Защо кралица Елизабет II ще остане на престола до края на живота си?

Някои европейски монарси се пенсионират или отказват от трона (и в двата случаи те “абдикират”). Например, като стана на 74 години холандската кралица Беатрикс преотстъпи трона на сина си, принц Уилям-Александър. Монархът на Люксембург също абдикира като стана на 92 години.

В Обединеното кралство обаче монархията е особена, тъй като короната се дава от Бога и според традицията, крал или кралица не могат да се откажат от нея. С други думи, британците имат не само монархия от 1000 години, но и монарси, които управляват до края на живота си. Вековната традиция не позволява на кралица Елизабет II да излезе в пенсия.

Какво става, ако монархът не може да изпълнява службата си, поради болест или загуба на желание да управлява? Например, крал Джордж III изпада в психично разстройство, а кралица Виктория се “скрива” в двореца Уиндзор след смъртта на съпруга си принц Алберт, тъй като тъгува за него.

И двата случая монарсите остават на трона до края на живота си. В случая на крал Джордж III престолонаследникът в качеството си на Принц Регент изпълнява кралските задължения, без да е коронясан. А кралица Виктория се възстановява емоционално след смъртта на съпруга си и продължава да управлява.

Разбира се, има случаи когато крале са губили насилствено трона си. Такива са Чарлз I, Ричард II и Едуард II. Няма риск това да се случи с кралица Елизабет II, тъй като тя се ползва с необходимото уважение от народа.

Само един британски монарх се е отказвал от трона. Това е крал Едуард  VIII – единственият британски монарх, който е идвал в България. През 1936 г. неговото решение да се откаже от трона довежда до най-голямата съвременна криза на британската монархия и англиканската църква, чиято глава е монархът. Особеното при крал Едуард VIII e, че той се отказва преди да бъде коронясан. Самото коронясване включва тайнството на помазване на монарсите, което се случва скрито от очите на хората. Чрез него британските монарси получават от Бог своята власт до края на живота си.

Източник: Разходки из Лондон