ЛЕКУВАЙТЕ НЕСТАБИЛНАТА СТЕНОКАРДИЯ, ЗА ДА НЕ СЕ СТИГНЕ ДО ИНФАРКТ
Нестабилната стенокардия е междинно състояние. То осъществява прехода от стабилната стенокардия към остро настъпващия миокарден инфаркт. Т.е. тя е един вид предвестник за евентуалното настъпване на тежко миокардно усложнение.
миокардният инфаркт може да настъпи с голяма вероятност
Освен това наличието на нестабилна стенокардия говори за една тежко протичаща атеросклероза на съдовете. Този процес обаче не обхваща само коронарните съдове, той може да се прояви навсякъде по съдовата система, включително и в мозъчните съдове. Така нестабилната стенокардия играе роля и за навременното откриване на значителни атеросклеротични стеснения в областта на мозъчните съдове, които биха могли да доведат до мозъчен инсулт. В редки случаи заболяването може да предизвика сериозни ритъмно-проводни нарушения, като предсърдно мъждене, АV-блок и други.
Лечението на нестабилната стенокардия
има два съществени момента - лечение на рисковите фактори и лечение на самия пристъп.
Лечението на рисковите фактори включва следните основни етапи:
- контрол и адекватна терапия на артериалната хипертония - целта е артериалното налягане да се поддържа в границите 120-130/80;
- лечение на дислипидемиите - най-често това става с промяна в начина на живот. Диетичният режим е от съществено значение, тъй като влияе благоприятно върху всички рискови фактори.
Трябва да се избягват мазнините от животински произход, богатите на наситени мастни киселини храни, а да се предпочитат плодовете, зеленчуците, рибата. Освен това за намаляване на общия холестерол и LDL-холестерола от съществено значение е приемът на статини, които освен че повлияват липидния статус, имат и благоприятен противовъзпалителен и антиоксидантен ефект. При наличието на значителна хипертриглицеридемия е добре да използвате медикаменти като фибратите.
- лечение на захарния диабет - от съществено значение е адекватният контрол на гликемията и поддържането на гликирания хемоглобин под 6,5%;
- увеличаване на физическата активност;
- намаляване на телесното тегло - фактор, който е от съществено значение за адекватната кислородна консумация на миокарда;
- прием на тромбоцитни антиагреганти - това са препарати, които потискат взаимодействието на тромбоцитите (клетките, които водят до формирането на тромби) със съдовата стена и помежду им. По този начин се създава една добра профилактика на вътресъдовите тромбози.
Обикновено като тромбоцитни антиагреганти се препоръчва редовният прием на аспирин всяка вечер след храна.
При пациенти, които страдат от гастритни или язвени проблеми, се препоръчва приемът на клопидогрел, който е отличен антиагрегант.
Лечението на самия пристъп има няколко особености
То може да бъде медикаментозно и инвазивно. На първо място терапията започва още вкъщи, при самото начало на болковата симптоматика. Пациентът приема таблетка нитроглицерин под езика и изчаква в покой. При неповлияване на симптоматиката се препоръчва приемът на още една таблетка нитроглицерин. Ако и тогава не се постигне ефект, най-добре е да се потърси лекарска помощ.
В болнична обстановка терапията включва следните основни препарати:
За овладяване на болката в началото може да се приложат силни обезболяващи като фентанил.
От голямо значение за прогнозата на състоянието е ранното включване на бета-блокери. Това са препарати, за които е доказано значението им при намаляване риска и леталитета при развитие на миокраден инфаркт. Освен това те имат и антиангинозен ефект, намаляват артериалното налягане и подобряват кръвоснабдяването на миокарда.
Включването на хепарин (вид антикоагулант, който пречи на кръвта да се съсирва) също има своето значение. Нитратите са препарати, които имат директен съдоразширяващ ефект и подобряват кръвоснабдяването на миокардните клетки.
Тези медикаменти нямат отношение към прогнозата на пациента, но значително подобряват неговата симптоматика. Обикновено тяхното приложение е свързано с появата на главоболие, което обаче преминава бързо.
Антитромботичните медикаменти също имат значение за преодоляването на развитие на миокарден инфаркт.
Калциевите антагонисти са препарати на втори избор, т.е. използват се при неповлияване на състоянието след прилагането на бета-блокери и нитрати. Те също имат антиангинозен ефект, подобряват кръвоснабдяването на сърцето и имат отношение към поддържането на адекватно артериално налягане. След овладяването на симптоматиката и подобряване състоянието на пациента обикновено препоръките за продължително лечение включват прием на бета-блокер, статин, антиагрегант и АСЕ-инхибитор. Последният препарат е от съществено значение за правилната помпена функция на миокарда и освен това също има антихипертензивен ефект.
КОГАТО ЛЕКАРСТВАТА НЕ ПОМАГАТ, СЕ СЛАГА СТЕНТ
Какво представляват инвазивните методи на лечение при нестабилна стенокардия?
Марияна Митева, София
Това се налага в случаите, когато медикаментозната терапия не може да овладее симптоматиката.
При други пациенти ефектът от лечението е временен и след кратко време ангинозният пристъп се повтаря.
Най-често в тези случаи се препоръчва инвазивното лечение на заболяването. То става чрез поставяне на стент, когато с помощта на специално въведен катетър с поставен в него балон се достига до стеснението на коронарния съд, довело до болковата симптоматика. Балонът се раздува и така атеросклеротичната плака се смачква, а съдовете се разширяват.
Едновременно с това на мястото на смачканата вече плака се поставя специално обработена пружинка (стент), която, от една страна, поддържа отворена коронарната артерия, а от друга - пречи на взаимодействието на съдовата стена с кръвните елементи.
За съжаление обаче често тези стентове също имат атерогенен ефект и в даден момент могат да доведат до тромбообразуване.
Последвайте ни
0 Коментара: