ЕХ, ЖИВОТ!
Парцалев обичаше да се труфи със злато

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 година в София. Завършила е класическа филология в СУ, Театрална школа и Академията за изящни изкуства в Прага. За госпожа Стихийно бедствие, която от години недовижда, се говори, че заучава ролите си, като ги слуша на касетофон. Около актрисата е непрестанен купон, тя е еднакво забавна както на сцената, така и в живота, твърдят запознати.

- Повече от половин век сте на сцена. Уморихте ли се?
- Не съм добре. Напоследък очите ми хич ги няма. Преди 10 години, на една репетиция, върху главата ми падна тежък реквизит. Получих отлепяне на ретините. От ден на ден зрението ми намалява. Текстовете за ролите ги чета с лупа. Лекарите не искат да ме оперират, защото рискът да ослепея напълно е огромен. Иначе годините не ми пречат. Отбелязали са се върху лицето ми, но акълът ми още е детски.
- Каква бяхте като дете?
- От малка съм си бабаит и си се харесвам такава. Бях страшилището на махалата. Играех само с момчета и биех послушните, добре възпитани мимиченца. Баща ми - драматурга Константин Мутафов, е втори братовчед с Пенчо Славейков. Като дете баба ми ме водеше често у Славейкови. Там имаше една леля Славка. Баба все казваше, че проклетията си съм наследила от нея. Веднъж направих една беля и леля Славка избълва срещу ми огън и жупел. Леле, като зинах!... Казах й всички най-гнусни думи, които ми щукнаха. Баба ми ме помъкна към къщи, хвърли ме на нашите и каза: Туй нашто гаменче за никъде не става! От малка си бях такава - имам ли нещо да кажа, изричам го ^право, куме, та в очи^. Мразя лицемерието. От баба ми Кина наследих любовта към киното. Ходенето в градския салон за нея беше цял ритуал. Ще се наконти, ще ме попита как й стои новата капела и после артистично ще заяви: Да вървим да гледаме Грета Гарбо. Мама и тате считаха киното за низше изкуство и не го одобряваха, но баба се налагаше.
- Как разбрахте, че ще станете актриса?
- Родният ми дом беше до Народния театър. Бомбардировките през 44-та сринаха тая къща до основи. Евакуираха ни в Асеновград. По улиците на това китно градче веднъж срещнах възрастна циганка. Я дай да ти гледам баба, вика ми тя. Леле, ти герой на мегдана ще станеш. Тебе и кучетата ще те знаят, а хората ще ти пляскат и шъ съ смеят. От мене туй да запомниш! Позна пустата му циганка. После иди, че не вярвай на врачки!
- Малко хора знаят, че истинското ви име не е Стоянка.
- По паспорт съм Стояна, кръстена съм на дядо ми Стоян. Това Стоянка дойде от една грешка в афиша за първото ми представление в Народния театър. Така си и остана.
- Имали сте трима съпрузи. Кого най-много обичахте?
- Минах през два развода, докато открия любовта на живота си. Аз не мога да бъда с един мъж, ако той не е личност. Родителите ми бяха интелектуалци и у дома непрекъснато гостуваха писатели, артисти, музиканти. Така съм възпитана. Нейчо беше всичко, за което една жена може да мечтае - интелигентен, нежен, чувствителен и грижовен. Но живяхме само 19 години. Прекара три инфаркта. При първите два бях до него, но третия го покоси в Бургас. Отиде си от тоя свят сам. Нейчо непрекъснато ме изненадваше с подаръци.
- Какви?
- На 50-годишния си юбилей бях в Стара Загора, а мъжът ми имаше представление във Видин. И изведнъж се появява човек, който от негово име ми подарява 50 рози. Нейчо беше аристократ. В състояние беше да даде последните си пари за много скъпо бижу. И да ми го подари без повод. Най-ценният ми спомен от него беше платинена гривна със сапфири. Имах над 50 златни накита - всичките подарък от него.
- Казвате имах, какво се случи с тия бижута?
- Окрадоха ги. Веднъж апаши разбиха апартамента ми. После ме ограби един боклук дето идваше да чисти къщата. След това пак са ме тарашили. Кьорав човек лесно се лъже. От Нейчо ми остана само един златен пръстен със скъпоценни камъни.
- Как минава денят ви?
- Всеки мой ден е различен. Уча роли, репетирам. Напоследък обаче гледам повечко да се застоявам вкъщи. Спя до късно, защото си лягам най-рано в 3 сутринта. Понеже съм недоскив, не мога да чета книга. И се преспивам с детски приказки на касети.
- Изпадате ли в смешни ситуации покрай слабото си зрение?
- Отидох на рождения ден на Мария Статулова с рокля, облечена наопаки. Празненството беше в изискан софийски ресторант. Бях си купила шикозния тоалет специално за случая. Но нали не виждам - облякла съм го с ръбовете нагоре. Усетих, че съм сгафила чак в заведението. Но няма връщане назад. Отивам при рожденичката и й казвам: Маро, нъл знайш, че ако на рожден ден някой си облече дрехата наобратно, на рожденика ще му върви по мед и масло. Ей мъ на, жертва направих зарад теб - обърнах си роклята с хастара. И всички прихнаха да се смеят.
- Големи приятели ли бяхте с Парцалев?
- Пацата беше особен човек, много самотен. Не че нямаше приятели, но натурата му беше такава. Много ларж беше. Като отидем на ресторант, все се натискаше той да покрие масрафа. Плащаше сметките на познати и непознати. Беше тертиплия. Какви рождени дни е правил само. У Парцалев имаше едно раздвоение - великия комик и великия самотник. Отиде си неочаквано. На една репетиция в Сатирата му стана лошо. На сцената бяхме аз и той. Режисьорът му вика: Почини си малко и продължаваме. Няма да мога, отговори Парцалев. Тогава ми щукна, че положението е сериозно. Пацо беше прословут работохолик. Не помня някога да е боледувал. Прибра се вкъщи и след няколко часа умрял.
- Говори се, че е притежавал богата колекция от бижута и накити.
- Вярно е. Пацо беше много суетен. Обичаше да се труфи с пръстени, гривни, медальони, слабост му бяха. С някой накити не се разделяше дори на сцената. Случвало се е да играе слуга, а на ръцете и шията му лъщи злато. Никой режисьор не сколаса да свали тоя кич от него. Парцалев вярваше, че благородния метал му носи късмет, суеверен беше.
- Преди време се разсърдихте на софийските общинари. Защо?
- Разлютих се колкото на тях, толкова и на Калоянчев. През 2000-та година решили да удостоят Калата със званието “Почетен гражданин на София”. Казали му по телефона, а той: ^Ами Стояна? Тя също заслужава!^. Така общинарите наградиха и мен. Като научих как е станало всичко се разсърдих и две седмици не му говорих.
- Не спряхте ли да се дърлите с него?
- Не. С Калата сме като куче и котка. Караме се за най-малкото. Ако ни види отстрани човек ще си рече, че не можем да се траем. Но не е така. На 80-годишния му юбилей пак се сджавкахме и му викам: Дърт пергиш стана, но не ти увря акъла! Не ти ли омръзна да се дърлиш с мен, бе? А той: Аз ако не се скарам с теб, пиши ме умрял, ма, Стояно! Много се обичаме и затуй се караме. Навремето все Нейчо ни сдобряваше. Веднъж пак се бяхме смотали и не си говорихме цял месец. Нали сме комшии, разминаваме се по стълбите като мумии. Нейчо обаче отишъл при Калата и му казал: Не мога да спя нощем задето сте скарани. Ела да се сдобрите. И Калата идва. Стояно, ма, за какво бяхме скарани, вика ми. Пък аз не помня. И само гледам начумерено. Демек - още не ми е минало! Ударихме си по една целувка и толкоз.
- Били сте много близки и с Невена Коканова. Какво хората не знаят за нея?
- Невена беше дълбок, умен човек. Даваха й да играе все трагични роли. Но тя имаше изключителен сатиричен талант и чувство за хумор. Какъв номер само ни погоди на едно представление! Играем една чешка пиеса - ^Свинска опашчица^. На сцената сме аз, Константин Коцев и Калоянчев. В един момент при нас трябваше да се появи малко момченце. Вместо него обаче излиза някакъв гамен с червена перука, лунички и само с два зъба. Втренчих се и едва разпознах Невена. Заличила си останалите зъби с черна боя. Хукна наша Невенка след Коцев и взе да му вика: Чичо Спаленко, обръсни ме, бе! На сцената настъпи мор. Калата обърна гръб на публиката, за да се насмее на воля. А аз от смях не мога да си кажа репликите. Невена беше хубавица, но не разчиташе на красотата си. Често преди да излезе на сцена, умишлено се загрозяваше с грим. Ролята й е на красавица, пък тя се прави на чучело. Питам я защо, а тя: Писна ми да съм хубава. Нека съм грозница, пък да се имам за красива. Така ролята ще стане по-интересна.

Едно интервю на
Илиан АТАНАСОВ

ДОСИЕ
- Широките пръсти - това бил най-характерният ^порок^ на палавата Стояна. Тя разиграла истински екшън в касата на Сатирата при получаването на първата си заплата. Шашнала касиерката и се опитала да я убеди да се почерпи с цялото си възнаграждение. След дълги кандърми касиерката най-сетне накарала Мутафова да си натъпче в джобовете презрените финикийски знаци. След като излязла от Сатирата обаче Стоянка веднага нахълтала в първия магазин и потрошила до шушка сумата за цветя и парфюми.
- Любим трик на bg комичка №1, когато пощуреела от яд, било трошенето на посудата. Един път при семейна свада направила на сол заедно с втория си съпруг Нейчо Попов фантастично скъп сервиз от майсенски порцелан. Комедиантката успокоявала раздрусаната си нерва с тотален лом на цялата покъщнина. Веднъж, когато пак я начоколили бесовете, взела, че изхвърлила през балкона цялата столова.
- Друг стар и изпитан номер на Мутафова е да зачезва от близките си в неизвестно направление. Пробвала го още като тийнейджърка, когато се изпокарала с баща си заради първото си гадже. Втория път решила да изкара акъла на любимата си щерка Мария (Муки). След финала на пиесата ^Трупът-фантом^ Стояна с гипсирана ръка се вдигнала и се изтресла на купон с Невена Коканова. Муки се шубелисала страхотно и вдигнала на крак цялата полиция. Към три призори великата й родителка цъфнала на входната врата.
- Първата голяма любов на гимназистката Стояна бил художникът Иван Табаков. Маестрото бил почти връстник на баща й и въобще не се сещал какви гърчове е придизвикала скромната му особа в сърцето на момата. По три пъти на ден бъдещата актриса го бомбардирала с послания, но, разбира се, не сис лагала парафа отдолу.
- В една люта зима примадоната на Сатирата щяла да се пресели в отвъдното. Потресната история се разиграла в драгалевската й вила. Стояна излязла за миг по чехли и нощница на двора и... портата се хлопнала зад нея. За зла беда комичката нямала ключ, а термометърът сочел минус 20 градуса. Бялата смърт вече почнала да протяга лапи към Мутафова. От кучешкия студ звездата на Сатирата се спасила в колибата на съседския пес Жожо. Тя се вмъкнала при двуногото, прегърнала го и така посрещнали утрото.