Защо Германия блокира помощ на ЕС за Украйна от 9 милиарда

Повече от месец Германия блокира пакета от помощи от 9 милиарда евро, който трябва да представлява основната форма на подкрепа от ЕС за Украйна. Патовата ситуация, потвърдена от различни действащи лица както в Киев, така и в Брюксел, може да бъде една от причините, които накараха Владимир Зеленски внезапно да отзове украинския посланик в Берлин Андрий Мелник.

Това пише в своя публикация в неделя италианският всекидневник “Кориере дела Сера”, цитиран от Труд бг.

Зад нервността на украинския президент тези дни обаче има и друга причина: подозрението, че правителството в Берлин се готви да наруши някои санкции срещу Москва, за да възстанови доставките на руски газ чрез газопроводите “Северен поток”, коментира авторът на статията Федерико Фубини.

И двата въпроса тревожат украинското правителство и отношенията с Брюксел от дни, като все още не се вижда решение.

Германското противопоставяне на пакета от помощи изглежда не е свързано с газовата криза, така че вероятно не отразява опит на Берлин да ласкае Москва, точно когато Кремъл маневрира да прекъсне енергийните доставки за Европа. И все пак пречките на Берлин пред кредитирането на Украйна остават огромни, коментира италианският журналист.

Идеята за 9-милиардната помощ, родена през пролетта от Комисията, беше потвърдена от всички лидери на Европейския съюз в края на май.

Проектът предвижда заеми в Киев с изплащане след 25 години и на практика без лихва, благодарение на средствата, които самата Комисия ще събере чрез емитиране на дълг, гарантиран от европейски държави на пазара.

Но Германия, най-големият и най-солиден от гарантите на тази форма на еврооблигации, е против: след като даде съгласието на срещата на върха, пише още Фубини.

Германският финансов Кристиан Линднер, не харесва факта, че Брюксел прибягва до общ европейски дълг в украинската криза, след като го направи по време на пандемията.

Засега Берлин е дал одобрението си само за първи транш от един милиард, постъпленията от който трябва да бъдат изплатени на Киев до края на юли.

Междувременно, с течение на времето, Киев твърди, че се нуждае от 5 милиарда долара месечна помощ и съществува хипотезата, че през септември Украйна ще просрочи падежа по външния дълг от 900 милиона евро.

По-сложен е въпросът за газа, предназначен за Германия. Руският монополист “Газпром” обяви първо намаление на доставките по “Северен поток” с 60%, а след това второ - до 90% официално между 11 и 21 юли, предлагайки само привидно техническа профилактика: газопроводът в руската част работи на намалени мощности, защото липсва турбина, която бе изпратена за ремонт в Канада.

Преди два дни дойде повратната точка, която разгневи Зеленски: министърът на икономиката Робърт Хабек, лидер на Зелените, поиска и получи връщането на турбината от Канада в Германия, давайки ясни признаци, че иска да я изпрати обратно в Русия.

“Ако има правен проблем за Канада, моля турбината да бъде изпратена не в Русия, а у нас.

Принудени сме да попитаме с натежало сърце - каза Хабек -. Имаме нужда от възможностите на Северен поток, за да запълним газовите хранилища.”

И ако това не подготвя почвата за нарушаване на санкциите, като Берлин се опитва да се преклони пред изнудването на Москва по отношение на енергетиката, то поне много прилича, завърша с коментар Федерико Фубини.

Според официален експерт на Кремъл: България остава на милостта на пазара на газ

Азербайджан няма да може да покрие нуждите с доставки на ВПГ 

Полезен или не за България ще бъде такъв геополитически обрат в газовия сектор, ще може да се прецени след края на следващия зимен период, заявява експертът на Кремъл.

Заради кризата в Украйна България се поставя в зависимост от промените в цените на пазара на втечнен природен газ (ВПГ), изоставяйки сегашните успешни механизми за доставки с Русия.

Това казва в интервю за специализираното издание за новини от сферата на енергетиката iReactor Станислав Митрахович, водещ експерт на Фонда за национална енергийна сигурност, изследовател във Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

“Беше по-рационално да продължат да купуват газ от Русия, който влиза в България през “Турски поток”, без да разрушаваме съществуващите механизми на доста уверено сътрудничество между страните.

Сега трябва да разберем, че в бъдеще те ще зависят от колебанията на цените на пазара на ВПГ”, казва Митрахович.

Според него суровината под тази си форма традиционно струва повече от тръбопроводния газ. Ако в България възникне ситуация с недостиг на газ, тогава властите ще бъдат принудени да ограничат жителите в потреблението.

От своя страна тази ситуация ще доведе до огромни разходи, което ще се отрази на икономиката на страната, смята експертът.

Коментарът е бил потърсен след церемонията по откриването на интерконектора Гърция-България, която се проведе в петък в гръцкия град Комотини и изявлението на българския премиер в оставка Кирил Петков той заяви изявление, че доставките на азербайджански газ по този газопровод ще “сложат край на руския монопол”.

Експертът се съгласява, че интерконекторът ще позволи на София да получава газ от терминал в Гърция, но от икономическа гледна точка българите няма да спечелят нищо от цената.

“Има и опция за закупуване от Азербайджан, който доставя газ в този регион чрез тръбопроводната система TANAP-TAP. България вече ще има достъп до тази система.

Ценова печалба няма да има, но това е поне някаква алтернатива на Русия в условията, които България отказа да плаща по новата схема, която включва сметки в рубли”, обяснява Станислав Митрахович.

България консумира около 3 млрд. куб. м. м газ годишно, като по-голямата част идва от Русия. Азербайджан ще може да изнесе повече от 600 милиона кубически метра газ за България през 2022 г. Доставките на руски газ бяха прекратени на 27 април тази година, припомня iReactor.

В случай на недостиг на енергийни ресурси властите ще бъдат принудени да наложат ограничения на техните потребители. Съответно на първо място могат да пострадат жителите на страната.

Можете, разбира се, да живеете при тези условия, но за държава, която, меко казано, не е най-богатата, това може да доведе до непредвидени значителни разходи, които ще повлияят на социално-икономическата ситуация в страната и потенциално на социално- политическа.

Да видим как българското правителство ще се справи с това - отбеляза в заключение събеседникът на iReactor.

Сраженията

Десетки загинали след ракетен удар в Донецк

Руските сили продължиха да обстрелват Източна Украйна в неделя, убивайки най-малко 15 души при удар, който разруши жилищна сграда в Часив Яр, град с около 12 000 жители съобщават украинските власти, цитирани от АФП.

Ракетното нападение е било извършено през нощта. Според спасителните екипи 24 души все още са под развалините, включително дете, докато други петима са спасени изпод останките. Четириетажната сграда е била ударена от руска ракета “Ураган”, каза в социалната мрежа “Телеграм” Павло Кириленко, украинският губернатор на Донецка област.

Според Павло Кириленко най-малко 591 цивилни са били убити и 1548 други ранени досега в района на Донецк от началото на руската инвазия на 24 февруари. В петък той каза, че Москва подготвя “нови действия” на изток.