Защо бездарието продължава да трови културата? Г-н Радев, време е да смените Минеков!

Какво още трябва да се случи, колко още скандала трябва да предизвика неадекватният министър Минеков, за да бъде сменен? Абсурдът с излъчването на един сбъркан проект за архитектурното биенале във Венеция преля чашата.

Колко богата е нашата държава и култура, за да си позволяваме с лека ръка да харчим и без туй малкото средства, които са в бюджета на МК, да одобряваме  и финансираме скъпи , нищо незначещи за България, незабелязани от околния свят посредствени проекти и амбиции за екстравагантност, лишени от сериозна творческа мисъл и енергия, носещи душевната безпомощност на таланта на хора, много от тях израснали в прегръдката на социализма, израснали в уюта на същата тази система или пък на други, които не са били въобще родени. А напъните им в една област, която не познават от историята, са нечовешки.

Но министърът, който е отроче на един от най-големите семейни приятели на  Тодор Живков, който най-добре познава облагите на този облагодетелстван кръг, а днес се пише отявлен антикомунист, би трябвало да знае, че в тази стройна система на диктаторски режим не всичко, подчинено на оня диктаторския ред, изглеждаше така, както един проект желае днес да ни внуши.

Колко услужливо някои хора се крият с този разпад зад завесата на комунизма.

На този голям разпад сме свидетели най-вече днес. Наситихме обществото на скъпи удоволствия за определени посредствени немощни министри – от скъпоструващите виетнамски чашки през пърформансите с плюскане на луканки, каквито не е допуснал и не би допуснал нито един световен музей, до днешното архитектурно безсилие. Но у нас всичко е възможно. Безконтролното разхищение на държавни и на дарителски средства мина всякакви граници. В България живеят творци на високо европейско ниво, за които по-малко знаем, хора, които и до днес носят славата на българската държава и защитават достойнството ни като народ с култура, но от които почти не се интересуваме, защото не са в ежедневните скандали, забавляващи еднодневките, а са творци по пътя към историята. И тези творци по-добре разбират що е  изкуство и кое не е, защото това е тяхната професия, а не хоби. Професия, с която прехранват семействата си, които оцеляват чрез творчеството си.

Уважаеми господин президент, какво още трябва да се случи и какви скандали да понесем всички заради неможенето и неразбирането на едно управление. Освободете тази тежест от себе си заради спокойствието на българската култура, защото сте президент на всички и културата е на всички. Махнете най-после тоя Минеков!