Защо храната в Германия е безбожно евтина

Как е възможно 100 грама свинско филе да струват под 1 евро, а млякото да е по-евтино, отколкото в България? Дъмпинговите цени на хранителните продукти в Германия доведоха до челен сблъсък между търговци и производители. Така "Дойче Веле" започва свой анализ на тема "Защо храните в Германия са толкова евтини?".

Германската канцлерка Ангела Меркел и министърката на земеделието Юлия Кльокнер се срещнаха в Берлин с ръководителите на най-големите хранителни вериги в страната - Алди, Лидл, Реве и Едека - за да обсъдят гарантирането на по-честно заплащане за земеделските производители. Срещата се случва след протести на земеделците и животновъдите. 

Представители на социалдемократите и Зелените в Бундестага настояха за край на дъмпинговите цени за зеленчуци, плодове и месо.

"Четирите големи хранителни вериги поставят фермерите под огромен натиск", казва по този повод депутатът от Зелените Антон Хофрайтер. Според него не може цената на месото и млякото по магазините да е по-ниска от цената за тяхното производство. Такава система е увредена и не работи, смята Хофрайтер.

"За" и "против" ниските цени
Двете гледни точки изглеждат така: производителите, подкрепяни от двете леви партии, се оплакват от експлоатация. Големи вериги им извиват ръцете, изкупувайки продукцията им на прекалено ниски цени. Търговията с тях няма алтернатива, тъй като четирите големи компании държат около 85% от пазара на хранителни продукти във федералната република, пише DW.

Големите вериги пък казват, че вдигането на цените на хранителните продукти ще създаде сериозна заплаха за хората, които са на ръба на оцеляването. „В Германия около 13 милиона човека живеят в бедност или са на границата на бедността. А евтините хранителни продукти им дават възможност да се изхранват здравословно и сигурно", казва изпълнителният директор на „Реве" пред „Ди Цайт".

Земеделските производители също са притеснени за прехраната си. Данни, цитирани от “Хесеншау”, показват, че докато през 50-те години на миналия век 62,6% от цената на продуктите за крайния потребител е отивала обратно при производителите, то през 2018-а едва около една пета се връща при тях. Това означава, че за литър мляко производителите получават около 35 цента, за 200 грама котлет – 21 цента, а от хмела, необходим за половин литър бира, едва 2 цента.

Примерът на Франция
В съседна Франция земеделците редовно протестират заради ниските изкупни цени. Всеки път, когато парите не им стигат, не одобряват европейските правила или евтин внос на месо от Германия подбива цените на френския пазар, фермерите яхват тракторите, блокират пътища и изливат на пътя мляко в знак на протест.

През последните години обаче ситуацията там също се изостри - заради растящата конкуренция между супермаркетите. За това състояние допринесе и навлизането на германските дискаунтъри. Затова президентът Макрон седмици наред се среща с представители на земеделците и хранителните вериги.

В началото на 2019 година в сила влезе нов закон, според който магазините са задължени да продават с поне 10% надценка над покупната цена. Оттогава във Франция вече няма кайма за под 5 евро килограма, за разлика от Германия. Супермаркетите в страната не могат също така да свалят цените на хранителните продукти с повече от 30%, дори когато са в акция.

Стигат ли парите до производителите?
Бизнесът критикува мерките с аргумента, че прекият резултат от тях е поскъпване на млякото и други продукти за крайния потребител. Цената на продуктите наистина леко се е покачила през последната година, а масовите промоции и намаления рязко са спаднали. Дали обаче мерките облагодетелстват производителите, т.е. дали по-високите приходи стигат до земеделците - засега не е много ясно, тъй като много от договорите са сключени за дълъг период от време.  Във всеки случай най-големият фермерски съюз във Франция - FNSEA - изразява сериозни съмнения.

А в съседна Германия дебатът продължава.