Жак Атали: Скоро глобализацията ще се провали, а хората же преследват жестоко арогантните елити

В това объркано навсякъде по света време, независимо дали в най-богатите държави или пък в най-бедните, обществата се лутат между три модела, понякога близки до утопията. Всеки от тези модели влиза в безброй варианти, а и нерядко трите се смесват в много сложни и нюансирани реалности, коментира основателят и  първи ръководител на Европейска банка за възстановяване и развитие Жак Атали, цитиран от БГНЕС.

Вероятно обаче ще бъде полезно да ги опишем поотделно, за да тълкуваме по-лесно динамиката на настоящето.

Технологичен модел. При него научно-техническият прогрес и пазарът задвижват всекидневието и налагат политическо и икономическо господство. Той е свързан с повече доходи, повече възможности. Вече виждаме най-карикатурното му проявление в лицето на лидерите на най-големите фирми по западния бряг на САЩ и в Китай: те прославят индивидуализма, нарцисизма и нелоялността и дори мечтаят да дадат възможност на няколко привилегировани лица да избягат от собствената си планета.

Те мислят и за бягство от собствените си тела по пътя си към отдалечени галактики. Може би подозират, че по-голямата част от човечеството ще трябва да се оттегли от Земята, която ще стане невъзможна за живот поради липсата на чиста почва, въздух и вода. -

Популистки модел. Той отхвърля най-непосредствените последици от глобализацията и техническия прогрес, затваряйки достъпа до мултинационални фирми, отричайки науката, омаловажавайки журналисти и учители, в полза на трибуни и самопровъзгласени духовни водачи.

От това възникват и националистически претенции, отцепвания, прегради, натрапчиво чувство за идентичност или религиозен тоталитаризъм, също и войни.

Емпатичен модел. Залага върху споделянето на обекти и наследство, безплатни услуги, свободно време, уважение към жените, към слабите, към природата и различните форми на живот, алтруизма, ненасилието. И изобщо най-хетеродоксните изрази на огромните възможности, които са пренебрегвани от телата и душите.

Тези три утопии имат собствена динамика. Те са тръгнали, движат се по-забързано. Никой не знае, a priori, кой ще спечели. Що се отнася до мен, в дългосрочен план нямам никакво съмнение: технологичното слово ще владее за известно време елитите на парите, силата и знанията, привличайки най-знаещите около очакванията за приключения и печалби.

След това рационалната глобализация ще се провали срещу отмъщението на хората, които ще преследват тези арогантни елити по демократичен или жесток начин, за да наложат идеологии за идентичност с различните си аватари.

Този популизъм също ще свърши, както и всички затворени общества, които по природа хората винаги искат да избягват. Тогава алтруисткият модел ще се установи, подготвен за разумен отговор, за всички поколения, към екологични и социални въпроси. Вероятно би било по-мъдро да се стигне до този модел най-рано, прескачайки най-варварските стъпки.