Тенко Славов: Константин Марков от "Тангра" се оказа един от най-върлите доносници!
Въпреки че му направих голяма услуга, той ме е наклепал пред ДС и ме викаха на разпит.
Въпреки че му направих голяма услуга, той ме е наклепал пред ДС и ме викаха на разпит.
<i>Тенко Славов е една от китарните легенди в българския поп. Роден е на 16 март 1950 г. в Стара Загора, но е отрасъл в София. Завършил е само гимназия, но след казармата си изписва три тома за китара от Америка и се самообразова като музикант. Работи с много рокбанди по време на соца. Свири в оркестър “Обектив 71” с ръководител Николай /Бебо/ Куюмджиев, където се изявяват едни от най-известните по това време изпълнители като Бисер Киров, Ирина Чмихова, Мишо Белчев... Именно тогава “открадва” занаята аранжорство от Бебо Куюмджиев.</i><br /> <br /> <i>Впоследствие започва да работи с легендарната група “Фактор”, на Весо Тодоров – Кокала, която скоро е поканена да свири с Емил Димитров и се преименува на оркестър “Синьо-белите”. Шеф на бенда на попкраля става Тенко Славов. Работил е и с Лили Иванова. <br /> Сега Тенко живее в САЩ.</i><br /> <br /> <b>- Тенко, ти си един от най-известните китаристи в България. Свирил си с Емил Димитров и с още куп звезди на попмузиката. Заради “по-свободния си изказ на мисли” многократно си бил спиран да пътуваш на турнета в чужбина. Мислиш ли, че между колегите ти е имало много доносници?</b><br /> - Бил съм преследван. Имал съм 4 отказа за работа в чужбина. Всеки един ми е коствал 2-3 години да го оправям.<br /> <br /> <b>- Как да го оправяш?</b><br /> - Ами, да ходя на срещи с Георги Гогов, с Нешев ... с шефовете на паспортния отдел на МВР. Някакъв офицер, който беше там, ми каза:” Ще проверим...”, и все едно случаят приключи. Нищо.<br /> <b><br /> - Как разбра защо не те пускат навън?</b><br /> - Нещата просто не отиваха на добре. Имах колеги, чиито бащи работеха в Държавна сигурност. От бащата на един Руслан, който беше полковник в УБО и се беше обадил на негови колеги, разбрах, че са му казали: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>”По-добре не се занимавай с тоя, че досието му е ей толкова дебело!”<br /> </b></span><br /> /Показва с ръце дебелина около 40-50 см – б.ред./ Аз не знаех какво да кажа. Музикант човек с толкова дебело досие?! Те май са ме объркали с някого. Чудех се за какво е.<br /> <br /> <b>- Накрая какво се оказа?</b><br /> - Имало е много доносници между нас. Аз бях доста свободолюбив открай време. Още от училищна възраст. Особено когато трябваше да изкажа мнение, да критикувам.<br /> <br /> <b>- А научи ли кой е бил конкретният човек, който е донасял за теб?</b><br /> - Доста хора са били, но Константин Марков от група “Тангра” се оказа един от върлите доносници. През цялата ми музикална кариера, докато бях в България, е бил до мен. Смятал съм го за приятел. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Оказа се, че той доста е напакостил не само на мен, а и на други колеги.<br /> </b></span><br /> <b>- Това е доста сериозно обвинение. Откъде знаеш тези факти?</b><br /> - Научил съм го от хора, които са работили с него.<br /> <br /> <b>- Тоест, това е факт 100 на 100, така ли? Или примерно 80 на сто е истина за теб?</b><br /> - Мога да кажа, че е 100 на 100. Приеми моята дума. Слагам си името. Това е. Кой ще бъде? Имах трима приятели, които знаеха някои неща. Другите двама няма начин да са. Той е единственият.<br /> <br /> <b>- Ще ми кажеш ли точно за какво става въпрос?</b><br /> - Ще ти кажа. Продадох едни музикални инструменти през 1974 г. на завода за малограмажна хартия в Белово. От Косьо взех една малка схема за озвучаване. Беше я направил сам. Отвратителна. Да му я продам. Да му направя услуга. Помня, че му занесох към 8000 лв. Той никога не беше виждал накуп толкова пари до този момент. Подскачаше от радост. И един месец по-късно ме извикаха в V РПУ, не кой да е, а от ДС! Направо онемях. Какво общо ще има ДС с мен?! <br /> <br /> Съответният низш офицер, който си търси доносници, започна да ми обяснява за тази сделка. Кой може да е знаел за нея освен аз и Косьо?<br /> <br /> <b>- Не си ли се срещал досега с Косьо Марков, за да се изясните?<br /> </b>- Не, и нямам намерение да се срещам. Впоследствие се оказа, че беше написал една книга за историята на българския рок. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Той толкова брутално е деформирал участието ми в “Тангра”, че като прочетох книгата, не знаех да се смея ли, или да плача. </b></span><br /> <br /> Една моя песен – “Ако имаш време?”, взе първа награда през 1978 г. Вече бях напуснал “Тангра”, но ги поканих в разширен състав с Васко Найденов и Константин Атанасов. Косьо Атанасов също имаше песен на конкурса - ”Пътища”, но тя не взе нищо. А Константин Марков написал в книгата, че Косьо Атанасов е взел награда с песента “Очакване”. А всъщност това парче участва на следващата година и го изпя Вили Кавалджиев. Това е такова изкривяване на действителността, че нямам думи. <br /> Всъщност моята песен спечели наградата. Тогава не можеше да имаш всичко - и музика, и текст, и аранжимент. Ка-а-к! Просто песента нямаше да мине. Така ми каза Панайот Славчев. “Приели сме ти я песента! Но шансовете да получи награда са нулеви!” Нали в журито бяха всички от старите пръдни. Та Панчо ми каза: ”Някой да ти напише нов текст, аз ще го парафирам!” Бях написал текст по музиката, но го дадох на Миряна Башева. <br /> <br /> Тя ми каза: “Аз съм поетеса, по музика да пиша, ще ми е трудно”. Казах й , че съм написал текст и ще й го дам заради стъпката. Тя написа чудесен нов текст буквално за един ден и той си е неин. Дадох го на Панчо, той го парафира и мина. Сашо Гривната я изпя /Александър Петрунов, известен басист и певец, който сега живее във Флорида, САЩ – б.ред.. Тогава Панчо Славчев ме попита как да обявят песента. <br /> <br /> На Косьо много му хареса песента да е под името на “Тангра”. Аз бях напуснал вече групата, но му казах: ”Хайде, нека да е “Тангра”. Обявиха ни: ”Тенко Славов. Акомпанира “Тангра”. Васко пееше втория глас. Но конкурсът си беше за песен, не за изпълнение. И аз си взех първата награда с Миряна. <br /> <br /> Впрочем тази песен я бях написал на балкона на хотела предишната година на “Златният Орфей”. Винаги си носех китарата. Пиехме си с Кирчо Маричков бяло вино на балкона на хотел “Юнона”, срещу Летния театър на “Слънчев бряг”. Чакахме да свърши официалната част на “Орфея”, за да ходим на рецитала на една английска група. Там си я композирах песента, пред него. На следващата година Панайот Славчев, Бог да го прости, който е създател на този конкурс, ми поиска песен и аз я дадох.<br /> <b><br /> - Кой беше този конкурс?</b><br /> - На Студентския дом за младежка забавна песен през 1978 г. Де факто тогава “Тангра” се прочу като рокгрупа. С моята песен. Това беше началото. Първата “Тангра”. Рокгрупата. “Ако имаш време” е суперхит, който още го пеят всички. Сега последно ми го поиска и Ани Върбанова за новия си албум. След това с Чочо Владовски станаха естрадна група. Аз ги напуснах и направих група “Тест” с Васил Найденов.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Жоро Захариев</b><br />