Петко Братинов на 70: Преодолееш ли неистовата страст към материалното, ставаш свободен
Свободата е най-голямото богатство, несвободните са роби, но само лудият се радва на абсолютна свобода, твърди поетът
Свободата е най-голямото богатство, несвободните са роби, но само лудият се радва на абсолютна свобода, твърди поетът
<i>Петко Братинов е роден на 13 септември 1939 г. в Горна Росица, Севлиевско. Един от най-значимите съвременни поети, той е автор на дванадесет книги със стихотворения и поеми, между които ярко се открояват: „Привлечен от свещта”, „Самозащита”, „Небето в мене”, ”Гнездо над пропастта”, „Вкусът на пепелта”, „Почти без изход”, „Насаме с далечината”, „Смъртта на огъня”, „Преди сълзата да застине” и др. Следва право, но завършил българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи във в. “Народна младеж”, Радио София, в. „Пулс”, сп. „Български войн”. Бил е директор на Националния литературен музей и на издателство „Български писател”. В момента е председател на творческия фонд на Съюза на българските писатели. Петко Братинов е носител на престижни литературни награди. Негови стихове са превеждани на почти всички европейски езици, а също така на арабски, монголски и др. </i><br /> <u><i><b><br /> - Цялата ти поезия, още от ранното ти творчество, е изпълнена със съпротива, стоицизъм и мъжество. Как успя да се самосъхраниш и оцелееш през годините и винаги да бъдеш „изправен пред живота”?</b></i></u><br /> - Самосъхранението и оцеляването зависят от много неща, но най-важното от тези неща е самовъзпитанието. Лично аз съм се самовъзпитавал от детските си години, като за образец са ми служили големите примери. Такива примери за мен бяха героите от много повести и романи, а също така и примерите на реални положителни личности от самия естествен живот около мен. Но само примерите не стигат. Преодолееш ли неистовата страст към материалното – нататък е по-лесно. Ти вече си свободен. А свободата е голямото богатство. Несвободните са роби.<br /> <br /> <u><i><b>- Казвал си, че поезията е силна, когато в нея има „кръв и сперма”, а в много от стихотворенията си размишляваш за творчеството. Твърдиш, че „поетите не са поети, когато тайно се стремят да минат между ветровете и с чужда кръв да победят”. Ти познаваш такива поети, нали? Каква е според теб мисията на твореца?</b></i></u><br /> - Всеки по различен начин формулира мисията на твореца. Поезията е авангардно изкуство и това предполага не наблюдение на процесите, а участие в динамиката на процесите. Така е според мен, но други наши събратя мислят по друг начин и предпочитат да виждат поета като свидетел на различни преживявания, а не като родител на изповеди. Предпочитам родителите.<br /> <br /> <u><i><b>- Току-що излезе новата ти книга с интимна лирика „Преди сълзата да застине”. Любовта обреченост ли е? Винаги ли е късно за докосването до любовната хармония? Какво е за теб жената?</b></i></u><br /> - Отношението към любовта и жената е един от най-важните елементи на истинската поезия. <br /> <br /> Любовта може да бъде временна, но жената е вечна. Жената не е обикновена вкусна хапка, не е чаша с някакъв сладострастен еликсир, за какъвто я смятат повечето от мъжете на съвременния свят. Жената е една сложна тъмнина, в която можеш да бъдеш забелязан само ако си звезда. <br /> <br /> Разбира се, тук става дума за хора с духовни качества, а не за елементарни консуматори на удоволствия.<br /> <br /> <u><i><b>- В лириката ти се усеща осезателно изключителната ти връзка с природата – и като преживяване на съприкосновението ти с нея, и като образи. Какво ти дава общуването с естественото?</b></i></u><br /> - Всеки, който се е откъснал от първичността на природата, е загубил своята първична същност и се е превърнал в един пластмасов манекен. Особено за поетите – това е пагубно.<br /> <u><i><b><br /> - Твърдиш, че „всеки човек има нужда от църква”, а не си религиозен човек. В какво вярваш, Поете?</b></i></u><br /> - Вярвам в значимостта на отделни личности по цялата планета, които представляват лицето на човешкото общество. Физическите потребности на тълпата не ме интересуват. Илюзиите не са храна. Те са вечност.<br /> <u><i><b><br /> - В поезията ти самотата преминава като необходим катарзис за душата. В “Надпис на снега” споделяш: “Самотен съм, когато падна върху бялата земя. Но още по-самотен съм, когато се изправя”. Бориш ли се с преодоляването на самотата или тя ти е потребна?</b></i></u><br /> - Правя разлика между физическата и духовна самота. Физическата се преодолява. Духовната е самозараждаща се. От нея спасение няма. <br /> <br /> <u><i><b>- В “Постоянство” признаваш: “Винаги съм посягал към свободата. Преследвал съм я здрачно. Обладавал съм я. Но никога докрай не я постигнах…”… Имаш ли усещането, че ще постигнеш свободата, към която цял живот си се стремил – и в буквалния смисъл на думата, и като състояние на духа?</b></i></u><br /> - Много е труден този въпрос. Постигам своята свобода в рамките на възможното. Боря се за тази свобода и в това е удоволствието. Само лудият е абсолютно свободен. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Светозар АВРАМОВ</b>