АДЕНОМИТЕ НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО РЯДКО СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ТУМОР

По­я­ва­та им на­рас­т­ва с въз­раст­та и са по-чес­ти при мъ­же­те

Ед­на чет­върт от хо­ра­та на 50-го­диш­на въз­раст имат аде­но­ми, а до 80-го­диш­на въз­раст чес­то­та­та на­рас­т­ва над 50%. Те мо­гат да бъ­дат еди­нич­ни, гру­по­ви (до 5-7) или мно­жес­т­ве­ни (до 100). Ако бро­ят им е с хи­ля­ди, става дума за фа­мил­на аде­но­ма­то­за (ФАП). Съ­щес­т­ву­ва въз­мож­ност в ня­кои от тях да се раз­вие кар­ци­ном.

Аде­но­ми­те са с раз­лич­на струк­ту­ра. Най-го­ля­мо зна­че­ние ка­то пред­ра­ко­ви но­во­об­ра­зу­ва­ния имат т.нар. ви­лоз­ни аде­но­ми, или те­зи, съ­дър­жа­щи ви­лоз­ни еле­мен­ти. По­вър­х­ност­та на подобни по­ли­пи на­по­до­бя­ва ка­ди­фе.

В над 50% от слу­ча­и­те аде­но­ми­те са ло­ка­ли­зи­ра­ни пре­дим­но в рек­ту­ма и сиг­ма­та. Го­ле­ми­на­та им ва­ри­ра от ня­кол­ко ми­ли­мет­ра до 3-3,5 cм. При ди­фуз­на­та аде­но­ма­то­за се от­к­ри­ват мно­жес­т­во аде­но­ми, ко­и­то пок­ри­ват чрев­на­та ли­га­ви­ца и имат раз­лич­на фор­ма, го­ле­ми­на и цвят. За­бо­ля­ва­не­то се пре­да­ва по нас­лед­с­т­во.

Кои са сим­п­то­ми­те при аде­но­ми на де­бе­ло­то чер­во?

Кли­нич­на­та изя­ва на доб­ро­ка­чес­т­ве­ни­те но­во­об­ра­зу­ва­ния на де­бе­ло­то чер­во за­ви­си от ло­ка­ли­за­ци­я­та, броя, го­ле­ми­на­та и струк­ту­ра­та им. Чес­то се сре­щат без­сим­п­том­но и ди­аг­но­за­та се пос­та­вя слу­чай­но или са­мо при ак­тив­но­то им тър­се­не. При кли­нич­ни про­я­ви - ос­нов­ни­ят сим­п­том е кър­ве­не от ану­са.

Мо­же да се наб­лю­да­ват ди­а­рия, за­гу­ба на во­да, бел­тъ­ци и ка­лий, свър­за­ни с го­ля­ма слуз­на про­дук­ция. Го­ле­ми­те по­ли­пи да­ват чув­с­т­во за пъл­но­та и не­за­вър­ше­ност на де­фе­ка­ци­он­ния акт.

При ус­лож­не­ния въз­ник­ват ане­мия, за­пуш­ва­не на чер­во­то, усук­ва­не при дъл­го кра­че на по­ли­па и дру­ги.

При на­ли­чие на оп­лак­ва­ния от­к­ри­ва­не­то на доб­ро­ка­чес­т­ве­ни­те но­во­об­ра­зу­ва­ния е по-лес­но. За бол­ни­те с ФАП е ти­пич­на слуз­но-кър­ва­ва­та ди­а­рия, съ­че­та­на с про­ме­ни в об­що­то със­то­я­ние и кръв­ни­те по­ка­за­те­ли.

Кои аде­но­ми се свър­з­ват с по­ви­шен риск за раз­ви­тие на кар­ци­ном на де­бе­ло­то чер­во?

Ес­тес­т­ве­на­та ево­лю­ция на аде­но­ми­те е раз­лич­на, ос­нов­но в за­ви­си­мост от го­ле­ми­на­та и ви­да им. По­ве­че­то от мал­ки­те аде­но­ми не се прев­ръ­щат в кар­ци­ном. Не­об­хо­ди­ми са сред­но 10 го­ди­ни за тран­с­фор­ма­ци­я­та на аде­ном с раз­ме­ри под 1 cм в ко­ло­рек­та­лен кар­ци­ном.

По­ви­шен риск за ко­ло­рек­та­лен кар­ци­ном съ­щес­т­ву­ва при аде­но­ми с го­ле­ми­на 1 cм или по­ве­че.