„Зюддойче цайтунг“ сравни Виктор Орбан с Меркел и Путин преди поредната му изборна победа на 8 април

„Виктор Орбан успя да направи нещо, което се отдава на много малко европейски политици. Неговото име се употребява като синоним на страната му. За света Германия е Ангела Меркел. Русия това е Владимир Путин. А който говори за Унгария, вижда пред себе си 54-годишния премиер. В Европа Орбан е познат много повече, отколкото може да се очаква за премиер на държава с 9,8 милиона граждани“.

Така започва статия на Sueddeutsche Zeitung, публикувана на 1 април, или само осем дни преди парламентарните избори в Унгария. Изданието припомня и други определения, които консерваторът е заслужил през двата си мандата от 2010-а насам.

За агенция Блумбърг той е „лошото момче на Европа“. „Ню Йорк таймс“ го нарича „непокорният външен човек“ и „най-голямото предизвикателство за Европейския съюз“.

Според данните на всички социологически агенция „лошото момче на Европа“ е тръгнало към поредната си победа, която може да му донесе четвърти премиерски мандат. Проучванията сочат, че ФИДЕС печели убедително с около 30% от гласовете. Според Závecz Research партията на Орбан има 32%, докато втората по влияние партия Йоббик – 14%. Социалистите, в коалиция с „Диалог за Унгария“, събират 9%.

ФИДЕС ще има солидно парламентарно мнозинство, ако избирателната активност е под 60%. Опонентите й се надяват да се случи обратното – активността да надскочи 70%, което чувствително ще се отрази върху процентите на управляващите и дори би могло да постави под въпрос възможността на ФИДЕС да състави самостоятелен кабинет. Пример за подобно развитие са последните местни избори в малко унгарско градче, където кандидатът на ФИДЕС загуби след рязко вдигната избирателна активност.

Сега засега подобни сметки са в сферата на спекулациите. Сигурно е едно: победата на Орбан е извън съмнение, въпреки тенденцията подкрепата за ФИДЕС леко да пада, докато се покачва тази за Йоббик. Политическите наблюдатели отбелязват, че предизборната реторика на Йоббик – преди време заклеймявана като крайно дясна - значително се е смекчила. Докато тази на ФИДЕС отчетливо се е изострила.

Сигурно е и друго: преди парламентарния вот на 8 април международните издания насочиха погледа си към човека, чието име стана синоним на Унгария – Виктор Орбан. По обясними причини либералната преса е особено критична и говори за автократа и популиста Орбан.

Всички обаче – критични или не, припомнят войната му с Джордж Сорос и позицията му за бежанците, границите, квотите.

След промяната през 1989 г. Орбан изучава в продължение на година политически науки в Оксфорд със стипендия на Сорос. През 1998 г. (до 2002) Орбан за първи път стана премиер на страната - едва 35-годишен той е младият министър-председател на Унгария. Завръща се на власт през 2010-а, печели и вота през 2014-а.

Битката му срещу милиардера от унгарски произход и срещу неправителствения сектор, който той финансира, се изостри особено след началото на мигрантската криза. Именно Орбан отправи обвинението, че Сорос иска да залее Европа с нелегални мигранти и да унищожи Стария континент и неговия християнски характер. Унгария и останалите страни от Вишеградската четворка засилиха охраната на националните си граници и категорично се обявиха срещу квотите на Брюксел за разпределение на мигрантите. Не е случайно, че в разгара на бежанската криза германци, недоволни от политиката на отворените врати на канцлера Меркел, скандираха: „Орбан, спаси ни!“

Консервативният Орбан се превърна в контрапункта на либералната Меркел. Съответно – в нещо като политически идол за европейските неоконсерватори и националисти.

В навечерието на парламентарния вот мнозина обаче припомнят и динамиката в подкрепата за ФИДЕС. През 2010 г. партията печели 52,7% от гласовете. През 2014-а взе 44,9%, а втората позиция бе за социалдемократите с 25,6%. Йоббик се класираха трети с 20,2%. През лятото на 2015-а подкрепата за ФИДЕС пада под 40%, за да започне отново да се вдига след разразилата се след това мигрантска криза.

И сега, по време на кампанията, Орбан заяви, че „масовото преселение заплашва унгарските ценности и всичко, което Унгария е“. Той се закле за пореден път: „Ще продължавам да защитавам християнския начин на живот.“

Орбан се прочу и с гъвкавата си политика спрямо Брюксел, Москва, Вашингтон.

Унгария е най-големият нетен получател на европейски средства от всички страни членки на ЕС и това ще остане без промяна поне до края на 2020 г.

Докато обаче най-големият донор на Унгария беше изпаднал в ступор след победата на Тръмп на президентските избори, Орбан не скри радостта си. „Страхотна новина. Демокрацията е още жива“, написа той във фейсбук.

Топли връзки поддържа Будапеща и с Владимир Путин. Откакто Орбан управлява Унгария, руският президент седем пъти е посещавал страната. Унгарският премиер пък е първият държавник от страна от ЕС, който Путин прие в Кремъл след анексията на Крим. Връзките между двете страни в енергийния сектор се разширяват.

След случая „Скрипал“ Унгария реши да експулсира един руски дипломат. „Това изненада мнозина, но радикална промяна на курса не може да се очаква“, отбелязва Зюддейче цайтунг в материала си, посветен на Орбан.

Изданието споменава още един интересен факт: три от четирите най-големи фирми в страната са дъщерни на немските автомобилни концерти – Ауди, Бош, Мерцедес.

Виктор Орбан бе сочен за пример и след решението си да даде унгарско гражданство на 2-милионната диаспора на страната. Партията му прокара и закон, който им даде право да гласуват.

От тези гласове може би зависи мнозинството, с което Орбан и Фидес ще се поздравят на 8 април.