Сериал предизвиква политически скандал. Живков сложил “бръмбари” във вилата на семейство Велчеви
<i>В края на 1976 г. единствената тогава държавна телевизия излъчва петсерийния филм &quot;Завръщане от Рим&quot;, копродукция на България и италианския канал РАИ. Сценарист е писателят Антон Дончев, а режисьор Иля Велчев. Той е син на политика Борис Велчев, член на Политбюро, секретар на ЦК на БКП и неофициално - втори човек в държавата...</i><br /> <br /> В Евксиноград семейството му винаги почива в апартамент № 2. Първият, който не се различава по нищо от него, се пази за Живков.<br /> <br /> Само по себе си излъчването на петсериен игрален телевизионен филм на български режисьор е културно събитие. Но &quot;Завръщане от Рим&quot; става причина за<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>ожесточени обществени, а след това и политически спорове</b></u></span><br /> <br /> Неизвестни автори разпространяват епиграми за главните герои на филма - Ани, доцент Милев и жокея Влади. Отпечатани на циклостил (по онова време копирните машини в България се броят на пръсти), те се предават нелегално от ръка на ръка.<br /> <br /> Но по-странното е, че критиката, обикновено приятелски настроена и снизходителна дори към слаби произведения, си позволява да се нахвърли срещу сина на един висш партиен функционер. В началото на 1977 г. вестник &quot;Литературен фронт&quot; публикува цяла страница с остри нападки срещу филма на Иля Велчев.<br /> <br /> Агенти на ДС плъзват по редакции в опит да узнаят кои са авторите на смелата критика. Главни редактори се оплакват на Тодор Живков, който взема тяхната страна.<br /> <br /> Това също е изненадващо. Борис Велчев влиза във висшия ешелон на властта след свалянето на Антон Югов през 1962 г. В продължение на 15 години той заема най-високи партийни и държавни постове. През 1975-а, година преди да изтече мандатът на парламента и правителството, Живков му предлага поста премиер, но той отказва. Двамата са семейни приятели. Децата им израстват заедно.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Какво се случва, за да стигнат само за година до открит конфликт?</b></u></span><br /> <br /> Всъщност напрежения се трупат отдавна. Още през 1973 г. в партийната върхушка тръгва слух, че във вилата на Борис Велчев в Княжево се говорело против Тодор Живков. Велчев отива при него и предлага да се състави анкетна комисия, която да проучи случая.<br /> <br /> Живков обаче не може да признае, че е наредил да се сложат &quot;бръмбари&quot; в правителствена вила. <br /> <br /> Това ще настрои против него цялата висша номенклатура. Случаят набързо е замазан. Вината за подслушвателните устройства е хвърлена върху служители от ДС, които уж не ги демонтирали своевременно.<br /> <br /> По това време Живков вече открито лансира дъщеря си Людмила. През 1975 г. тя става член на правителството, а година по-късно - член на ЦК на БКП. Все повече хора смятат, че той я готви за свой наследник. Мъжът й Иван Славков освен шеф на телевизията е и председател на клуба на младите творци.<br /> <br /> Синът на Борис Велчев Иля също расте в йерархията. Той е заместник на Славков в клуба, а през 1976 г. лидерът на комсомола Енчо Москов, може би за да се подмаже на баща му, го предлага за висок пост в младежката организация.<br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> Дали в семейство Велчеви Живков е видял заплаха за династията си? </b></u></span><br /> <br /> Борис Велчев не само бил против издигането на Милка, както в тесен кръг наричали Людмила. Той го казвал открито и може би с това си е навлякъл омразата на Живков. На трибуната на мавзолея на Георги Димитров на 1 май 1977 г. партийният шеф казва на Велчев: &quot;Не трябва безпринципно да издигаме децата си. Нека светят със собствена светлина.&quot;<br /> <br /> Велчев схванал това като признание за дъщерята на Живков. А то е било предупреждение за него. <br /> <br /> На заседание на Политбюро през пролетта на 1977 г. Живков обвинява Борис Велчев, че<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>използва политическия си пост,</b></u></span><br /> <br /> за да защитава сина си и брутално да налага филма &quot;Завръщане от Рим&quot;, който е &quot;чужд на социалистическия реализъм&quot;. Едно от обвиненията срещу него е, че е пратил агенти на ДС по редакциите. Велчев се защитил, че би могъл да окаже влияние навсякъде в държавата, освен на две места. Първото е ДС, защото Живков наблюдавал системата на МВР пряко. Второто е телевизията, където пък генерален директор е неговият зет Иван Славков. Тъкмо телевизията продуцира и излъчва &quot;Завръщане от Рим&quot;. Така че бащата не би могъл нито да покровителства филма на сина си, нито да задуши критиките срещу него.<br /> <br /> Ако Велчев &quot;си направи съответните изводи&quot;, Живков му обещава да го остави в Политбюро. Вместо поста секретар на ЦК на БКП той му предлага мястото на председател на Народното събрание. <br /> <br /> Велчев отказва. През май 1977 г. той е отстранен не само от Политбюро, но и от ЦК на компартията.<br /> <br /> След свалянето на бащата синът не получава работа в киното 15 години. Не му разрешават да замине да снима в чужбина. Чрез посолството си в Рим България оказва силен натиск върху италианската телевизия да не излъчва &quot;Завръщане от Рим&quot;.<br /> <br /> Иля Велчев написва стихотворението &quot;Ако си дал&quot;, което Емил Димитров използва за текст на песен. Тя става много популярна. В нея се казва:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>&quot;Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас&quot;</b></u></span><br /> <br /> В това ДС вижда заплаха. Викат Иля и Борис Велчеви на разпит заради тези думи.<br /> <br /> С това пътят на Людмила е разчистен. Малко преди Велчев Живков отстранява от Политбюро и своя съименник Живко Живков, дългогодишен вицепремиер. Официално обяснение не е дадено. Казват, че Тодор много се дразнел от съвпадението на фамилиите им.<br /> <br /> И все пак Живко Живков получава задочно реванш 13 години след своето сваляне. Външният министър Младенов е от селото на Живко Живков и е смятан за негово протеже. Той става ръководител на дипломацията, след като предшественикът му Иван Башев се загубва в една виелица на Витоша и загива от бялата смърт. Именно Петър Младенов предизвиква смяната на Първия на 10 ноември 1989 г. и заема неговото място.<br /> <br /> <b>Крум БЛАГОВ </b><br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i>Как ехото заглъхваше...<br /> </i></u></span><br /> <span style="color: #800000"><u><b>Антон Дончев: Използваха сина, за да ударят бащата</b></u></span><br /> <br /> <u><i><b>- Г-н Дончев, беше ли използван сериалът &quot;Завръщане от Рим&quot; в политическите интриги?</b></i></u><br /> - Да. Невероятно е, че ДС не можа да установи къде са отпечатани епиграмите против филма, които се разпространяваха. При тогавашния тотален контрол над циклостилите и копирните машини това можеше да стане за ден-два. Една актриса даже ми каза: &quot;Ще използват сина, за да ударят баща му.&quot;<br /> <br /> <u><i><b>- Тя проницателна ли беше или добре осведомена?</b></i></u><br /> - По-скоро добре осведомена. Защото нищо не предвещаваше такъв край. Филмът беше приет добре от публиката. Имаше много положителни отзиви. Людмила Живкова също го похвали лично пред мен.<br /> <br /> <u><i><b>- Да не би самото заснемане на филма да е било част от активно мероприятие?</b></i></u><br /> - Не. Иля Велчев беше определен за негов режисьор доста късно, когато сценарият вече беше одобрен и договорът с италианците бе сключен. Трябваше да го снима Асен Шопов, но той се отказа. Мисля, че замисълът се е породил впоследствие.<br /> <br /> Цялата афера имаше силен негативен ефект върху работата ни с италианците. РАИ бяха вложили пари и искаха да си ги върнат, като продадат филма на други телевизии. Имаха сключени предварителни договори, но Живков имаше влияние в Италия и успя да се наложи. Даже РАИ не го излъчи, но оттам ми казаха: &quot;Как да работим с вас? Вие не сте сигурни партньори.&quot;