Западът към Украйна: Аз те родих, аз ще те и убия

В началото на тази седмица спадът на котировките на суверенни еврооблигации се ускори: той засегна книжата, издадени от европейски държави, руските в още по-голяма степен, а украинските се сринаха толкова дълбоко и бързо, че “Ройтерс” го нарече крах.

Има много причини за вълнение и песимизъм сред инвеститорите и финансовите спекуланти: щамът “Омикрон” на коронавируса връхлита като лавина целия свят, Федералният резерв обещава по-нататъшно затягане на паричната политика, а напрежението в отношенията между Русия и Запада продължава.

Напрежението, което в по-голямата си част се засилва именно от Запада с предполагаемите намерения на Москва, която е на път да извърши „агресивна агресия” срещу Украйна.

Изявленията на нашите служители този път обаче също не се отличават с прекомерен пацифизъм и миролюбие. Именно в тази връзка руските, но особено украинските облигации се сринаха повече от другите.

Въпросът, разбира се, не се ограничава до държавни облигации. Например, по време на търговията в четвъртък и петък миналата седмица, вътрешният фондов пазар потъна с 40 милиарда долара.

На първо място, банките бяха "ударени", тъй като бяха обявени намеренията на Запада да наложи най-строги санкции срещу тях, вместо изключване от СУИФТ в случай на по-нататъшно изостряне на конфронтацията.

Акциите на “Сбербанк” паднаха с 10,7 процента, на ВТБ с почти десет процента. Спадът продължи и в началото на тази седмица. Вчера, 18 януари, руските борси показаха рекорден спад. Пострадаха различни компании, включително за добив на нефт и газ, металургия и т.н.

Що се отнася до държавния дълг, облигациите по федерален заем (ОФЗ) спаднаха с около два процента миналата седмица. Лихвите на ОФЗ надхвърлят девет процента годишно, което не се е случвало от август 2016 г.

В началото на тази седмица лихвите на ОФЗ достигнаха девет процента и половина. Освен това еврооблигациите на Русия в суверенни долари също се понижиха. Например еврооблигациите с падеж през 2047 г. потънаха до дъното от юни 2019 г. Доходността скочи от 3,3% в началото на годината до близо 4,5% от декември.

Всичко, което се случва, се отразява и на обменния курс на рублата, който от началото на годината се понижи спрямо долара от 74 рубли на 76,5 и дори „върви“ със 76,8.

И все пак тези загуби трудно могат да се нарекат драматични. Да кажем, че рублата спрямо долара миналия януари беше на приблизително същото ниво, а след това през март-април беше котирана още по-ниско.

Спадът на цените на акциите, особено предвид мащаба на печалбите, получени през 2021 г. от много износители, по-специално металурзите, добива на петрол и газ, и текущото състояние на световните пазари, е малко вероятно да бъде дългосрочен, освен ако ситуацията не се влоши напълно.

Що се отнася до държавния дълг, при него по принцип всичко е спокойно. Да, нерезидентите се изтеглят от руски еврооблигации, това увеличава тяхната доходност, а оттам и цената на нови възможни външни заеми.

Но в същото време чуждестранните инвеститори, според Централната банка, притежават еврооблигации на стойност само около 20,5 милиарда долара.

А целият външен дълг от 59 милиарда долара на фона на БВП от 1,7-1,72 трилиона долара изглежда много скромен. Да не говорим, че самата необходимост от привличане на външни заеми от страна на държавата при сегашните обстоятелства е съмнителна.

Вътрешният дълг е голям (в доларово изражение около 220 милиарда), но по-малко от една пета от него принадлежи на нерезиденти.

Украйна е съвсем различна история. И не става дума единствено, че слабият ще умре, докато дебелият ще отслабне. Първо, все пак именно тя, отчасти по обективни причини, а отчасти благодарение на западната пропаганда, се оказа в самия център на конфронтацията между Запада и Русия.

Второ, Украйна непрекъснато преживява икономическа криза, изострена днес от енергийни и политически кризи, които Зеленски и екипът му, провокираха сами.

Опитали се да повишат рейтинга си с опита за преследване на Петро Порошенко, те успяха само да организират цирк и по този начин да се изложат сами. На трето място, украинската държава е много по-зависима от заемите като цяло и от външните заеми в частност.

Държавният външен дълг е почти равен по размер на руския и като се вземе предвид частта от вътрешния дълг, деноминирана в чуждестранна валута, дори го надвишава. В същото време украинската икономика е девет пъти по-малка.

Лихвите, с които Киев привлича външни заеми, са два до три пъти по-високи от руските през последните години. Същата седмица те скочиха при "късите" ценни книжа до абсолютен рекорд от 26,5% годишно в долари. Доходността на еврооблигациите с по-дълъг матуритет скочи до 13-16 процента. Рискът от фалит се увеличава.

Суаповете за кредитно неизпълнение за Украйна (цената на застраховката срещу фалит) се увеличиха многократно, изпревариха турските (въпреки спецификата на ситуацията в турската икономика) и летят до нива от шест до седем процента. Всъщност всичко това означава, че по принцип никой няма да дава пари на Киев при пазарни условия.

И ако руското министерство на финансите може да си позволи да откаже да постави ОФЗ поради нестабилност на пазара (тоест поради ръста на лихвите по рубла ОФЗ до девет - девет и половина процента), тогава техните украински колеги, които дори преди цялата тази бъркотия, щастливо заемаха в гривни на 12-13 процента, едва ли ще могат да направят това.

Те ще бъдат принудени да увеличат доходността на вътрешните облигации, но дори това няма да доведе непременно до успешното им пласиране. Нерезидентите от украинския пазар на вътрешни заеми постепенно се отдалечават, просто няма други хора, които искат да вземат заеми. А постоянният бюджетен дефицит трябва някак да се покрива.

Акциите на украински компании, разбира се, също паднаха; това, което ни спасява от усещането за пълен срив, всъщност е липсата на фондова борса в страната.

Курсът на гривната спадна: от началото на годината доларът поскъпна от 27,3 на 28,5 гривни, въпреки че Националната банка, опитвайки се да забави процеса, продаде повече от 700 милиона долара от оскъдните си резерви от началото на годината. Освен това през последните дни се наблюдава и силен ръст на курса на долара.

С една дума, раздуването на истерия от страна на Запада относно руската атака срещу Украйна струва много скъпо за последната. И продължаването в същия дух може в крайна сметка да го доведе до фалит, а украинската икономика до катастрофа.

И това ще стане без нито един изстрел от Русия, от ръцете на самите покровители на настоящия проект Украйна. Въпреки че... Нима си имаме работа със съвместна принуда на Киев да спазва Минските споразумения?

Валерий Михайлов