Развитието на войната в Украйна до този момент опровергава всички предварителни прогнози на военните анализатори.

Вчера и завчера руското настъпление изглежда се забави, понасяйки по-тежки от очакваното загуби. Дали тези твърдения са само пропаганда, разпространявана от Запада и Украйна? Според военните експерти от „Task & Purpose” поначало трябва да сме скептични към такава информация.

Причините за това руската армия да не е превзела Киев са съвсем различни. Същевременно най-важното доказателство, че Русия среща далеч по-силна съпротива от очакваното, е, че все още не контролира небето над Украйна.

Това е още по-впечатляващо с оглед на факта, че само преди пет години украинската армия беше в плачевно състояние. Ставащото показва и колко важни са мотивацията и обучението на войниците, участващи в сраженията.

Въздушното превъзходство се дефинира като ситуация, в която едната от воюващите страни вече не е в състояние ефективно да противодейства на другата във въздуха. Изтребителите МиГ-29 на украинските военновъздушни сили обаче продължават да летят и да изпълняват мисии. Противовъздушната отбрана също продължава ефективно да противодейства на руските атаки. Това е изненада за военните анализатори, тъй като се очакваше, че Русия лесно ще установи въздушно превъзходство още в първите дни на войната в Украйна.

Турските дронове „Байрактар” също се оказват изненадващо ефективни срещу настъпващите руски сили. Въпреки че са способни да носят ракети, основната им роля е наблюдение на придвижването на противника, което позволява координиран и точен обстрел с украинските системи „Джавелин”.

В първия ден на руската инвазия – 24 февруари, всички настъпващи части изминаха между 65 и 70 км от първоначалните си бази. Всъщност това е разстоянието, което една бойна единица с бронирана техника може да измине за ден, ако не среща никакви пречки.

По всичко обаче изглежда, че руската армия не разполага с необходимата логистика и достатъчно снабдителни камиони, за да поддържа това темпо. Когато се отдалечат на повече от 140 км от базите си, частите започват да изпитват сериозни логистични проблеми. Разстоянието от руските снабдителни депа в Беларус до украинската столица Киев е около 180 км. Един снабдителен камион трябва да прави по средно три курса на ден. Така че логистиката ограничава силно бойните способности на руската армия в Украйна.

В този контекст обаче настъплението не изглежда да е по-бавно от възможностите на настъпващите сили.

За всеки руски войник, които влиза в сражение има още поне четирима, заети със снабдяване и логистика. Друг е въпросът каква част от руската икономика в момента работи само, за да поддържа войната в Украйна.

По пътищата на Украйна бяха заснети цели руски танкови колони, чакащи доставки на гориво за машините. Има и доклади за пленени руски войници, които при залавянето им нямали никакви хранителни дажби в себе си.

Въпреки всичко това, руското настъпление съвсем не е бавно. На САЩ им трябваха три седмици, за да стигнат до Багдад по време на втората война в Ирак.

Няма нищо учудващо в това, че на руската армия ѝ трябват повече от 2-3 дни, за да заеме позиции, от които да започне операции срещу големите украински градове.

На втория ден от инвазията настъпващите части напреднаха на около 100 км навътре в територията Украйна, достигайки максимума на преките си снабдителни линии и приближавайки Киев.

Данните сочат още, че руските войски целенасочено заобикалят много от населените места по пътя им, вместо да минават през тях.

Друга любопитна подробност, която разкри карта, намерена в пленен руски войник, е, че нападащата армия не използва системи за сателитна навигация. Така координирането на настъплението става много по-трудно и съответно е необходимо повече време, докато частите заемат позиции.

На третия ден руската армия опита два десанта от Черно море в Южна Украйна – в района на Одеса и край Мариупол. Русия разполага с десет десантни кораба, способни да превозват до десет танка и до 350 войника. Десантът край Одеса беше отблъснат от украинските защитници, които унищожиха дузина танкове и свалиха няколко руски вертолета. Десантът край Мариупол обаче беше успешен, завършвайки обграждането на този район от Украйна заедно с частите навлезели през Крим и Донбас.

На следващия ден руското настъпление на практика спря, изчаквайки доставки на гориво и храна. Сателитните снимки показват колони от руски снабдителни камиони, придвижващи се от депата в Русия и Беларус към бойните части в Украйна. Това тактическо забавяне вероятно сочи, че руската армия се готви за стартирането на мащабна офанзива срещу украинската столица.

Сателитни изображения показват километрични колони с руска бронирана техника, които се приближават към Киев.

Важно е да се знае, че танковете имат само подкрепяща роля при сражения в градове. Причината е, че сградите ограничават значително обхвата на оръдията им, скоростта на придвижване и превръщат всеки танк в мишена, до която защитниците могат лесно да се приближат.

Ето защо, преди руските танкове да влязат в Киев, защитата на града трябва да бъде преодоляна от по-леко въоръжените части на пехотата.

В четвъртия ден от офанзивата започна масирана руска атака срещу Харков, втория по големина град в Украйна. Кадри от охранителни камери показват, че в атаката са участвали ветерани, придвижващи се в стегнати тактически формации по улиците на града. За кратко време той беше превзет.

Последвалата украинска контраатака обаче успя да изтласка обратно руските сили. След сраженията по улиците на Харков останаха десетки повредени и унищожени руски транспортни и бронирани машини.  

Например видео, заснето от гражданин край супермаркет в Харков, показва украински войници около пет повредени джипа ГАЗ 2330 „Тигър”. Това е цял унищожен руски взвод. Друго видео, заснето северно от Харков, показва напълно унищожена колона руски бронирани машини на пехотата – БМП.

До този момент само около една трета от руската армия, обградила Украйна, участва в офанзивата. А реално в бойните действия са се включили между десет и четиринадесет хиляди войници. Приблизително толкова е и броят на украинските сили, участвали в сраженията.

 

Кадрите от дронове, охранителни камери и мобилни телефони сочат, че много от руските войници, участващи в тази първа вълна от инвазията са новобранци. Това е обичайна тактика за изпробване на силите на противника. Причината е, че загубите в първите въоръжени сблъсъци при подобни конфликти често са големи. Втората вълна вероятно ще бъде съставена основно от много по-добре подготвени и мотивирани ветерани.

Повечето от сраженията се водят през деня, което сочи, че много участващите руски сили нямат средства водене на нощни бойни действия. Не така обаче стоят нещата в Киев и Харков. Вероятно там се съсредоточават елитни руски части.

В сравнение с армиите на западните държави от НАТО, бойните възможности на руснаците изглеждат ограничени и високата оценка за тях е по-скоро резултат от ефективна пропаганда. Развитието на кампанията в Украйна до момента показва недофинансиране, слаба логистика и недостатъчна подготовка на руската армия.