Стоян Дуков: Набих сина си Дим Дуков, като разбрах, че е гей!

<i>Стоян Дуков е роден на 25 септември 1931 г. в София. Той е известен български художник &ndash; аниматор, режисьор и сценарист. Ученик е на друг известен и талантлив карикатурист Тодор Динов. Дуков е сътворил над 50 анимационни филми. <br /> Рисувал е множество карикатури, илюстрации и плакати, но първа самостоятелна изложба прави едва по-повод 70- годишния си юбилей.<br /> Стоян Дуков е женен за Вера Драгостинова, дългогодишна стюардеса в БГА &ldquo;Балкан&rdquo;. Те имат един син &ndash; небезизвестния Дим Дуков.</i><br /> <br /> <b>- Г-н Дуков, позволете ми да ви представя първо като баща на Дим Дуков, известния наш коафьор, популярна личност, участник в редица телевизионни предавания, и да ви провокирам с въпроса как разбрахте за хомосексуалните наклонности на вашия син? Доколкото знам, той говори абсолютно свободно за това и казва, че има разбиране от родителите си?<br /> </b>- Аз не съм подозирал, защото аз съм маниакално хетеросексуален и такова нещо не е можело и да ми мине през ума никога. Аз имам един голям грях към него, защото си спомням, че той беше в гимназията и една вечер бяхме останали сами в кухнята само двамата и той ми каза: &ldquo;Тате, искам да ти кажа нещо&rdquo;. Викам му: &rdquo;Какво пък толкова имаш да ми кажеш? &ldquo;Искам да ти кажа нещо, което ми е много интересно как ще го приемеш&rdquo;. &ldquo;Хайде,казвай, какво толкова имам да приемам?&ldquo; И той каза следното: &ldquo;Виж, аз съм хомосексуален.&rdquo; Аз щях да умра в момента. Признавам си. Нахлу ми цялата кръв в главата. Така че аз имам един голям грях към сина ми и това е, че аз го бих тогава. Това е много лошо. Никога не мога да си го простя. Ех, бих го, грубо казано, но го ударих няколко пъти, но това в състояние на афект. Бях изпаднал в някакъв амок. <br /> <br /> След това разбрах, че съм го удрял. Оттогава са минали около 35 години винаги се изпотявам, като си го спомня. Но не мога да променя ситуацията. По-късно, разбира се, като останах сам със себе си и като помислих, разбрах, че това, което съм направил, е чудовищно. Защото това е биологична определеност. Тя е генетична . Може да е била преди пет поколения назад... не знам. И тогава се сетих, защото аз имам в рода си един откъм бащина страна родственик, който се оказа, после разбрахме, че е бил хомосексуален. Но тогава времената бяха такива, че не можело да се оповести за него тази наклонност, защото това би било нещо като проказа едва ли не в ония времена още преди 9 септември 1944 г. <br /> <br /> <b>- А жена ви Вера как възприе този факт?</b><br /> - Жените са малко по-земни същества. Тя го прие нормално. Плюс това е и майка. И до ден-днешен Митко е нейният кумир и нейният любим син. Въпреки че понякога в момент на афект може да изприказва сто неща. <br /> <br /> <b>- А как реагирате, когато той самият оповестява тази своя наклонност? </b><br /> - Ами той никога не го е крил това нещо. Той беше даже един от първите, които откровено разказаха за себе си. Направи една фондация &ldquo;Антиспин&rdquo; и благодарение на това се зароби икономически, зароби и нас респективно. Защото той искаше да организира един концерт на стадиона &ndash; първия може би в България. За целта взе един огромен заем от Първа инвестиционна банка от 1 милион и 200 хиляди лева. И тогава този концерт пропадна- три дни валя проливен дъжд. А бяха поканени звезди като &ldquo;Бони М&rdquo;... Така че загубихме тези пари. След това <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>се наложи да заложим и апартамента си<br /> </b></span><br /> и благодарение на една пицария, която Митко с неговия съдружник направиха срещу кино &ldquo;Млада гвардия&rdquo; на Витошка, си изплатихме борчовете. Трябва да ви кажа, че Дим има дарба да измисля нещата. При него е много интересно. Той е просто роден да прави бизнес, въпреки че в тези години в България да се прави бизнес беше много, много трудно. Но той го направи и благодарение на това тази пицария тръгна от първия ден. Той беше заложил и неговия си апартамент, а ние пък нашия... Имаше месеци, в които нощно време не можех да спя, имахме обаче едни кучета. Ходех в парка да ги разхождам, защото иначе щях да полудея вкъщи.<br /> <b><br /> - И благодарение на пицарията успяхте да погасите този заем?<br /> </b>- Да. Чрез нея изплатихме двата заема. Тази Първа инвестиционна банка ни е взела колкото сме получили от нея и още два пъти по толкова сме й върнали. Това беше неистова лихва и ние с Вера двамата, а Митко през това време си водеше фризьорския салон в хотел &ldquo;Балкан&rdquo;, двамата помагахме в пицарията. Това бяха мутренските времена, а той самият е много коректен. А знаете как е в България- могат да дойдат мутрите и да ти кажат: &quot;От днес бизнесът е наш.&quot; Така беше, нас СИК ни осигуряваше и ни защитаваше. В смисъл дойдоха и казаха: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>&rdquo;Ако искате да не ви запали някой пицарията или нещо друго да ви се случи, ние можем да ви пазим.&quot; И фактически те ни пазеха от себе си. <br /> </b></span><br /> Все едно. Такива бяха времената. И така в тези четири години &ndash; 93 &ndash; 96 г., в които работеше пицарията денонощно и без почивен ден, Вера от сутрин до вечер и от вечер до сутрин беше там. Тя беше генератор на всичко. Аз имах една &ldquo;Шкода&rdquo; тогава, която си купих на старо от един мой приятел композитора Сашо Бръзицов и станах закупчих. Познавах борсите до най-малката подробност, до съвършенство. Знаех коя бира къде мога да я купя, коя консерва от риба тон или нещо друго къде може да се намери. Тогава всичко беше кът, нищо нямаше по магазините и аз сутрин седях до 10 ч. на борсата, купувах всичко и на няколко пъти с шкодичката пренасях и след като си осигуря към 2 &ndash; 3 ч. следобед време, обядвах по една пица и отивах в ателието си да работя. Така беше. От три часа на обед бях художник, а преди това &ndash; закупчик. <br /> <br /> Това са дни, които бяха много страшни, много черни и аз си представях, че ако не дай си Боже стане някакво земетресение и ние не можем да си възстановим заема за един месец, буквално потъваме и отиваме на палатки. Тези четири години ми се сториха като 40. Аз даже се чудя, че на тия години успях да запазя душевно равновесие, а не да полудея. Наистина ви казвам. Невероятна е историята - и нашата, и на Митко, който винаги е бил коректен. Стана така, че след това му пропадна и другият фризьорски салон. Ограбиха го там вътрешни хора, понеже той е много доверчив и<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>взимаше хора, които просто го грабеха с двете си ръце.<br /> </b></span><br /> <b>- Познавате ли неговия интимен приятел?</b><br /> - Човекът, с когото живее от четири-пет години вече го познавам. Казва се Красимир и работят заедно. Той е едно много свястно момче според мен. Но мисля, че при тях нещата не са само на сексуална основа. Те са и на много други &ndash; на база на разбирателство, на материално обвързване, на еднакво усещане към бизнеса или на отговорността. Мисля, че те са една много коректна сглобка бих казал, една симбиоза, една особена връзка и аз смятам, че човек си проличава в живота, особено когато си прави рекапитулация между сексуалния живот и живота в бизнеса. Тяхната е много интересна симбиоза и дано да продължат така и занапред, защото мисля, че те се допълват по един или друг начин, въпреки че възрастовата им граница е значителна. Митко е много по-голям от Красимир .<br /> <br /> <b>- Кажете нещо за женитбата му в Австралия?<br /> </b>- Той беше много млад и се ожени за една българка Анита с австралийско гражданство. Ожениха се в България и след това заминаха. Аз мисля, че това беше един такъв начин той да излезе извън България, защото той беше на няма и 20 години. Анита знаеше за неговите наклонности, но смяташе, че това не е фундаментална причина да не се оженят. Може би е очаквала той да се промени. Те отидоха там, живяха две години и се разведоха. След известно време се върна и сега има и австралийско, и българско поданство. <br /> <br /> Никой от приятелите ни досега не е засягал темата за хомосексуализма. Всичките са чели, знаят, плюс това той не се крие. Има много такива хора и в правителството, и в артсредите. Аз знам за такива. Особено напоследък се пише и говори за това. Но сега вече в наше време те не знам защо трябваше такъв голям въпрос да направят със Сергей Станишев &ndash; че бил хомо и т.н. И какво като е хомо? Не е страшно.<br /> <br /> <b>- Вие вярвате ли?</b><br /> - Абсолютно вярвам, но лично за себе си. Аз нямам доказателства. Ако аз съм имал някакви аргументи или ако някой е флиртувал с мен или е показвал хомосексуалните си желания, аз бих казал. Чувал съм много сериозни доводи от много места.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА<br /> </b><br /> <span style="color: #800000"><i><b>Б.р. Подробности за прелюбопитния житейски и творчески път на именития карикатурист Стоян Дуков четете във в. &quot;Женски Тайни&quot;</b></i></span><i><b><br /> </b></i>