За кожата на един прокурор

Партиен протест пред „правителството“ на съдебната власт, половин дузина интервюта, десетки коментари с идентично съдържание, стотици постове в социалните мрежи. Така би изглеждал отчетът за седмицата на Христо Иванов във времената, когато се е прехранвал като активист на неправителствени организации, изготвящи досиета на българските следователи, прокурори и съдии. С този отчет Иванов щеше да оправдае досегашното си финансиране и да се надява на бъдещо такова. И макар това да е било факт в недалечното минало, ситуацията сега се различава единствено по начина на придобиване на субсидиите, пише "Труд" в свой анализ.

Иванов отдавна вече не е „любимецът“ на бюрократите от Европейската комисия и на голяма част от западния дипломатически естаблишмънт у нас. По-скоро е досаден проблем, който на всичкото отгоре многократно вече ги е излагал, успоредно с това е демонстрирал и своята неефективност. Все още обаче е полезен за тези кръгове, които генно модифицираха политическия проект „Да, България“ и се грижат за неговите финансови инжекции. За тях Иванов е последната надежда да не изгубят войната, която водят срещу българската прокуратура вече над две десетилетия. За Иванов „калната битка“ около избора на следващия главен прокурор също е последна възможност, последен шанс да „хване влака“ преди окончателно да се е претърколил на следващите избори в бунището на политическите трупове.

Още преди Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет единодушно да номинира заместник-главния прокурор Иван Гешев за поста на „обвинител №1“, Иванов стартира със спекулациите около кандидатурата. Това той прави от една година. „Отстрелваше“ при всяка възможност имената на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев, на евродепутата Емил Радев, разбира се на самия Иван Гешев и въобще на всеки потенциален кандидат, който би се явил заплаха за спонсорите на неговото пребиваване в обществения живот.

Но в последните дни поведението на Иванов издава голяма доза несигурност, което може да се забележи в цялата кампания, очаквано развила се, след като Гешев официално бе номиниран. Без значение дали заместникът на Сотир Цацаров бе дал изпреварващото интервю пред обществената телевизия, в което директно назова кръговете, които се страхуват от издигането му – „мутри“, „олигарси“ и техните марионетки, виртуалният хейт и рехавият политически митинг на професионалните протестъри щяха да се случат. Залогът наистина е голям – от една страна имаме държавен обвинител, показал, че има амбиции и качества да атакува престъпността, а от друга – интереси на криминални босове и „бели якички“, корумпирани чиновници и политици, т.е. интереси за милиарди.

Но докато мнозина се хранят от езика на омразата, който в последните дни се лее срещу един български прокурор, то скрити остават редица факти, които ясно показват, че изборът на Иван Гешев за главен прокурор би бил напълно логичен и правилен. Нещо повече, Христо Иванов е този, който (ще) направи Иван Гешев главен прокурор или поне негова е основната заслуга кандидатурата да изглежда безалтернативна.

От години се говори и пише за „опорни точки“, малцина са тези, които са ги виждали. Те могат да бъдат разпознати в поредицата текстове, които се появиха по адрес на Иван Гешев. Като започнем от постингите/статии на Иванов, минем през дежурното мнение на политкомисаря и класически болшевик Евгений Дайнов, хоноруваните автори в „Дойче веле“, част от които пи-ар-ствали за „Да, България“ и стигнем до пропадналите кандидати за всевъзможни постове от въпросната партия.

Да атакуваш Иван Гешев, защото е получил дипломата за завършено юридическо образование от Висшия институт за подготовка на офицери и научно изследователска дейност на МВР, е преди всичко признак на тежки комплекси. Най-малкото, защото Гешев завършва настоящата Полицейска академия, когато там се е влизало изключително трудно, както впрочем продължава да бъде и сега, а и във времена, в които преподавателите по юридическите специалности са били известни професори и доценти от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. И какво трябва да рече „завършил Магнаурската школа“, както тумба неолиберасти драскат из фейсбуците си? Нима е срамно да искаш да се образоваш и да работиш за сигурността на държавата? Същите тези комплексирани болшевики ще са първите, които ще писнат до небесата, ако някой им удари шамар на улицата и ще питат истерично къде е полицията.

За разлика от тези, които го атакуват, професионалната биография на Иван Гешев е изцяло свързана с работата в полицията, следствието и държавното обвинение. Факт е, че първото работно място на Христо Иванов извън хранилката на неправителствените организации, проводници на чужди интереси, бе Министерството на правосъдието. Това, освен всичко друго, обяснява и хаоса, който настъпи в управлението на институцията, макар и в краткия период на пребиваването му в нея. Даже най-добре е Христо Иванов да спре да твърди, че партията му е „най-компетентна“ по отношение на дигиталните технологии. Ако беше така, като министър нямаше да сложи за изпълнителен директор на Агенцията по вписванията Елена Маркова, приятелка от детството на Атанас Атанасов – настоящ лидер от ДСБ, така щото всички действия по оптимизация на системите да се окажат безвъзвратно закъснели, а оттам и да се стигне до срива на Търговския регистър.

Всъщност, когато говорим за професионални качества и образование, някак обидно за юридическата общност звучи хора като Иванов да смятат себе си за носители на експертиза в правната област. Най-малкото, защото когато стана министър през август 2014 г., Иванов трябваше да обясни защо е изпаднал до състояние, че да бъде заличен от адвокатския регистър заради неплатени такси, а НПО-то, което доскоро беше ръководил, не бе подавало отчети за своята дейност. Ситуацията се повтори и преди няколко месеца с липсата на платените задължителни здравни осигуровки от страна на Иванов.

Тъжна реалност, заглушаваща мнението на едно от най-известните имена в правната наука в наши дни – проф. Огнян Герджиков, който вече даде положителна оценка на номинацията на Иван Гешев.

Освен че идва от средите на държавното обвинение, преминал през всичките стъпала на кариерата, нещо, което в най-новата история при избора на главен прокурор е прецедент, Иван Гешев получи подкрепа и на колегите в лицето на двете съсловни организации – Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. Това в голяма степен се дължи и на позицията на Иван Гешев за запазване на независимостта на прокуратурата като част от съдебната власт. Това няма как да се харесва на онези политико-икономически и адвокатски кръгове, които повече от 20 години целят точно обратното – тотално неглижиране на ролята на държавното обвинение и изхвърлянето му от „третата власт“.

Когато преди две десетилетия Иван Костов залага на преподавателя по право, бивш зам.-министър на правосъдието и бивш съдия Никола Филчев, той се надява, че през него това ще се случи. Уви, проваля се, а Филчев влиза в историята като главния прокурор, успял да гарантира и по конституционен път независимостта на държавното обвинение.

Преподавателят и настоящ председател на Конституционния съд Борис Велчев, макар и да е по-либерален, също не допуска ролята на прокуратурата да бъде принизена.

Независимо, че идва в държавното обвинение като съдия, Сотир Цацаров запазва независимостта на прокурорите, точно когато напъните пак са големи – при последните промени в Конституцията от 2015 г.

Това, че в понеделник може да се окаже, че Иван Гешев няма конкурент за поста, не е същественото, защото той е най-разпознаваемият кандидат за главен прокурор в новата история. Безспорен аргумент за наличието на пълна прозрачност на процедурата. В началото на прехода не бяха много тези, които добре познаваха Иван Татарчев, а и тогава все още „грантовата демокрация“ не беше позната. За мнозина името на проф. Никола Филчев също не бе широко известно, за разлика от това на Бойко Рашков, който първоначално бе избран за „обвинител №1“, но по указания на Иван Костов тогавашният президент Петър Стоянов не подписа указа, ВСС бе сменен и близкият до БСП Рашков така и не стана главен прокурор.

Проф. Борис Велчев пое прокуратурата след професионални ангажименти, свързани с тогавашния президент Георги Първанов, чийто секретар по юридическите въпроси беше преподавателят от Алма Матер.

Сотир Цацаров бе известен като добър съдия от Пловдив, чиито съдебни актове обичайно се потвърждават от върховната инстанция, но не бе широко познат в юридическите среди в София. В този смисъл, особено през последните две години, Иван Гешев всеки ден е пред погледа на обществото. При това в буквалния смисъл. Резултатите от неговата работа са видими – арести на знакови имена от годините на Прехода, обвинения за корупция, първи осъдителни присъди за същото, притиснати с обвинения и пратени на съд олигарси, чиито медии сега са в основата на атаката срещу номинацията.

Същественото до момента е, че Иван Гешев е тази нужна алтернатива на атакуващите неговите професионални постижения. Те са фенове на румънския антикорупционен прокурор Лаура Кьовеши, но се страхуват, че българският ù прототип ще ги прати в ареста и ще ги изправи на подсъдимата скамейка. Те лъжат, че са за върховенство на закона, защото всъщност са противници на ефективните действия на прокуратурата. Това е и най-сериозният резултат от началото на „калната война“, която ще ескалира в следващите три месеца.

Но тук битката не е просто за това кой ще е главен прокурор, а е много по-голяма. Ако има начин да бъде представена по най-разбираем начин ситуацията, то трябва да е ясно, че Гешев е на страната на тези, които искат силна държава, охранявани граници, твърд удар срещу престъпността – от най-високите етажи на властта, през далавераджиите на средно ниво в държавната администрация и местните феодали, и се стигне до рекетьори, джебчии и телефонни измамници.

Срещу него са защитниците на легализирането на марихуаната, привържениците на еднополовите бракове и лобистите на местни и чуждестранни икономически и политически интереси, тези, които не искат въздаването на справедливост за престъпленията на прехода, които са им осигурили нужните финанси, с които днес водят войната срещу държавата.