Защо все пак руският авионосец „Адмирал Кузнецов” отива в Сирия?

Руският авионосец „Адмирал Кузнецов” привършва натоварването си в ремонтния завод край Мурманск и се стяга за поход след броени дни в Средиземно море след ремонт на най-належащите системи, преди всичко на енергетичната установка. Руският портал „Лента.ру” се опита да надникне в плановете на флота и възможната съдба на кораба.

Кораб на вечния ремонт

„Адмирал Кузнецов”, официално издигнал съветския военноморски флаг на 20 януари 1991 г., влязъл във флота, когато започнало разпадането на ВМФ и неговата система за базиране и обслужване – на първо място той не получил своята авиационна група и съответната брегова инфраструктура.

Следващите три години флотът останал само с „Адмирал Кузнецов” като единствен авионосен крайцер – неговите предшественици „Киев”, „Минск” и „Новоросийск” били изведени от строя, а четвъртият „Баку”, преименуван на „Адмирал Горшков”, след ремонт се оказал в Индия под името „Викрамадитя”.

Останалият единствен „Кузнецов” скоро придобил неофициален статут едва ли не на най-проблемния кораб във флота – силовата установка останала без грижи и скоро престанала да отговаря на строгите изисквания.

Многобройните ремонти на авионосеца (1994–1995, 1996–1998, 2001–2004, 2008 г.) не изправили ситуацията заради недостатъчно финансиране.

Главен проблем на „Кузнецов” е неговата енергетична установка, поддържана основно за сметка на „канибализация” – необходимите агрегати са снемани от ескадрените миноносци (разрушители) от проекта 956 „Сарыч”, които поради тази причина са бракувани.

Авионосците са твърде взискателни към възможностите на своите ходови системи и скоростта на плаването, която облекчава излитането с пълна полетна маса, осигурявайки допълнително 50-60 км/час. В противен случай самолетите получават сериозни ограничения по взетия запас от гориво и бойно натоварване. Този проблем определя и главното изискване към модернизацията на кораба.

След многобройни отлагания и трудно намиране на изпълнител накрая е определено „Кузнецов” да застане на стапелите за модернизация през 2017 г., след като се върне от похода в Средиземно море.

Между възможностите и потребностите

Повече от 20 г. походите на „Кузнецов” играха по-скоро учебно-демонстративна роля, но всичко се промени след началото на въоръжения конфликт в Сирия и украинската криза. През февруари-март 2014 г. присъствието едновременно в Средиземно море на „Адмирал Кузнецов” и „Пьотр Велики” стана определящ превантивен фактор за предотвратяване на възможна намеса на ВМС на САЩ в кримската криза.

Сега при усложнената ситуация в Сирия относно възможни атаки на САЩ по правителствени сирийски летища, на „Кузнецов” отново се отрежда превантивна роля: неговата групировка от над 50 летателни апарата, включително 36-40 многоцелеви изтребителя, сериозно се допълват с групировката в авиобазата Хмеймим.

В хангарите на „Кузнецов” ще се намират новите палубни изтребители МиГ-29К и бойните вертолети Ка-52К. Там ще бъдат и работещите на авионосеца през почти цялата му служба изтребители Су-33 (вече снабдени с нови прицелно-навигационни комплекси „въздух-повърхност”) и спасителните палубни вертолети Ка-27.

Палубната перспектива

Вече никой не поставя под въпрос необходимостта от руски авионосец. Свиващият се военен бюджет на РФ не дава надежди за реализацията на плановете за построяване на нови авионосци през близките години. Така ремонтът и модернизацията на „Кузнецов” остават единствен шанс за палубната авиация.

Нещо повече, ремонтът на „Кузнецов” е единственият шанс за продължаване на проекта за палубния изтребител ПАК-КА (перспективен авиационен комплекс на палубната авиация), създаван на основата на изтребителя пето поколение Т-50 на КБ „Сухой”.

Това в крайна сметка е и въпрос на конкурентоспособността на Русия на оръжейния пазар – ако за първите два авионосеца „Викрамадитя” и „Викрант” Индия избра МиГ-29, то едва ли този самолет ще задоволи индийските адмирали при избора на група за своя перспективен трети кораб, който трябва да бъде построен през следващото десетилетие. Ще бъде обидно за Русия сама да отстъпи пазара за палубна авиация, на който тя успешно се конкурира със САЩ.

По публикация в „Лента.ру”