За Щирлиц, руската заплата и евроатлантизма

„Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…“ Вицовете за руският таен агент в България са силно популярни в началото на 90-те – държавата е започнала своята геополитическа ориентация и забранените смешки с умиращата съветска власт вече са достъпни за всеки. 30 години по-късно вицовете вече са позабравени, а само различни появили през дългия преход с отделни персонажи напомнят за опита страната ни да остане в руската орбита на влияние.

Само преди няколко години прокуратурата на България разкри един от най-мащабните планове за влияние върху геополитическата ориентация на страната ни. Срещу активи на стойност 1 млрд. евро, откраднати от укриващия в Сърбия проруски олигарх Цветан Василев след ограбването на КТБ, се прави опит да се извърши преврат в страната, известен още под името „Плана България“.

В тази завера участват генералът от КГБ Леонид Решетников, кремълският олигарх Константин Малофеев и самият Василев. А един от активите, които банкерът-беглец обещава да осигури за Русия, е русенският оръжеен завод „Дунарит“. За негов собственик в момента се представя оръжейният бос Емилиян Гебрев, който преди години пък стана жертва и на опит за отравяне от руските служби.  

Историята е кратка, но затова пък съдържателна. През 2015 г. Василев подари на руския олигарх Константин Малофеев, чрез подставеното му лице Пиер Луврие, накуп „Дунарит“, „Авионамс“, БТК, НУРТС, ГАРБ и „Фърст диджитъл“. Когато схемата им беше разкрита, активите се отправиха към друго подставено лице на Малофеев – Дмитрий Косарев.

След като обаче в медиите изтече скандален договор между Василев и Косарев, че целта е била всичко да бъде продадено, а печалбата - разделена между тях, през 2016 г. на сцената излезе Гебрев, представян като „ново“ лице – инвеститор, на който Цветан Василев да прехвърли „Дунарит“, въпреки че акциите на дружеството са запорирани още през 2015-а от държавата в лицето на КПКОНПИ и НАП и няма как да му бъдат „прехвърлени“ от когото и да било. 

Но вместо всички да питат как така Гебрев присвои „Дунарит“ с помощта на Василев без никакво основание, новият „собственик“ пробутва вече години наред скалъпената версия, че бил отровен през 2015 г. (цяла година по- рано) именно заради интереса си към русенския завод.

Въпреки че към 2015 г. Гебрев въобще не е влизал още в сметките на Цветан Василев като поредния "собственик" на "Дунарит", тъй като към този момент заводът бе поставен под контрола на олигарха Малофеев, а Пиер Луврие бе член на управителните му органи. Нищо, че дори Христо Грозев от международния сайт за разследвания „Белингкат“ също посече лъжите на Гебрев, че в отравянето на същия са замесени руските тайни служби, но това е станало не заради „Дунарит“, а заради недоволството на руската страна и на негови конкуренти от търговската дейност на Гебрев (фирмата „Емко“ на Гебрев е била доставчик на оръжие за Украйна).

И тук на сцената изгрява Щирлиц. Или в настоящия случай - позабравеният бивш военен министър на Иван Костов - Бойко Ноев. Който в последните години влезе в ново амплоа – говорител на Цветан Василев и Емилиян Гебрев по медиите в България. Уж бранещ евроатлантизма, а в действителност повтарящ опорките, обслужващи Василев и Гебрев. Всъщност Ноев е типичен пример за пребоядисал се от комунист в „демократ“. През 80-те учи международни отношения в Москва, а кой можеше да си позволи в годините на тоталитаризма да завърши образованието си в братския Съветски съюз, е риторичен въпрос – само най-доверените на комунистическия режим лица.

През 82-ра Ноев, според публикации, вече е агент на разузнавателното управление на българското министерство на народната отбрана (познато като РУМНО), а статиите за шпионската му кариера посочват, че по това време е работил и в услуга на разузнавателното управление на Съветската армия (познато като ГРУ), за която си дейност даже е награден.

В наши дни обаче крепко приятелство свързва Ноев с Емилиян Гебрев – човекът, на когото Цветан Василев подари „Дунарит“ след фалита на КТБ, и то след като в началото на 2015 г. беше разобличена престъпната му схема му с Константин Малофеев и фамозния белгиец с руски паспорт Пиер Луврие. Защото именно по времето на Ноев като военен министър лицензът на Гебрев за търговия с оръжие първо беше отнет, а няколко месеца по-късно – възстановен. Говори се, срещу крупна сума.

От друга страна, бившият военен министър е бил до 2014 г. служител на трудов договор не къде да е, а във фирмата „Бромак“ – основната фирма на Цветан Василев, чрез която същият беше акционер във фалиралата КТБ. А от дневника за посещения в банката става ясно, че до фалита на същата Ноев е чест гост на Василев в директорския му кабинет. Тоест именно Ноев е „топлата връзка“ между Василев и Гебрев и нищо чудно след фиаското с Малофеев точно негова да е била идеята за колаборацията помежду им при превземането на „Дунарит“.

На този фон всички медийни участия на Ноев (в това число и най-скорошното му - неделно интервю за БНР) винаги стигат до целта, посочена му хората, за които работи, а именно – да клевети председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски. Явно политикът от ДПС е най-големия враг на проруската кохорта у нас, част от която е и самия Бойко Ноев.

Пребоядисаният бивш разузнавач не пести сили и средства, за да клевети публично Пеевски, лепейки му етикета „човек на Русия“. Банален кагебейски ход, известен в посткомунистическа България и под трактовката „всички са маскари“. Или с други думи казано – когато не можеш да се пребориш с един силен играч, се опитваш да убедиш публиката, че всъщност той е русофил, нищо, че цялата му биография и действия дотук показват точно обратното.

И това има своето обяснение. Активните действия на председателя на ПГ на ДПС в последната година по неутрализирането на кремълското влияние у нас явно изнервя родната проруска кохорта. В последните месеци парламентарната група на ДПС и нейният председател Делян Пеевски успяха да се превърнат в основен мотор за прекратяване на руската енергийна хегемония у нас.

Една от тези законодателни инициативи беше свързана със сочената от редица международни наблюдатели за касичка на военните планове на Владимир Путин – „Лукойл“. След серия от крачки ту напред, ту назад, под натиска на ДПС и Пеевски, в крайна сметка депутатите отнеха концесията на пристанище Росенец от „Лукойл“ и така развързаха един от многото руски възли, стискащи енергийната система на страната. Постигнат беше и друг успех – бяха освободени от монопола на „Лукойл“ данъчните складове, а след това бе нанесен и решителния удар – обявяване на край на дерогацията за внос на руски петрол.  

Също толкова важен се оказа и фактът, че Пеевски бе сред основните двигатели на цяла поредица от законодателни промени, целящи да ограничат възможността стратегически български активи да са в руски ръце, а също и налагащи мониторинг срещу навлизането на съмнителни капитали в икономиката ни. Както и на решенията на парламента за предоставяне на помощ на Украйна в битката й срещу Русия. Жизненоважна за Киев помощ, заради която Пеевски беше и един от тримата български политици, на които лично украинският президент Володимир Зеленски благодари с постове в социалните мрежи.

На този фон последната изява на българския Щирлиц – Бойко Ноев в ефира на БНР, показва само едно – проруската кохорта у нас много се тревожи от Пеевски и няма свян да пуска на преден план дори и гротескни свои протежета да говорят за… евроатлантизъм. Дори и това да звучи като виц.

„Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…“. Като в случая руският парашут издайнически виси и от врата на поредния роден Щирлиц – Бойко Ноев.
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук