Защо няма конституционна пречка НС да работи дистанционно?

Тези дни в публичното пространство се появиха твърдения от​ политици и отделни експерти, според които противоречало на Конституцията Народното събрание да заседава и гласува дистанционно. Подобни твърдения са неоснователни и не може да бъде споделени.

Няма конституционна пречка нито за пленарния състав, нито за парламентарните комисии в това отношение. За евентуално дистанционно заседание на парламента са от значение три въпроса: мястото на заседанията, кворумът и гласуванията. И по трите няма конституционна пречка.

В условията на извънредно или военно положение с още по-голямо основание трябва да се търсят решения, които обезпечават функционирането, а не затварянето на демократичните институции. Така вече сториха парламентите в други държави.

В Полша, например, промениха правилника на Сейма, за да е възможно дистанционно гласуване. В Испания досега съществуваше система за дистанционно гласуване само за депутатите, които са в невъзможност да дойдат в парламента поради болест или бременност.

Сега я прилагат по отношение на всички. Същото вече сториха и в Бразилия. Израел и Нова Зеландия пък излъчиха специални комисии за контрол на извънредното положение, които ще заседават дистанционно. Всичко това е напълно възможно и конституционно допустимо и у нас.

Първо, Конституцията не определя изрично мястото на провеждане на парламентарните заседания. Това е въпрос на парламентарен суверенитет, т.е. самият парламент в своя правилник или с отделно решение определя мястото на пленарните заседания и заседанията на комисиите.

Така например с решение на НС в началото на 90-те години комисиите започнаха да заседават не само в сградата на пл. "Народно събрание", а и в адмистративната сграда на бул. "Дондуков".

Пак с решение на НС може да се проведе, например, изнесено заседание в друга сграда или дори в друг град. По същия начин парламентът може да реши в извънредна ситуация да заседава дистанционно чрез видеоконферентна връзка.

Второ, по отношение на кворума. Конституцията предвижда единствено, че повече от половината народни представители трябва да "присъстват" при откриване на заседанията и при гласуванията на актовете на НС (чл. 81, ал. 1 КРБ).

Къде и как се осъществява това присъствие - в коя сграда или зала, физически или видеоконферентно - Конституцията не указва и не е необходимо да указва. Това е въпрос, който парламентът решава.

Традиционното разбиране, наследено от времето преди дигиталната епоха, че "присъствие" означава единствено физическо събиране на дадено място, следва да бъде изоставено, защото не отговаря на съвременните реалности. Така както беше изоставено традиционното разбиране, че гласуване в избори се прави само с физическо присъствие в секцията и на хартия.

Виртуалната среда е също място - техническо определяемо и идентифицирано - където може да се се присъства и да се правят волеизявления. Включително личното присъствие и участие може да се показва и доказва чрез видеоконферентната връзка.

Това може да стане както с поправка в самия парламентарен правилник, така и с отделно ad hoc решение, прието на основание пар. 2 от Допълнителните разпоредби на ПОДНС, който предвижда, че за неуредените в този правилник случаи НС приема решения.

В случая неуреденият въпрос е как функционира НС в условията на обявено по конституционен ред извънредно положение, когато извънредните обстоятелства и мерки не позволяват физическото събиране на депутатите в пленарната зала на парламента.

В своята практика Конституционният съд е имал повод да изтъкне, че техническата процедура по устатоняване на кворума не засяга конституционните норми, а е изцяло в компетентността на НС (Решение № 4 от 17.05.1995 г. по к. дело № 2/95 г.), както и че правнорелевантна констатация за наличие или липса на кворум може да прави единствено НС, което се отразява в протокола от заседанията му (Решение № 28 от 28.10.1998 г. по к.дело № 26/98 г.)

Трето, за гласуванията, Основният закон предвижда, че те се осъществяват "лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или НС реши то да бъде тайно" (чл. 81, ал. 3 КРБ). Нищо повече. Има достатъчно технически способи, които да обезпечат, че депутатите гласуват лично, когато това се прави дистанционно и чрез видеоконферентна връзка.

Същото се отнася и до явното или тайно гласуване. Уредбата на начините и техническата процедура на гласуване е дадена не в Конституцията, а в парламентарния правилник, т.е. лесно може да се допълни с дистанционно гласуване, няма нужда от никаква конституционна промяна.

Въобще, има достатъчно технически възможности за провеждане на видеоконференции, изказвания, глаусвания и пр.

Това е изцяло технически, а не конституционен въпрос. Уместно е да се възприеме дистанционно заседаване при извънредни ситуации, така че да се гарантира обществения интерес от пълноценно функциониране на парламента и в същото време да се защитят здравето и живота на народните представители и администрацията на парламента.

Народното събрание, особено в условията на извънредно положение, трябва да функционира пълноценно. Това е и сред основните стандарти за опазване на демокрацията и правата на човека при извънредно положение, които произтичат от международните актове.

Неслучайно чл. 64, ал. 2 от Конституцията предвижда, че дори ако изтичат пълномощията и мандата на НС по време на извънредно или дори военно положение, те се продължават, а ако вече са изтекли към датата на обявяване на извънредното или военно положение - се възобновяват и разпуснатият парламент "възкръсва".

Народното събрание не е някакво ведомство с техническа функция да гласува закони. То е политическият форум на нацията. Там е мястото, където в дебати се сблъскват и балансират разнопосочните ценности и интереси в обществото. Това е институцията, чието функциониране поддържа и уплътнява гражданското съзнание за демокрация.

Дори и в най-тежки времена прозорците на парламента трябва да светят, а обществото да знае и вижда, че неговите политически представители са на своя пост, като стражи на демокрацията ии техните интереси. Така както армията е на своя пост във война, а не се крие.

При извънредно положение на преден план излиза не законодателната, а контролната функция на парламента. Народното събрание е призвано да осъществява редовен, видим и активен парламентарен контрол върху изпълнителната власт за прилагането на извънредните мерки.

Добра парламентарна практика, прилагана в други демокрации е, да се излъчи специална парламентарна комисия (защо не на паритетен принцип с равно участие наруправляващи и опизиция?), която да заседава регулярно, в нашия случай дистанционно, и да упражнява парламентарен контрол върху изпълнителната власт по прилагането на извънредните мерки и бюджета.

Всичко това изисква, разбира се, демократична политическа воля и зряло чувство за парламентаризъм.


Коментар на Борислав Цеков, доктор по конституционно право