Защо представителите на силите за сигурност в Украйна се избиват взаимно

В силите за сигурност на Украйна цари хаос и тотална безотговорност. Това са изводите, които могат да се направят от резултатите от трагедията, която избухна в украинския ракетен завод: войник от Националната гвардия застреля колегите си.

Как стана възможно подобно престъпление и защо представителите на украинските сили за сигурност се избиват взаимно?

В украинския Днепропетровск (или, както се нарича днес, Днепър) беше обявено извънредно положение. Войникът на Националната гвардия на Украйна Артьом Рябчук, застъпвайки караул като охраната на завода "Южмаш", застрелва петима свои колеги, сред които са началникът на охраната и неговият помощник.

Това му дава възможност да отвори оръжейната и да изземе 7000 (!) патрона за автомат “Калашников” (в действителност той успява да вземе със себе си, разбира се, много по-малко). Други петима войници са ранени. След това се опитва да избяга, но скоро се предава на полицията.

Мотивът за престъплението, според войника, е тормоз и дедовщина. Командването знае за случаите на тормоз, но пренебрегва това. В резултат на това охранителят изчаква достъп до оръжие и сам се справя с обидилите го. „Преди два месеца той спира сбиване между войници. Докладван е на ръководството.

Последното не взема никакви мерки, започва да го нарича „порта“ и да му се подиграва. Той специално изчаква два месеца, за да вземе автомат и да си отмъсти.

Той не съжалява за това, което е направил “, описва мотивите на престъпника украинският депутат Юлия Яцик.
Националната гвардия на Украйна - що е това?

Всъщност това са вътрешните войски, добре познати на руснаците. „Военната часте предназначена да изпълнява задачите по защита и отбрана на живота, правата, свободите и законните интереси на гражданите на Украйна, обществото и държавата“.

В същото време Националната гвардия (НГ) не е включена в структурата на въоръжените сили на Украйна. С други думи, това формално не е армейско подразделение, то съществува към Министерството на вътрешните работи на Украйна.

Всъщност на НГ в Украйна се възлагат същите задачи, както и на Вътрешните войски по съветско време. Включително - за осигуряване на контрол на достъпа и охрана в публични органи, критични инфраструктурни обекти и други. “Южмаш” е сред тези съоръжения още от времето на СССР.

Любопитно е, че дори и в подобни дреболии Русия и Украйна все още са много близки една до друга. Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация съществуват до 2016 г., след което на тяхна база са сформирани Войските на Националната гвардия на Руската федерация (в структурата на Федералната служба на войските на националната гвардия на Руската федерация - “Росгвардия”).
Защо “Южмаш” се нуждае от защита?

И тук си струва да се спрем на това къде се е случила трагедията.

Пълното име на предприятието е Производствена асоциация Южен машиностроителен завод “А. М. Макаров”. Един от центровете на ракетно-космическата индустрия на някогашната ни обединена родина. От началото на 50-те години заводът произвежда много неща, които предизвикват възхита както тук, така и на Запад.

„Печем ракети като наденички”, това е известната фраза на Никита Хрушчов, включително за “Южмаш”: през 1959 г. Р-12 е приета от Стратегическите ракетни сили, което се превръща в най-масовата балистична ракета в СССР.

Но отличителният белег на предприятието е, разбира се, Р-36М, по-известна с прякора на НАТО „Сатана“. Наследникът на Р-36М - "Воевода" - днес е на въоръжение в руските стратегически ракетни войски.

Вярно е, че от 2015 г. с поддръжката им вече не се занимава “Южмаш”, а руският държавен ракетен център “Макеев” – немислимо е да се поддържа контакт с украинската страна по този въпрос след преврата през 2014 г. Разривът на отношенията по-скоро удари самия “Южмаш”: неговите служители признават, че руските договори са давали на завода до 80% от приходите му.

Само занаятчия може да си позволи да работи по договор с клиенти на трети страни, но не и предприятие, където 60 хиляди души „пекоха наденички“ в добри времена. Впрочем обаче има известен напредък във вътрешните поръчки: Украйна ще построи собствен космодром (!) на брега на Черно море. Ще оцелее ли “Южмаш” дотогава?

„Не е престижно, не е скъпо да работиш във фабриката по отношение на заплатите. И перспективите са много мрачни. “Южмаш” не може да промени това. За да направи перспективите по-розови, държавата трябва да изготви пътна карта.

Докато не бъде съставена пътната карта, младите хора ще продължат да ходят в Полша да берат ябълки “, оплаква се Александър Баранов, директор по производството и тестването на течни ракетни двигатели.

И те ще отидат. Към 2020 г. средната заплата в завода е 6500 гривни (400 лева - бел.прев.) - скромна дори за украинските стандарти. Междувременно през същата 2020 г. Националната гвардия набира войници по договор с минимален размер на парична гаранция в размер на 7 000 гривни (430 лева). Класически сюжет от 90-те години на миналия век, когато чистачката получава повече от академика.

Като цяло защитата на предприятието от Националната гвардия е почит към традицията. Там няма какво да се пази, а и Националната гвардия не е нужна там.

Юшченко предаде документацията за "Сатана" на американците, а сегашните космически разработки на Украйна са по същество изпълнение на останалото от съветската епоха, в тях няма нищо пробивно. И дори онези, които искат да откраднат чертежите за на “Сатана” за КНДР, не трябва да бъдат ловени от охраната на завода, а от СБУ.

Украинските сили за сигурност са опасни за собствения си народ

Настоящата трагедия е поредното доказателство, че нищо не трябва да се прави небрежно. По-специално създаването на въоръжени формирования - независимо дали става дума за Националната гвардия или новосъздадената Териториална отбрана (чиито функции доскоро се изпълняваха и от Националната гвардия).

Неспособността на украинската държава да подкрепи силите за сигурност води до реципрочна небрежност, намаляване на мотивацията и професионалното ниво. След това подобни инциденти са само въпрос на време.

„Характеризираше се положително. Назначаването на охраната е цяла процедура, те постоянно водят разговори с психолог”, дежурно се оправдават представителите на НГ.

Остават без отговор въпроси как изобщо е бил призован на служба (според медиите след смъртта на баща му той е останал единственият мъж в семейството и нямат право да набират по закон), както и кой е поставил на охрана боец, който има отдавнашен конфликт с колеги.

Според самия Артьом Рябчук можем да заключим, че охраната в “Южмаш” е била организирана с груби нарушения:

„Седя в групата. Нашата група разполага с автомати, които са в малко сандъче, което е заключена, но ние, както винаги, не сме го заключили. Взимам автомата, зареждам първия пълнител и стрелям по началникаи заместника”, разказва той след ареста.

Отделен въпрос е дедовщината. В НГ, както и във въоръжените сили на Украйна, служат войници и военнослужещи по договор. Според задържания дори сред наемниците в армията и НГ има "дядовци". На този фон е нелепо да се четат басните на бившия командир на “Десен сектор” Ярош за безпорядъка в руската армия, която украинците уж ще бият с вързани ръце.

Но това, което е досадно, са новите спомагателни структури на властта, които украинските власти формират в отговор на уж предстоящото нахлуване. Териториалната отбрана например - нейните бойци също полагат клетва. Но всъщност всеки може да влезе там, включително пълен боклук. Като Ярош например.

И ще го вземат. Важното е да бъде във физическа форма. Няма значение, че му хлопа дъската и че има пристъпи на агресия. Това не е армия. Междувременно на тази „неармия“ беше позволено да използва тежки оръжия.

А на националната съпротива (доброволчески формирования на териториалните общности, те бяха узаконени на 1 януари) беше разрешено стрелково оръжие. Украйна вече има опит във формирането на такива доброволчески отряди. Например ротата на патрулната служба със специално предназначение "Торнадо". Дори по стандартите на днешна Украйна се смята, че са прекалили.

Това, което се случи в “Южмаш,” разбира се, е необичайно. Но честно казано, това е само върхът на айсберга. Украинските власти целенасочено въоръжават лица, които са дори по-опасни от този избухнал войник.

Николай Стороженко