Юрист: Българският "Магнитски" на Асен Василев – между чобанията и сталинизма

През изминалата седмица БНР успя да се сдобие със законопроект на управляващата коалиция, разработван от работна група, с който се цели приемането на нарочен закон по подобие на американския Глобален закон "Магнитски" и създаването на нов извънреден орган, натоварен с отговорността да защитава "националната сигурност" от "рискове за икономическата и финансовата система на държавата", пише юристът Димитър Стоянов в Tribune.bg

Така се казва и самият проект – "Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата".

На осем страници, с около две дузини разпоредби не само се създава нов орган с изключително странни правомощия, но също така се създават редица нови дефиниции, непознати до този момент за българската правна система, и се преобръщат по изключително скандален начин установени на най-високо нормативно ниво (конституционно) правни институти и принципи.

Настоящото управление, именуващо себе си "промяна", може би още от самото си идейно зачеване (встъпването на Кирил Петков и Асен Василев) има много голям проблем, когато стане въпрос за спазване на Конституцията, законите или пък изобщо на някакви общо определени принципи на добро управление.

Започвайки от двойното гражданство на Кирил Петков, който заемаше министерски пост изцяло в нарушение на основния закон (потвърдено от Конституционния съд), опитите още по време на служебния кабинет на Стефан Янев (човекът на путинските пропаганда у нас) да съставя „списъци“, незаконните арести, „сигналите“, писани среднощ от министър-председателя, довели до незаконен арест на опозиционен лидер, ние вървим през една изключително дълга нишка от юридически, обществени и морални провали на именувалите се „нови лица“ в българското политическо пространство. И сега това.

Самият законопроект звучи като превеждан на коляно през Google Translate (може би с любезното съдействие на Лена Бориславова) чужд закон, с пришити разпоредби от български нормативни актове, лоша структура и изключително неясна понятийна система, включваща понятия като „замразяване на средства“, „замразяване на икономически ресурси“, които са изпразнени от съдържание и смисъл понятие за българската правна система.

Единствената асоциация, до която могат да доведат тези понятие, представлява едно обяснение от шефа на „Славия“ Венци Стефанов, който веднъж попитан дали някакъв проект е „замразен“, отговори, че се замразяват само зеленчуци във фризера.

Дори в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, когато се говори за производството по отнемане, се използват класическите обезпечителни мерки, съдържащи се в Закона за задълженията и договорите, каквито са запора и възбраната – институти с дългогодишно приложение и практика.

Проектът на управляващата коалиция от своя страна съдържа дефиниции като „предотвратяване на всякакво движение със средства по какъвто и да е начин“ – език, който е много по-характерен за разговор в телевизионно студио, но не и за приоритетен законопроект. Кой е автор на тази дефиниция и какво се искал да каже с нея – едва ли ще разберем…

Особено притеснителна е проекта на разпоредба „да се защити националната сигурност от действията на лица, групи или образувания, за които има установени факти и събрани данни, че осъществяват дейност, която представлява риск за икономическата и финансовата система на страната“. На първо място – какво означава „установени факти и събрани данни“?

За абсолютна истина ли се счита, че по субективна преценка на членовете на новия извънреден съвет, някакво лице може да бъде вкарано в произволен списък, по силата на който при още по-неясни разпоредби нещо, което му принадлежи (правото на собственост е конституционно установено, а начините за отнемане или ограничаване на това право са съобразени изцяло с конституционния ред в държавата), да бъде „замразено“?

И всичко това чрез решение на междуведомствен съвет и при изключително стеснена възможност за обжалване на взетото решение. Тоест, при много ограничено право на защита, което изцяло съвпада с разбирането за възможност за властови произвол.

Излишно е да се обяснява, че проектът на закон използва и понятия като „образувания“, които явно отличава от юридическите лица, но в същото време не споменава какви точно са те и какво представлява това понятие (по всяка вероятност думата “entity” е била буквално преведен от някой действащ американски закон и без много творческа и креативна мисъл е съшита в законодателната чобания, каквато представлява този проект).

Анализът, разбира се, може да продължи изключително дълго, защото буквално във всеки ред се съдържа нещо, което е най-ниска степен може да се нарече притеснително, а в най-висока степен – откровено противоконституционно. Но би било редно да се обсъди и един политически момент, който беше много точно определен от една част от управляващата коалиция („Има такъв народ“) и от политическата опозиция в лицето на ГЕРБ.

Това е тоталитарен законопроект със силен сталинистки привкус, който създава огромна възможност за властови произвол, ако се стигне до неговото приемане и влизане в сила. Но дори и да не бъде, той дава ясна индикация каква точно е ценностната система на така наречената „промяна“ – желание за политически контрол и репресия, овладяване на органи институции, тоталитарни похвати.

Нещо повече, този законопроект разрушава по абсолютен начин съществуващата митологема, че на власт е някакво експертно управление, представляващо „елита на нацията“, както се изразява заместник-председателят на Народното събрание от „Продължаваме промяната“ Мирослав Иванов.

Защото такъв законопроект, с този език, тази понятийна система, този нормативен хаос, могат да сътворят единствено хора, които са продукт на килийното образование и преди два-три месеца са се научили да използват някои функции на Google като преводаческата такава.