Защо Иран страхотно се нуждае от помощта на Русия в Близкия Изток?

Западните медии и експерти през последните дни насочиха вниманието си към Техеран. Не е тайна, че той действа в сирийския конфликт опосредствано чрез проиранските групировки: ливанската „Хизбула”, иракската доброволческа бригада „Харакат ал-Нуджаба”, афганистанската „Фастимион” и палестинската „Ал Кудс”.

Доскоро иранският КСИР (Корпус на стражите на иранската революция) ръководеше тези сили чрез командните структури на „Хизбула”, но вече ги пое на директно управление заради усложнената обстановка на сирийския театър на военните действия. Ливанските шиити понасят сериозни загуби в жива сила, техните командири явно не могат да се справят с функциите на „буферно командно звено.
 
Самият контингент от ирански доброволци и „военни съветници” през последните седмици понесоха сериозни загуби, като Иран е дал над 1000 убити от началото на гражданската война в Сирия.
 
Иранското командване като цяло определи разположението на бойните си сили в Сирия: Районът на сирийско-ливанската граница е прикриван от „Хизбула”, като носи отговорност за поддържане на автомобилното трасе Дамаск-Бейрут в стабилно функциониращо състояние. Внушителният контингент от ирански „военни съветници” (ирански спецназовци) е съсредоточен в Дамаск и на юг от Алепо в град Ал Хадер, където е разположен опорен пункт на КСИР. Опълченците от Ирак, Афганистан и Палестина представляват иранската пехота, интензивно прехвърляни от един участък на фронта на друг, включително Алепо без източната му част.
 
Като цяло под оръжие в Сирия, като допълнение на армията КСИР е поставил, по различни оценки, от 8 до 12 хиляди проирански бойци, основно от „Хизбула”.
 
Южните квартали на ливанската столица Бейрут примерно от 2013 г. са станали основни транзитни пунктове на КСИР при прехвърляне на доброволци-шиити от Ирак, Афганистан и Пакистан на помощ на Башар Асад.
 
Намиращите се под иранско влияние групировки сега водят боеве не само в Алепо, но и на подстъпите на иракския Мосул. Опълчението на иракските шиити ”Хашд ал-Шааби” от средата на ноември държи контрола на летището в Тел-Афар и същевременно пресече базите на терористите от сирийска територия, като създава възможност за установяване на пряка сухоземна връзка с частите на сирийската армия. Новият коридор създава и възможност новите попълнения да не минават през Бейрут.
 
И най-важното: Очертава се Техеран да постигне стратегическата си цел от установяване на ефективен контрол над „шиитската полоса” от Иран през Ирак и Иран до Бейрут. Самата мисъл за тази възможност обаче буквално парализира Рияд и Тел Авив, които си дават сметка,че нарастването на иранското влияние в региона ще придобие необратим характер.
 
Израел предприе „превантивни мерки”, като някои от тях са от дипломатически характер. Същевременно и Мосад е впрегнал целия си ресурс.
 
Саудитска Арабия обаче е погълната от проблемите по своите непосредствени граници с Йемен, където поддържаните от Иран въстаници-хусити станаха „необратим фактор”.
 
Нарасналата активност на Иран в горещи точки на близкоизточния регион е обусловена от регионални и външни фактори. Ислямската Република вече е въвлечена в противоборство с ИД заради нейните терористични актове. Техеран възприе и отдавна реализира на практика руския аргумент за необходимостта да се ликвидират огнищата на терористичната активност далеч от своята територия. Бойните действия на иракските шиити против „халифата” в района на Тел-Афар при мълчаливата подкрепа на КСИР се побира в тази логика.
 
Техеран обаче има и друга сериозна причина да проявява инициатива през следващите седмици.
 
Идването в Белия дом на нова администрация не дава надежди на иранците, тъй като от Вашингтон все по-силно се чуват гласове за преразглеждане на подходите на САЩ по отношение на Иран. Често се споменава намерението да се преразгледа ядрената сделка с Техеран, скрепена с подписите на шест световни държави. Сриването ще бъде с необратими геополитически последици.
 
Техеран не разполага със средства за „превантивно внушение” на администрацията на Тръмп. Остава да се потърси помощта на Москва. Обявяването от руския и от иранския генщабове за възобновяване предоставянето на авиобазата в Хамадан за използване от руските ВКС за удари по терористите в Сирия може с увереност да се отнесе към опитите на иранците да намерят комплексен отговор на предстоящите предизвикателства на САЩ.
 
На 20 януари в Белия дом ще влязат произраелски (респективно антиирански) политици и администратори. През това време Техеран трябва да свърши огромен по обем работа в Сирия и Ирак. Без опора на Русия и възможно с привличането на Китай, който може да си каже думата при опитите на САЩ да анулират ядреното споразумение с Иран, шиитският полюс в Близкия Изток рискува да се натъкне на непреодолими препятствия.
 
Превод и редакция БЛИЦ - по публикации в чуждия печат