Злобен вой на соросоидната пасмина срещу прокуратурата

Пълната демокрация лесно преминава в анархия, скоро преминава в кървав терор Очаквана е съпротивата на соросоидната пасмина срещу кандидатурата на Иван Гешев за възможен главен прокурор, коментира д-р Илия Илиев в "Труд".

Не е изненада и истеричният тон в нападките на платено обвързани с кривозащитни, джендъристки и мулти-култи адвокати, непеошници и журналисти от маргинални безродни издания. Естествени са и наситените с мрачни прокоби за демокрацията по нашите земи изцепки на провалени политици от бутикови партийки. 

Дори в частично аргументираните критики по адрес на Гешев ясно се долавя манипулативната линия за очерняне на прокуратурата, на Висшия съдебен съвет (ВСС), правосъдната система, правителството.

Добре позната практика от началото на 90-те години. Доста хорица направиха кой политическа кариера, кой блажни постове и партиен бизнес, кой само парици с участия в протестни агитки, с фалшиви емоционални изблици за жажда за правда и свобода, громене на измислени врагове и клетви за вярност към силните на деня.

Известно е покрай търговията и политиката, че всяко нещо, пробутвано агресивно, или е с ниско качество, или е вредно. Все пак атаката е главно срещу прокуратурата, грантаджиите отдавна са натренирани в операции спрямо този обект.

Дори адвокатът кучезащитник Татарчев не харесаха твърде като главен прокурор, макар да беше върл седесар. Върху дългогодишния съдия и учен професор Никола Филчев изливаха помия и отправяха отвратителни обвинения почти през целия му мандат.

Не се оказа по отвореняшкия им нрав дори много балансираният и пределно въздържан професор Борис Велчев, учен и преподавател. Дядо имал неподходящ, президентът Първанов го бил предложил, не направил реформа – с такива простотии атакуваха него и институцията без всякакво предизвикателство и принципно основание.

Маскарят напоително и сегашния главен Сотир Цацаров, чиято предишна кариера също е на съдия. Значи не лицето, институцията е на прицел.

Иван Гешев обаче е кандидат на самата прокуратура. За пръв път магистрат с такъв профил може да я оглави! Разбира се, ако бъде избран с поне 17 гласа от кадровиците във ВСС. Това може и да не се случи, прокурорската квота е само от осем души.

Страхът обаче сред поръчителите на сегашните агитки е твърде голям и затова истерично врещят, че изборът е предрешен. Усещат с кожичките, че вее друг вятър от запад, неизбежни са промените и у нас, вече се забелязват.

Утре съвсем реално и основателно може да станат клиенти на прокуратурата. Остава им да се нахвърлят срещу правилата, по които се избира главен прокурор. Срещу тези осем магистрати от прокурорската квота, които изкарват протежета на Цацаров, заставил ги да подпишат общото предложение за Гешев.

А пък подкрепата от някои прокуратури по места била по разпореждане. Очевидна обида и клевета. Тези хора не са малоумници, не са „малки гешевци“ като типаж, невярно и злобно е това обобщение. Като всички професионалисти с дългогодишна реална кариера, изискваща високо образование и дълга подготовка, магистратите във ВСС са сложни и нееднозначни персони.

Те в никакъв случай не са случайни хора, послушковци или елементарни нагаждачи. Едва ли е била пред тях само една кандидатура, ЗА и ПРОТИВ са претегляли прокурорите, пресмятали са различни варианти. И отговорно за взели общо крайно колективно решение, всяко друго би било вредна за институцията глупост.

Ако не излязат с обща позиция, ако издигнат две или три кандидатури, ще им се смеят от другите квоти ище ги ругаят прокурорите? Срам и позор би било това, тези осем души са част от гилдия и са наясно с колективната си отговорност.

Техните съдници, мераклиите да хвърлят камъни срещу държавното обвинение и ВСС нито са компетентни, нито информирани в детайлите по избора, а и не носят никаква отговорност. Обаче отвореняците искат разни неща от ВСС, правителството, Народното събрание и президента.

Удължаване на процедурата за избор на главен прокурор искат, поне една малка победа жадуват. За допускане на други номиниращи организации шумят, поне нещо да променят от приетата процедура и с това да се изфукат.

А ако някак пробутат „кандидата на българското гражданско общество“ Бойко Атанасов, би настъпил безкраен непеошки празник! „Труд“ предложи на обществото профила на този пламенен мераклия да заеме някакъв важен пост в системата. Наказван, отстраняван нееднократно от разследвания поради „несправяне с професионалните си задължения“.

Сигурно е бил много зает с демократични и зелени инициативи, с борби за свободно слово в няколко угодни на соросоидите движения и сдружения. Нетипичен за магистратската общност персонаж, не би впечатлил положително кадровиците от ВСС с тази си активност, особено поставен редом с Иван Гешев.

Обаче Атанасов е упорит, от години напира да стане шеф на Софийска градска прокуратура. А защо не, щом дабългаристът Христо Иванов без никакъв стаж в правосъдната система стана правосъден министър и председателстваше ВСС!

Е, очаквано се провали, но даде светъл пример как всеки втори с диплома за юрист, може да преуспее само с демократични сеирджилъци, дебели очи и външно кадруване. Такива затова са в агитките, да бъдат забелязани като дежурни протестъри, да ги огрее я външно кадруване, я финансиране.

Иначе копанята ще е празна, а те с друго не знаят как да се прехранват. Все по-видимо става, че спонсорирането за подривни „демократични“ дейности намалява, което ги прави все по-емоционално невъздържани и отчаяни за оцеляването си.

Хем дърпат Борисов и гербаджиите за крачолите и ръкавите да ги уредят с някакъв пост или доход, хем им се зъбят и заканват. И парламента гълчат, и президента мъмрят, че не им играят по свирката и не им решават проблема. Който е кадрови и се решава по правилата във ВСС, а не при премиера или президента.

Да, те, както и парламентарно представените партии, имат думата, използват неформалното си политическо присъствие и тежест в делата на правосъдните органи, правят някои тайни пазарлъци и договорки, особено при подбора на ръководните лица и органи в системата.

Така е било винаги и навсякъде откакто има държави, различни са само формите, методите и дозировката им. За да унижи законодателите, Калигула искал да направи коня си сенатор, Джон Кенеди назначил брат си за правосъден министър и главен прокурор.

У нас неведнъж имаше прозрачни договорки за „тримата големи“ шефове в правосъдието. Не е тайна негласното им споразумението да не си пречат един на друг при кадруването в съответния ресор. Никъде не се допуска решенията в правосъдната система да се взимат от улицата.

Пълната демокрация лесно преминава в анархия, прогнозира Дидро още преди Френската революция, която напълно доказва правотата му, като след много кратък период преминава в кървав терор. Няма откъде да се появи Свети Прокурорий, че да го харесат всички адвокати и магистрати.

Наред с екземпляри като Методи Андреев, Йоло Денев, Босия и особено пасмината върху въображеамия си пиедестал за отстояване на Ония ценности и помпане на права без отговорности. Слабостите на предишните главни прокурори се преувеличаваха, достойнствата останаха неотбелязани.

И следващия – Гешев или друг – го чака същото, няма човек без кривици и кусури. След криминална революция системата на правосъдието се разтърсва до основи и целенасочено се разнебитва заедно с особено важното за предварителното производство МВР. Дълго ще е така.

Още във Великото народно събрание правосъдието се конструира като адвокатско, скъпо и бавно. Не системата трябва сама да се реформира, това е задача на законодателния орган, а той е политически и не желае да го направи с оглед користните цели на партиите и ръководните им екипи.

За заблуда на ощетените от липса на добро правосъдие граждани е нужен дежурен виновник и най-удобна за тази роля е прокуратурата. Ами може да носи на бой, съставът е обръгнал на нападки. Спецификите от всекидневието в тази професия култивират немалка доза цинизъм и непукизъм, ползите от него май са повече.