Задочен диалог между Румен Радев и Каракачанов: Какъв е обективният критерий за състоянието на армията?

Едва встъпил в длъжност, военният министър Красимир Каракачанов побърза да предприеме две доста спорни стъпки, които предизвикаха президента Румен Радев да вдигне предупредително и леко назидателно пръст. Дори леко го посмъмри.

След едно служебно отиване до Пловдив Каракачанов заяви, че българските авиатори ще летят на предпочитания от тях изтребител. Броени дни след това той публично оповести, че изтегля протокола на МО за обявяване на класацията на офертите за нов изтребител. Мотивът е, че служебното правителство прибързано поставило на първо място шведския „Грипен”, а това е резултат от безпристрастната военнотехническа експертиза.

Каракачанов е обигран политик и можеше да се мотивира, че иска да вникне в документите. Той обаче предпочете да се усъмни в правилността на действията на екипа на Огнян Герджиков, оставил окончателното решение на следващото правителство.
 
Ако новият министър искаше наистина да разчопли нещо загадъчно, то е защо миналата година не е поканен Израел с афишираната му оферта за F-16, които сега летят, а не се пекат на пустинното слънце в Аризона, и всички до един са модернизирани до еднакво най-високо ниво.
 
Веднага след това Каракачанов изтегли приетия на 12 април от служебното правителство Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на РБ. На министъра не му харесал един пасаж: „Българските въоръжени сили вече само ЧАСТИЧНО са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната...”
 
Точно това сакрално изречение обаче е инициирано от служител в Президентството, следователно неговата ревизия не можеше да остане без реакцията от Румен Радев. Тя дойде с не случайното интервю по БНР на 21 май: „Първо, изтеглянето на доклада за състоянието на обраната и Въоръжените сили – това за мен е абсурдно. Не можем да очакваме болният да оздравее, ако се скъса диагнозата. Ние стигнахме до днешното състояние на Българската армия точно поради дълги години производство на такива доклади – розови доклади, които замитат проблемите. Това не работи в полза на армията, тези доклади дават само индулгенции на политиците, когато вземат решения по отношение на армията – да я пренебрегват, както се случваше дълги години до момента. Проблемите на армията могат да бъдат решавани само когато говорим истината и когато обсъждаме и решаваме реалните проблеми на армията.”
 
Каракачанов обясни по телевизията, че не е скъсал диагнозата, а искал да пришие към нея рецептата за лечение. Тя обаче е пределно ясна: окомплектоване на армията с личен състав и с необходимата модерна техника.
 
Третият гаф на вицепремиера Каракачанов за това кратко време дойде от стенограма на МС, че на срещата на върха в Брюксел на 25 май „Президентът няма право на мнение по българската позиция на срещата в НАТО“.
 
На президента това изглежда му дойде множко: като начало даде интервюто за БНР и насрочи Консултативен съвет за национална сигурност, „на който да бъдат изложени и дискутирани тези рискове и заплахи, да оценим каква е нашата възможност да отговаряме реално в момента и в перспектива на тези предизвикателства”.
 
Министър Каракачанов направи съществени тактически грешки. Изтегленият доклад за Въоръжените сили може да бъде „напарфюмиран”, но от това, както армията, така и самият вицепремиер, могат само да загубят поне в две направления: Първо, ако министърът остави в доклада дразнещата дума „частично”, то след евентуален пълен мандат (дай, Боже!) и осъществени програми (дай, Боже!) той ще може със законна гордост да напише „напълно изпълняват”. Второ, ако и сега армията изпълнява мисията „Отбрана” „задоволително”, защо трябва да купуваме за милиарди самолети, кораби и бойни бронирани машини?
 
Хипотетичният казус е повод за размисъл къде е тънката разлика между двете състояния на боеготовността на армията. Става дума за ясни обективни критерии, изразени с конкретни количествено-качествени показатели. Сегашните оценки не почиват на регламентирани норми и поради това са твърде субективни, почти както в шоуто „Гласът на България”.
 
Пред министър Каракачанов е възможността на Консултативния съвет на 30 май да постави въпроса за формиране на скала за оценка на способностите на армията, в която да бъдат дефинирани нейни конкретни задачи, например: възпиращи функции с нейните способности да нанесе неприемливи загуби на вероятен противник; да неутрализира отделни враждебни действия по сухопътната, морската и въздушната граница; да участва в локален конфликт определена интензивност и произход; определяне на пределните способности на армията с наличното въоръжение и личен състав.
 
На тази основа политиците трябва да оценят съответствието в способности и съответно да добавят или отнемат ресурси.
 
Струва си да бъде припомнена еволюцията на числения състав на армията: Ген. Цветан Тотомиров наследи от ген. Любен Петров 108 000 души и не допусна промяна; Ген. Михо Михов с нормативни промени от правителството беше заставен да я намали, но през 1998 г. той даде интервю под заглавие „Няма да командвам армия под 65 хиляди”. По-малка численост не позволява армията да бъде структурирана с всички необходими компоненти и функционални зависимости между тях. Постепенно армията ни намаля до 30 хиляди – малка и мобилна, но не боеспособна.
 
Българските военни обаче успяха да убедят премиера Бойко Борисов, че е безсмислено поддържането на тази малка армия и е за предпочитане като Коста Рика изобщо да се откажем от въоръжени сили. На 30 декември 2015 г. с постановление на МС е приет План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2020 г., предвиждащ минимална численост на армията между 37 и 40 хиляди.
 
Това малко припомняне на факти цели единствено да покаже, че окомплектоване на видовете въоръжени сили с 80% личен състав и техника не означава 80% боеспособност, а доста по-малко.
 
Никой не се съмнява в искрените намерения на Красимир Каракачанов да укрепи армията. Него обаче го чака много работа, с която трудно ще се справи без подкрепата на президента. Той обаче се държи така, сякаш Румен Радев е като безличния Росен Плевнелиев. Затова следва да му се припомни, че макар да е пряко подчинен на премиера Бойко Борисов, над него е Върховният главнокомандващ – за постигане на успех техните лични и служебни отношения трябва да са отлични, даже в тези рамки да има много спорове и мотивирани възражения.

Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ