bg