За да запази зависимости и грантово финансиране олигархията пусна “зомбита” срещу прозрачността в медиите

Казионният СБЖ започна да припява на “медиите”-бухалки на компрометирани издатели  

Страхът на олигархията от изсветляване на медийната собственост, повишаване на прозрачността при финансирането и разобличаване на зависимостите сред поръчковата “журналистика”, достигна неочаквани висини. Стигна се дотам, че срещу законодателството, прието на първо четене миналата седмица с голямо мнозинство от депутатите, бяха впрегнати “зомбита”. Казионният Съюз на българските журналисти, в чието ръководство пристан са намерили пенсионирани номенклатурчици, заемали чиновнически постове в края на тоталитарния период, излезе в понеделник с бутафорна декларация, в която уж зове за “защита на медиите”. 
 
Какво всъщност искат апаратчиците “на повикване”? 

1. Затъмнение над реалната собственост в медиите.
2. Запазване на неясното и скрито финансиране на телевизии, радиа, вестници, сайтове, блогове и т.н.
3. Зависимостите между представящи себе си за “журналисти” и поръчителите им – олигарси с проблеми с правосъдието и изнудващи институциите – да останат скрити от обществото.

Кои искат това?
 
Особено активен в употребата на Управителния съвет на СБЖ в последните години е небезизвестният Светослав Терзиев, щатен храненик на газовика Сашо Дончев. Изданието на дългогодишния комисионер от такси при търговията с газ, отдавна е фалирало. Вестникът, в който Терзиев пише изпълнени със злоба и ненавист пасквили, има тираж по-малък от броя на списващите го. Очевидно Терзиев не желае обществото да знае истината, че поръчковата бухалка, в която работи, бива издържана с пари от друг/и бизнес/и на издателя-газовик, трупал десетки години милиони като комисионер в отношенията между Русия и България при доставката на синьо гориво.

Употребата на СБЖ, разбира се, далеч не е случайна. Зад нея се крият и другите кукловоди в поръчковата “журналистика” у нас – подсъдимият бизнесмен Огнян Донев и разследваният Иво Прокопиев. Досега техните интереси бяха защитавани от грантово зависимата Асоциация на българските журналисти, но тъй като там връзката с поръчителите е прекалено явна, СБЖ изиграва ролята на “смокиново листо” за поредната поръчка.

Всички активно ангажирани с обществените процеси у нас още през април 2017 г. стана ясно, как Прокопиев спуска нарежданията си към послушните му “журналисти”. Ситуацията сега изобщо не е по-различна. Доказателства за намесата на издателя Прокопиев имаше и през 2014 г., когато негово писмо, пуснато от електронната поща, съдържаше указания как бухалките му “Дневник” и “Капитал” да обслужат интереса на електроразпределителните дружества ЕВН, ЕОН/ЕнергоПро и ЧЕЗ.

Издателят на русофобския пасквилен сайт “Клуб WC” Огнян Донев пък сам призна в началото на тази година, че е забранил на иначе парадиращите със своята “свобода” “журналисти”, да пишат на тема – фармация. Основателен мотив Донев и послушниците му да не искат осветляване на финансирането в медиите, защото ще е видимо, че сайтчето му, с читатели по-малко от членовете на ГМО-проекта “Дай, България”, се финансира почти изцяло с пари от лекарствата, които българите си купуват от компанията на олигарха “Софарма” или от неговите аптеки.

Къде беше СБЖ когато медийният пазар у нас се корумпира и изкриви? 

Загрижените да запазят зависимостите в медиите “зомбита” от СБЖ не само, че правят лоша услуга на реално работещите у нас журналисти, но  носят не по-малка вина за ситуацията, в която българските медии работят. Къде беше въпросната казионна организация, когато българските медии буквално бяха просмукани от корупция и изкривяване на финансирането им? Кога СБЖ е взимало отношение, когато фондации, свързани с мизантропа Джордж Сорос, унищожават медийния плурализъм, наливайки милиони в издания, която после служат като “бухалка” или “защитен щит” срещу всеки неудобен представител на властта или просто несъгласен с опитите за налагане на неолиберален фашизъм у нас.

Защо от СБЖ не видят, че обществен медии, финансирани годишно с по десетки милиони левове от данъкоплатците, биват превръщани в рупори на грантови “анализатори” и “експерти”, иначе казано на “агенти на чуждо влияние”. Ще се поинтересува ли – какви пари получава и са получавали “журналисти” като Силвия Великова и Ирина Недева от неправителствени организации, под формата на хонорари и консултации? Какви пари са получавали същите и от т.нар. “европейско финансиране” и доколко достъп до тези средства са имали всички работещи в общественото БНР. 
 

Снежана Тодорова иска нов мандат начело на СБЖ

Като рупор на атаката срещу прозрачността в медиите вече се изяви, първо именно в БНР, т.нар. председател на УС на СБЖ некоя си Снежана Тодорова – Федотова, известна повече като агент “Виолета” от структурите на бившата Държавна сигурност. Още преди три години в публичното пространство се изнасят факти доколко легитимно е ръководството на казионната организация.

Към днешна дата тази тема е актуална, защото предстои нов избор на председател на СБЖ и очевидно агент “Виолета” търси опека, за да си изпече нов мандат. И как да не иска, та нали, като председател на иначе напълно бутафорната организация Снежана Тодорова, непрекъснато пътува на чужди разноски по най-различни екзотични дестинации.
 

Снежана Тодорова във времената, в които е Агент “Виолетка”

И за да е напълно като при социализма, за “виолетената” Снежанка запазването на поста й е важно, защото като всяка посткомунистическа организация и СБЖ разполага с апетитни имоти, част от които отдава за жълти стотинки. Дали не е време “Икономическа полиция” да провери – как ръководството на СБЖ е отдало “под наем” собствената си централа на пл. “Гарибалди” в София, какво се случва с имота на организацията в Банкя и най-вече с прочутия Международен дом на журналистите до Златни пясъци.

Но вместо да отговаря на тези въпроси, агент “Виолета” изпълнява поредната й поръчка, спусната от олигарсите, които иначе много държат да нямат общо с Държавна сигурност.
На ход са депутатите, които след дълги години и множество неуспешни опити, най-накрая имат възможността да осветят зависимостите в медиите и пресекат непрозрачното финансиране в сектора.