“Вождът” не помилва Никола Петков и той увисва на бесилото
Героят от Лайпциг нарича отечественофронтовския министър политическа пачавра
Героят от Лайпциг нарича отечественофронтовския министър политическа пачавра
<i>Сложни и противоречиви са отношенията между двамата „големи” на България след 9 септември 1944 г. – Георги Димитров и Никола Петков. По волята на съдбата те заедно участват в борбата срещу фашизма, сътрудничат си при установяването на отечественофронтовската власт, Никола Петков е министър без портфейл в първото правителство на Кимон Георгиев до 31 юли 1945 г. Дори посещава като такъв “вожда” Димитров в Москва, водейки с него непринуден разговор, но и отвращавайки се от разкоша, в който живее.</i><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Съвместните действия на комунисти и земеделци приключват към 28 март 1946 г.</b></i></u></span><br /> <br /> Земеделският съюз на Петков минава в опозиция и започва борба срещу установяващата се тоталитарна диктатура у нас. Като лице на обединената опозиция Никола Петков чувства отговорност за съдбата на държавата, търси контакти със съмишленици, със западни дипломати, а в парламента води епични словесни битки със самия комунистически лидер Димитров.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Паметна е схватката между двамата на историческото 80-о заседание на ВНС, </b></i></u></span><br /> <br /> когато се обсъжда новата Димитровска конституция, която ще се приеме на 4 декември с. г. Тогава Петков нарича героя от Лайпциг страхливец, получавайки съвсем откритата заплаха от опонента си: ”Голям герой сте вие, но никой няма да ви спаси. Аз ще ви кажа, че вие сте една пачавра политическа.”<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Става ясно, че „вождът и учителят на българския народ” е бил прав.</b></i></u></span><br /> <br /> Веднага е променен дневният ред на заседанието, като точка втора е задържане и даване под съд на депутата Никола Петков.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Денят е 5 юни 1947 г.</b></i></u></span><br /> <br /> Петков е откаран в килия № 15 в болницата на Софийския централен затвор.<br /> <br /> А вождът от 9 юни до 19 юли 1947 г. грижливо подготвя детайлите по делото срещу него.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Процесът започва на 5 август 1947 г. и трае 11 дни </b></i></u></span><br /> <br /> Председател на съдебния състав е Найден Райчев. По това време Димитров е в Москва. Среща се със Сталин и координира позицията си – а тя тогава е срещу „пълно разкаяние” и „самопризнание за виновност” Петков да остане по милост „доживотен” политически труп. <br /> <br /> Срещу Никола Петков се отправят обвинения за подготовка на въоръжен държавен преврат, за предизвикване на безредици в страната с цел нахлуване на чужди войски на българска територия и за подриване авторитета на народната власт от публикации във вестник „Народно земеделско знаме”. Показателно е, че по последното обвинение Н. Петков е оправдан, но за другите е признат за виновен и осъден на смърт.<br /> <br /> Предават го свидетелите Марко Иванов, Димитър Иванов, Борис Гергов и Георги Костов и въпреки усилията на адвоката му Никола Бронзов съдът прилага спрямо Петков най-тежкото наказание.<br /> <br /> На 14 август 1947 г. му се дава последната дума и той с достойнство отбелязва: “С чиста съвест и пълно съзнание за моята отговорност както пред българското правосъдие, така и пред обществото, държа да заявя: никога не съм вършил и не съм помислювал да върша нелегална дейност срещу народната власт. Никога не съм бил в услуга на никаква реакция, било вътрешна или външна. <br /> <br /> ...Сигурен съм, че ръководейки се изключително от истината и вашата съдийска съвест, ще издадете срещу мене една оправдателна присъда.”<br /> <span style="color: #800000"><u><i><b><br /> Илюзията на Никола Петков е унищожена на 16 август в 16 часа</b></i></u></span><br /> <br /> - смърт чрез обесване, 500 000 лева в полза на държавата и лишаване от права завинаги по член 30 от НК. <br /> <br /> Железният Петков е вкаран в затвора и в очакване на обесването се пречупва. Решава да проси милост, като от 19 август до 21 септември 1947 г. изпраща 9 писма (за чиято автентичност все още се спори) последователно до Димитров - премиера, Коларов – тогава временен председател на републиката. Показателно е писмото от 19 август: „Моля Ви, Господин Председателю, дайте ми възможност да поправя стореното от мене зло и отново с всички сили да заработя за преуспяването на НР България и Отечествения Фронт”, и до Кирсанов, пълномощния министър на СССР у нас. То е с дата 20 август и започва с мото от романа на Толстой „Война и мир” – „Да разбереш, значи да простиш.” Липсва молба до Сталин, което пък се оказва фатално, тъй като именно кремълският властелин иска неговата глава.<br /> <br /> Писмото до „вожда” с дата 19 август 1947 г. е най-показателно, тъй като въз основа на него се пишат и останалите осем. И е най-сервилното: “Странно ще е, г-н Министър-Председателю, да остават ненаказани тия, които избиха 30 000 български работници и селяни, като Александър Цанков, ген. Вълков и др., а да бъде наказан така строго синът на Димитър Петков, братът на Петко Д. Петков, който по Ваши указания и инструкции допринесе нещо за създаването на Отечествения Фронт и на историческия 9 септември.<br /> <br /> В името на онова чудесно момченце, Вашето покойно дете (Митя – б.а.), чиито портрети Вие ни показахте, когато бяхме на гости у Вас в Москва, и гледахте с толкова бащинска доброта, нежност и тъга, моля Ви, г-н Министър-Председателю, бъдете така добър и отменете моята смъртна присъда.<br /> <br /> Великодушието е било винаги отличителна черта на големите хора и на големите държавници. <br /> <br /> Приемете, г-н Министър-Председателю, моите чувства на най-искрена благодарност и най-искрено уважение.”<br /> <br /> На 16 септември 1947 г. на заседание на МС заместникът на Димитров Трайчо Костов поставя въпроса за съдбата на Петков, без да споменава за написаните от него писма.<br /> <br /> На следващия ден Георги Димитров праща шифрована телеграма от Москва, съобщавайки, че е съгласен с екзекуцията и добавяйки дебело: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Присъдата трябва да бъде изпълнена, независимо от това какви декларации осъденият би давал </b></i></u></span><br /> <br /> Всякакви колебания по този въпрос от гледна точка на сегашната вътрешна и международна обстановка могат да донесат само вреда. Действайте твърдо с далечен държавен прицел. Такова е становището и на нашите съветски приятели.<br /> <br /> Колебанията на Трайчо Костов и компания са свързани само с влизането в сила на Парижкия мирен договор, сключен на 10 февруари 1947 г. Това става на 20 септември.<br /> <br /> Два дни преди това Върховният касационен съд потвърждава смъртната присъда на Никола Петков. След като правителството на Димитров получава международно признание, са необходими само три дни Петков да бъде обесен.<br /> <br /> Георги Димитров употребява името на мъртвия си противник в прословутото си интервю пред кореспондента на ЮПИ на 11 октомври 1947 г., директно цитирайки фрагменти от писмото на Никола Петков до него, в което последният си е признал, че “Моята двегодишна политическа дейност е погрешна. Кураж и вяра в политическата дейност са ми давали разговорите, които съм имал с представителите на империалистическите държави, господата Барнс и Бозуел...”.<br /> <br /> Вождът се измъква сух от скандала, Коларов е непричастен към процеса, тъй като хитро конституираната и анонимна Комисия по помилването отхвърля молбата на Петков, без да се налага санкцията на временния президент, а на съда не остава друго, освен да осъди неуспелия превратаджия на смърт.<br /> <br /> На историческата дата 23 септември 1947 г.<br /> <br /> Ще трябва да минат 51 години, преди Върховният съд да го реабилитира, и то по молба на негови близки...<br /> <br /> <b>Борислав ГЪРДЕВ</b>