"Зюддойче цайтунг": Кой може да спре Марин льо Пен

Тези, които обичат Франция, сега са длъжни да изпитват страх: ще стане ли гордата културна нация, люлка на правата на човека следващата страна, която пада жертва на сладката отрова на десните популистки вулгаризатори? Вчера Брекзит и Тръмп, а утре Льо Пен ли? Триумфът на националния фронт на президентските избори е възможен. Това би бил краят на обединена Европа твърди Кристиян Вернике във в. "Зюддойче цайтунг", цитиран от БГНЕС.

Всички знаят това, а един гост от Берлин изрази този страх. Даже два пъти, на немски и на френски: "Съпротивлявайте се на популистките призиви", призова младите французи миналата седмица в Париж бъдещият президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Франция още не е загубена. Макар че на Марин льо Пен видимо ще й се удаде да попадне на допълнителните избори като кандидат с болшинство от гласовете. Но който и да стане следващ президент на Франция, трябва да получи гласовете на почти 18 милиона свои сънародници. Досега на екипа на Льо Пен никога не сее удавало да събере повече от 6,8 млн. гласа. По такъв начин мажоритарната избирателна система на Петата република с двата етапа на избори може отново да спре възхода на френската мадам Тръмп. Както десницата, така и левите демократи биха могли на 7 май да обеднят силите си, за да не допуснат Льо Пен до президентския пост. Милиони французи - неохотно или против тяхната воля - ще дадат гласовете си на заелия второто място на първия етап от изборите. И без големи надежди ще си тръгнат вкъщи.

Тези избори не биха били истински вот на доверие към новия ръководител на Франция или към нейната остаряла, износена партийна система. Новият монарх на републиката, избраният като "по-малкото зло", не би имал нито лична власт, нито политическа подкрепа сред народа, които биха били необходими, за да бъде обновена нацията и укрепена Европа. Още в началото на годината нещата изглеждаха различно. Франсоа Фийон беше едноличен фаворит, който провъзгласи направо радикална програма: съкращаване на 500 000 служители, увеличаване на работните часове за седмица, увеличаване на пенсионната възраст. Католически консервативният републиканец съответстваше на постоянно възникващия в историята на Франция стремеж за получаване на спасител - "Sauveur". Фийон (след порядъчните 30 г. в професионалната политика) доста дръзко бичуваше "системата" в Париж.

Бившият премиер е действал като "кандидат на истината" и безупречен човек на честта, който препоръчваше като добродетели усърдие, честност и упорита работа.

Кой може да спре Льо Пен?

Но сега всичко това е минало! За няколко дни Фийон падна в очите на своите сънародници до нивото на обикновен политик. Т.е. стана един от тези властимащи, които препоръчват на народа оцет, докато самите те пият шампанско. Фийон не е направил нищо незаконно. Той, както и много други депутати, уредил на работа в качеството й на асистент в парламента своята жена и дълги години й плащал щедро възнаграждение. Именно това самообслужване потвърждава мълвата, че в политическите среди всичко е прогнило.

Това е плодородна почва, на която процъфтява и Националният фронт (Фактът, че Националният фронт сам е замесен в няколко финансови афери се премълчава). Може би Фийон ще излезе чист от своята афера. Но в бъдеще той няма да има моралното право да изисква от своите французи трудни реформи.