Западни медии: Как Русия предостави на Индия самолетоносачна ударна група до “ключ”

В морето се превърна в още една "огромна плаваща цел". Няколко дни по-рано стана известно за успешното завършване на четвъртите морски изпитания на първия самолетоносач собствено производство на ВМС на Индия “Викрант”, пишат западни медии.

Чудя се защо всички тези наивни индийци, китайци, японци, южнокорейци, австралийци, испанци, французи, британци и американци строят такива "безполезни съдове", докато умните руснаци разработват своите хиперзвукови "вундервафли", за да ги унищожат? Нека се опитаме да разберем.

Собственият “Викрант”

Първо, трябва да кажем няколко думи за самия първи наистина индийски самолетоносач. Пълната му водоизместимост е почти 38 000 тона, дължина - 262 метра, ширина - 62 метра. Моторът е представен от четири газови турбини ЛМ2500 +, които позволяват на кораба да развива скорост до 28 възела и да има обхват на плаване от 7500 морски мили.

Въпреки глупавите стереотипи, самият самолетоносач не е напълно беззащитен: той е въоръжен с четири италиански 76-мм артилерийски системи, две израелски вертикални пускови установки на ракети Барак-1 и Барак-8, както и руски зенитни артилерийски системи АК-630.

Въпреки това, основното оръжие на “Викрант”, разбира се, е неговото въздушно крило, което трябва да бъде 26 изтребителя и 10 хеликоптера. Ню Делхи все още не е решил окончателно за самолета, такъв може да бъде или френски изтребител “Рафал-М”, или американските Ф/А-18E “Супер Хорнет”.

Индийският самолетоносач няма катапулт, излитането се улеснява с помощта на носов трамплин. Базираните хеликоптери ще бъдат руският Ка-31, отговарящ за радарното покритие, американски ВС-61 “Си Кинг” и вероятно индийски “Дхрув”.

“Викрант” ще бъде третият самолетоносач в индийския флот. Защо му е този "безполезен съд" на Ню Делхи? Наистина ли само за задоволяване на амбициите на бившата колония?

В района на Югоизточна Азия Индия има два сериозни противника. Първият е съседен Пакистан, между другото, ядрена сила, с която Индия вече е воювала няколко пъти и, както изглежда, ще воюва отново. Палубни самолети дори са вземали реално участие във военните действия.

По-мощен флот от Исламабад позволява на Ню Делхи да наложи морска блокада на Пакистан, ако желае. Неизмеримо по-опасен потенциален противник за Индия е Китай, който вече е изградил най-силния флот в Югоизточна Азия. Имайки много териториални претенции към всички свои съседи, самият Пекин разчиташе на самолетоносачи, създавайки една ударна група на самолетоносача след друга.

Наличието на самолетоносач позволява бързо да се проведе радарно разузнаване на далечни разстояния, да да издават данни за целеуказване на противокорабни ракети, да се виждат навреме изстреляните противокорабни ракети на врага и да се насочват към тях собствените изтребители, базирани на самолетоносама, както и ракети за противовъздушна отбрана с корабно базиране, патрулни хеликоптери за противовъздушна отбрана и прикритие от вражески подводници.

Като цяло в правилните ръце самолетоносачът е изключително полезно нещо. Отидете и се опитайте да го потопите, когато цяла глутница кораби го покрива, а собствените му самолети прогонват вражеските изтребители и щурмови самолети, като не им позволяват да достигнат ефективното разстояние за атака.

Всичко това е добре разбрано и от индийците, и от китайците, и от японците, и от южнокорейците, и от испанците, и от французите, и от британците с американците, затова, според силите си, те изграждат ударни самолетоносачни групи. За да се противопостави на самолетоносачите на ВМС на НОАК, Ню Делхи подготвя свой самолетоносач, без да разчита на някакви там "асиметрични отговори" под формата на “оръжия чудо”.

Руски "гени"

Имайте предвид, че подобно на китайските, индийските самолетоносачи също имат руски "гени", защото и съветските адмирали са имали нещо предвид. На този етап бих искал да се спра по-подробно.

“Викрант” е построен от индийската корабостроителница “Кочин”, но нашето Невско конструкторско бюро помага в разработването му за Ню Делхи. Основата е проектът No. 71 Indigenous Aircraft Carrie (IAC-1), разработен съвместно с италианската АВИО. Оказва се, че все още знаем как да направим нещо полезно в темата за самолетоносачите! Но, разбира се, руските "гени" трябва да се търсят много по-дълбоко.

Да си припомним историята на тежкия самолетоносачен крайцер проект 1143.4 „Адмирал на флота на Съветския съюз Горшков“, който получи нов живот в състава на ВМС на Индия под името „Викрамадитя“. С пълна водоизместимост от 44 500 тона, съветският кораб имаше максимална скорост от 32,5 възела и обсег на плаване от 7590 мили при скорост от 18 възела.

Тъй като беше крайцер, "Адмирал Горшков" носеше не само въздушно крило, но и тежко ударно оръжие - 12 ракети "Базалт", 24 модула на системата за противовъздушна отбрана “Кинжал”, оръдия и противовъздушна артилерия, както и 20 противоподводни РБУ-12 000.

Въпреки това, основното му оръжие, разбира се, беше въздушното крило, представено от 20 самолета и 16 хеликоптера. През 2004 г. беше продаден на Индия и дълго време беше в процес на модернизация в Русия за последващо предаване на клиента.

Защо не беше полезен за руския флот?

Причините могат да бъдат различни. От сравнително смилаемите могат да се отбележат конструктивните характеристики на кораба, който няма надлъжна палуба за излитане. Според проекта на него трябваше да се базират самолети Як-41М и Як-38М, както и противоподводни и разузнавателни хеликоптери.

В момента Русия няма собствени самолети с вертикално излитане и не се очаква да има. Това обаче не попречи на индийския флот да преустрои напълно тежкия самолетоносачен крайцер в „чист“ самолетоносач с надлъжна палуба за излитане и трамплин на носа и всички ненужни ударни оръжия бяха премахнати.. Поръчката на Ню Делхи е изпълнена от “Севмаш”.

Вместо липсващите като клас самолети с вертикално излитане, за проекта бяха адаптирани леки корабни изтребители МиГ-29К и МиГ-29КУБ, както и хеликоптери руско производство.

Противно на наложения стереотип, Руската федерация има компетенции както в проектирането, така и в строителството на самолетоносачи. Представители на "Севмаш" обясниха, че всъщност е трябвало напълно да възстановят и преустроят кораба. Имаме и палубни самолети, поне леките МиГ-29К и МиГ-29КУБ.

Тежките изтребители Су-33, да, вече не се произвеждат и трябва да бъдат заменени с нещо по-модерно като палубната версия на Су-57. Също така би било препоръчително остарелите МиГ-ове да бъдат заменени с палубната версия на Су-75. Но това не е всичко, което всъщност имаме.

Факт е, че фрегатите от типа “Талвар” се използват активно като ескортни кораби за самолетоносачи от индийския флот. Фрегатите проект 11356 "Талвар" са продукт на дълбока модернизация на съветския патрулен кораб проект 1135 "Буревестник", разработен от същото Северно конструкторско бюро.

За нуждите на ВМС на Индия построихме шест такива фрегати, три в Балтийската корабостроителница в Санкт Петербург и три в корабостроителницата “Янтар” в Калининград.

Още няколко кораба от този тип се строят в самата Индия по споразумение за трансфер на част от технологията. Две от трите незавършени руски фрегати от проект 11356Р от серия "Адмирал" (модернизация на експортния "Талвар"), които през 2014 г. останаха без украински двигатели, сега са продадени там за доизграждане.

Това означава, че всъщност Русия направи доста прилична ударна група за Индия до ключ, като продаде на Ню Делхи както самолетоносач, самолети за него, така и ескортни кораби. Големият въпрос е защо е невъзможно да се направи същото за нуждите на руския флот? О, да, ние сме най-интелигентните и далновидни и ще потопим всички с хиперзвукови „оръжия-чудо”.