Законът – последното убежище на корупцията

Но когато законът дава такава дискреционна власт в ръцете на политици и чиновници, той превръща битката с корупцията на честните от тях в тяхно лично дело. Правителствената стратегия за прозрачно управление, превенция и противодействие на корупцията не съдържа и намек за основните корупционни схеми или за проблемите на онзи, който се опълчи срещу корумпираните си началници. Основният предмет на тази &bdquo;стратегия&quot; отсъства и тя само преповтаря в различен ред едни и същи пунктове като свои области за превенция, цели и принципи. Не случайно редовият гражданин не може да разчита на подкрепата на държавните институции, когато са застрашени основните му права и интереси, и живее с натрапчивото усещане за разпад на държавността. <br /> <br /> Благодарение на &bdquo;новия морал в политиката&quot;, присвояването на публични ресурси получи благословията на редица закони. Но какво беше останало за присвояване? Парите на гражданите бяха изстискани чрез рекет, финансови и валутни спекулации. Свободната частна инициатива бе обуздана, а държавните предприятия - раздадени. Останаха еврофондовете и земята с нейното плодородие, гори, дивеч и туристически потенциал. Това са и темите в &bdquo;новия договор&quot; между закона и корупцията, чието изпълнение постави началото на сегашните ретроградни тенденции в българското законодателство. <br /> <br /> Общите части в съответните закони (за широката публика) гарантират собствеността, чистата природа, публичната отговорност и пр., а конкретните (за поръчителите) обръщат &bdquo;знаците на цялото уравнение&quot;. Например, чл. 10(2) от Закон за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) забранява &bdquo;строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни&quot;, а ал.4 го разрешава заедно с необходимата инфраструктура. <br /> <br /> Законодателят все повече се опива от способността си да създава едри монополисти. Държавните ресурси се предоставят на фаворитите на закона, а икономическите и демографски перспективи на малките селища се убиват. Издайнически се увеличават: сроковете на договорите за аренда, концесия, наем на ловни стопанства, крайбрежни площи, гори, земеделски земи и пр.; площите на държавните земи за частен бизнес; мащабът на разрешените строителни дейности и пр. В Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) минималната площ на оградените зони в ловностопанските райони, за които не се иска одобрение от министъра на околната среда и водите, нарасна от 5 на 100 хектара (чл. 8). ЗУЧК увеличи от 1 на 2% площта от плажа за &bdquo;преместваеми обекти и съоръжения&quot; (чл. 10). <br /> <br /> Все повече закони обръщат срещу гражданите острието на фразата: &bdquo;обжалването не спира изпълнението на заповедта&quot;. Тази тенденция намери своя обобщен политически израз в неотдавнашната забрана на гражданските протести пред централните политически институции. <br /> <br /> Самото законодателство престава да бъде надеждна гаранция за основните демократични ценности, права и свободи. Правото на собственост е &bdquo;разклатено&quot; от редица закони. ЗУЧК позволява да се строи на &bdquo;територии за културно-историческа защита&quot; и &bdquo;защитени територии/зони&quot;, макар и след по-сложни процедури (чл. 16). Предназначението на земи и гори в крайбрежната зона &quot;А&quot; и &quot;Б&quot; може да се промени, &bdquo;ако е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план&quot; (чл. 17). Трябва само да се предвиди! <br /> <br /> Тези тенденции променят съотношението между две категории думи в законите: (а) свързани със задължения (трябва, задължавам и пр.); (б) свързани с дискреционна власт (мога и пр.). <br /> <br /> В Закона за политическите партии има само пет думи за задължения и те не засягат публичната отговорност на партиите. Глаголът &bdquo;трябва&quot; отсъства. В британския Закон за политическите партии, изборите и референдумите императивното &bdquo;трябва&quot; е употребено 222 пъти в категорична форма (must) и 1055 пъти в по-мека форма (shall). Липсата на задължения освобождава законодателя от тежката задача да санкционира партиите с нездрава финансова дисциплина. Затова публичният регистър на Сметната палата е пълен с документи, които просто запълват графата &bdquo;партийни отчети&quot;. Истинските приходи и разходи на основните партии са извън контрола на закони, институции и граждани. <br /> <br /> В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) срещу 30 думи за задължения са изправени 98 думи за възможности. Чрез втория тип думи съдбата на собствеността се предоставя на лица, които не са собственици. <br /> <br /> В Закона за обществените поръчки (ЗОП) &bdquo;трябва&quot; е 1.5 пъти по-малко от &bdquo;мога&quot;, но в неговия английски превод е 4 пъти повече. Огромният превес на думите със задължителен характер в английската версия идва от самоцелната употреба на глагола shall при изброяване и описване. Че това не следва от английския правен език, показва британският закон за обществените поръчки, в който при същия обем думи има 390 по-малко употреби на shall. Това езиково двуличие вероятно прикрива, че в ЗОП всички съществени действия са въведени чрез &bdquo;мога&quot;: &bdquo;възложителят може&quot; 85 пъти, &bdquo;възложителите могат&quot; 24 пъти. Възложителят може да определя, изисква, налага, одобрява, проверява, създава, отстранява, продължава, прекратява и пр., тоест да режисира всеки елемент от обществената поръчка. <br /> <br /> Но това, което &bdquo;може&quot; да се направи, може и да не се направи, ако възложителят не желае. Например: &bdquo;Когато по обективни причини кандидатът или участникът не може да представи исканите от възложителя документи, той може да докаже икономическото и финансовото си състояние с всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ&#8219; (чл. 50). Философията на този подход е в чл. 105: &bdquo;Системите за предварителен подбор се основават на обективни критерии и правила, които се определят от възложителя и могат да бъдат променяни от него при необходимост.&quot; ЗОП дава на възложителя предостатъчно основания да възложи поръчката на &bdquo;точния&quot; човек и да заслужи подкупа. Духът на правната норма тук е обезсилен дотам, че смущава дори предприемачите и те ненужно симулират конкуренция. Моралът на частния бизнес е останал над морала на самия закон! <br /> <br /> Дали обаче ЗОП не е просто либерален закон, който дава същия избор и на кандидатите? Съмненията се разсейват от чл. 104а: &bdquo;Срокът за получаване на офертите при ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление може да се определи чрез споразумение между възложителя и определените кандидати&quot;, но ако не се постигне споразумение - &bdquo;срокът се определя от възложителя.&quot; А ако възложителят е нарушил процедурата, ЗОП му дава възможност &bdquo;сам да отстрани нарушението до произнасяне на Комисията&quot; (чл. 121), тоест, това нарушение не е престъпление като кражбата на телевизор, например. Всичко това превръща ЗОП в Закон за правата на възложителя, чийто потенциал да генерира масови корупционни практики може да захрани със скандали цяла партия от янеяневци. <br /> <br /> ЗОП обаче проявява репресивен характер по отношение на процедурата &bdquo;обжалване&quot;. &bdquo;Всяко решение, действие или бездействие в процедура за възлагане на обществена поръчка&quot; подлежи на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. Но жалбоподателят трябва да плати: държавна такса, експертното възнаграждение, а ако иска спиране на процедурата - парично обезпечение в размер 1% от стойността на поръчката, но &bdquo;не повече от 500 000 лева&quot; (чл. 121а). Ако жалбата му не се уважи, обезпечението отива в държавния бюджет. И това не е всичко. Решенията на Комисията се вземат само ако са подкрепени най-малко от 4 нейни члена от минимум 7 присъстващи. Като се замислим колко са основанията член на Комисията да отсъства от ключово заседание и колко доходоносно може да се окаже това, ще забележим внушението на закона, че след като ще се дават пари, по-ефективно е да ги дадем на &bdquo;точния човек&quot;. <br /> <br /> В случай, че жалбоподателят не изисква спирането на процедурата, задълженията на Комисията се ограничават с регистриране на &bdquo;незаконосъобразността на решението, действието или бездействието на възложителя&quot;. Дори чл. 121а съветва Комисията, при спиране на процедурата поради доказано закононарушение, да отчита &bdquo;реалната опасност за сериозно увреждане на обществения интерес или на интересите на страните&quot;, тоест, да не ощетява прекалено злоупотребилия!? <br /> <br /> Притиснат от европейските институции и българските лобита, законодателят забърква и множество издайнически парадокси: <br /> <br /> Закон за концесиите (чл. 53): &bdquo;концедентът може да постави условие най-малко 30% от общата стойност на строителството да се извърши от трети лица &ndash; подизпълнители&quot;. А колко процента най-много? Извън тези случаи, продължава законът, &bdquo;кандидатите могат свободно&quot; да възлагат част от строителството на подизпълнители. Какво означава тогава не свободно, освен че концендентът посочва самите подизпълнители. <br /> <br /> ЗОП: &bdquo;Когато комисията установи, че офертата на участник е с необичайно ниска цена поради получена държавна помощ, чието законово основание е невъзможно да бъде доказано в определения срок, тя може да предложи офертата да се отхвърли...&quot; (чл. 70). Законодателят без усилие си представя държавна помощ, чието законово основание се установява по-трудно, отколкото да се изготвя оферта! (По същия повод британският закон в чл. 30 допуска отхвърляне на офертата само ако предоставянето на тази помощ не е съвместимо със законодателството на ЕС). &bdquo;Когато се възлага обществена поръчка с предмет изследователска и развойна дейност&hellip; в информацията за сключен договор възложителите могат да не посочват предмет и количество&quot; (чл. 118а). Тогава какво посочват?! А когато дейност, свързана с доставката на природен газ, топлинна, електрическа енергия, питейна вода и пр., &bdquo;е изложена на конкуренция, надзорният орган в съответната област може да уведоми агенцията чрез изпращане на становище&hellip; за изключване на тази дейност от приложното поле на закона&quot; (чл. 118б). Ерго, конкуренцията е неблагоприятно състояние, което трябва да се избягва! <br /> <br /> В подобен дух ЗЛОД постановява, че договорът за стопанисване на дивеча може да се продължи без конкурс с нови 15 години, ако са достигнати &bdquo;допустимите дивечови запаси&quot; (чл. 36л). Сякаш дивечът е опасно явление, подобно на &bdquo;вредните емисии газове&quot; във въздуха?! Слава богу, че ловните стопанства ни &bdquo;пазят&quot; от &bdquo;недопустимите дивечови запаси&quot;! <br /> <br /> Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси: &bdquo;Лице, което е подало сигнал за конфликт на интереси, не може да бъде преследвано само за това&quot; (чл. 32). Според мястото на акцента, текстът позволява две тълкувания: (1) лицето може да бъде преследвано за всичко друго, но не и за това; (2) освен за това, то може да бъде преследвано за всичко друго. Разликата е несъществена - и в двата случая има презумпция за виновност. Дори за убиец правото не казва: &bdquo;той не може да бъде преследван само за това&quot;. Очевидно сигнализирането за конфликт на интереси е престъпление с по-голяма тежест. <br /> <br /> Изводите са тежки. Най-актуалният е, че участието в предизборните дебати разтоварва управляващите от отговорността за тази дълбока законодателна поквара и насочва измамно вниманието към техните проекти за бъдещето. Тези проекти вече са вградени в приетите от тях закони. Има думата опозицията! <br /> <br /> <b>Николай Найденов</b><br /> <br /> <i>Авторът е доктор на политологическите науки, доцент по политология в катедра &quot;Политология&quot; на СУ &quot;Св. Климент Охридски&quot;. Автор е на книгите Феодализъм и патриархалност (1993 г.), Антропология на патриархалния език (2001 г.), Публика и политика (2008).</i>