За тютюна и балканския манталитет

<i>Аз съм пушач. И ще ми е много по приятно да си пия в кръчмата аперитива и да си пуша. Сигурно и на пушачите в другата Европа им е било приятно. Обаче &ndash; има забрана и тя трябва да се спазва. Там де, не тук.<br /> </i><br /> Думата ми е за пълните глупости, които говорят депутатите, само и само да се харесат на избирателите по толкова елементарен начин. А те са доста.<br /> <br /> Първо &ndash; това ограничение за пушене в Европа не е заради някакво случайно хрумване на политици без работа, които само се чудят как да ядосат избирателите си и да харчат пари на данъкоплатците. То е за здравето както на активните, така и най-вече на пасивните пушачи. Румен Петков вика, че имал права като пушач. Точно такива имат и непушачите, когато някой им дими под носа. <br /> <br /> Второ &ndash; Нашите парламентарни хубавци се аргументират, че в условия на криза тази забрана ще доведе до загуби за бизнеса. Глупости на търкалета. Първо бизнесът не е по-важен от здравето и второ, когато тотално забраниха пушенето в самолетите, не зная някоя авиокомпания да е фалирала от това. Нещо повече, ако само си помислиш да запалиш цигара на борда, това се смята за криминално престъпление. От всички пъбове в Лондон през кафенетата в Ница и мюнхенските бирарии до кварталната кръчма във Венеция забраната за тютюнопушене е тотална. Който иска, излиза навън и дими. Но кръчмите и кафетата са пълни. <br /> <br /> Трето &ndash; законът у нас не трябвало да бъде толкова суров, защото сме сред най-закоравелите пушачи в Европа и 54 на сто от мъжете пушели. Поредната нелепица като логически аргумент. Излиза, че вместо да се бориш с проблема, ти го улесняваш. <br /> <br /> Четвърто и особено важно. Прилагането на закона нямало как да се контролира и повсеместно щял да се нарушава. Ей тук е гвоздеят на проблема, който ни прави балканци и като мислене, и като поведение. И той не обхваща само пушенето, а манталитета ни като нация. <br /> <br /> Във възпитана Европа, когато се приеме един закон, огромното болшинство от хората гледат да го спазват. У нас Елин Пелин беше казал, че &bdquo;законът е врата у поле&rdquo;. Уникално определение, което може да се роди само в България. Когато по белия свят две страни сключат договор, сядат да мислят как да го изпълнят. У нас &ndash; как да го развалят. Със сигурност на европейските пушачи не им е била приятна забраната за пушене, но я спазват. У нас започнахме да мислим как законово да не спазваме забраните. Същото важи и за контрола. Той липсва тотално в цялата ни държава. Преди време от прокуратурата се оплакаха, че само 0.5 на сто (!) от сигналите за нарушения във ведомствата са получени от контролните органи към тях &ndash; инспекторати, вътрешен одит и т.н. Нелепата логика и аргумент &bdquo;Защо да приемаме закон, като и без това няма да се спазва&rdquo; граничи с абсурд. Другото му име е анархия. <br /> <br /> Нашето общество е дотолкова толерантно и незаинтересовано към собствените си задължения и отговорности,че чак става опасно. Това е по принцип. А конкретният пример са детинските аргументи по закона против тютюнопушенето. <br /> <br /> За резил Турция наложи тотална забрана за тютюнопушене, ние се правим на ощипани. <br /> <br /> Между другото, сещам се, че когато въведоха правилото в ресторантите в една и съща зала да има маси за пушачи и за непушачи, мой приятел находчиво отбеляза: &bdquo;То е все едно да разделиш плувния басейн на пикаещи и непикаещи в него.<br /> <br /> Та мисълта ми е за лицемерните половинчатите мерки и манталитета на българските депутати. <br /> <br /> Иначе съм пушач. Пуша по кутия на ден, но като съм в немски ресторант, излизам да пуша навън. Заедно с други българи. Е, защо в чужбина можем, а у нас не? <br /> <br /> Просто сме свикнали да не спазваме законите и никой да не ни търси сметка.<br /> <br /> <i>Евгени Петров, БЛИЦ<br /> </i>