От болестта на Алцхаймер у нас страдат 100 000 души. Болните загиват най-често от пневмонии през зимата, твърди д-р Николова
<i>Д-р Галина НИКОЛОВА работи като невролог от 25 години в Университетската болница по неврология и психиатрия &ldquo;Св. Наум&rdquo; в София. От една година е завеждащ отделение по деменции към Първа неврологична клиника на болницата и е главен асистент в Медицинския университет в София. Специализирала е невропсихология. Има над 50 научни публикации в български и чуждестранни издания. Изявявяла се е на над 60 конгреса по неврология - в България и в чужбина.</i><br /> <br /> <b>- Д-р Николова, коя е най-честата причина за деменция след 65-годишна възраст?</b><br /> - Най-честата причина за съжаление е болестта на Алцхаймер. Между 40 и 60 процента сред всички деменции се дължат на тази болест. Съществува голямо разнообразие от деменции. Причините могат да бъдат от най-различно естество. <br /> <br /> На второ място по честота е съдовата деменция. Съществува комбинация между тези две форми - т.нар. смесена деменция (съдова с болест на Алцхаймер). По-редки причини са пак невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон, болест с дифузни телца на Лели, болестта на Хънтингтън и много други. Не трябва да се забравя една група на т.нар. вторични деменции. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Деменцията е синдром, не е заболяване</b></u></span><br /> <br /> Той може да се появи при много други заболявания. Причина за дементен синдром би могла да бъде една травматична болест на мозъка (например особено често повтарящи се черепно-мозъчни травми, каквито получават боксьорите). Около 5 процента от болните с множествена склероза биха могли да развият дементен синдром. Най-често нарушенията са ендокринни - понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм). Причина могат да бъдат недоимъчни състояния - недоимък на витамин В 12 и фолиева киселина; ендоинтоксикации при хронични чернодробни и бъбречни увреждания, които водят до хронична интоксикация. Групата на т.нар. невроинфекции също води до дементен синдром. Най-често до дементен синдром водят сифилисът и СПИН. <br /> <br /> <b>- Какво означава псевдодеменция?</b><br /> - Тя представлява депресивен епизод. Псевдодеменцията не трябва да се забравя, защото води до подобна клинична характеристика при пациентите. Доста често една начална демеция би могла да се обърка с депресия. <br /> <br /> <b>- Каква е целта на лекарите?</b><br /> - Да поставят точна диагноза, да търсят причината за дементния синдром. Само така лечението ще бъде ефикасно.<br /> <br /> <b>- Има ли наследствено предразположение?</b><br /> - До момента е доказано, че три гена на три хромозоми имат отношение към заболяването. Но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>ако в семейството има болен от Алцхаймер, това не е опасно за роднините</b></u></span><br /> <br /> Но фамилиите с такива болни се водят като рискови групи. Болестта на Хънтигтън е типичен пример за фамилна деменция. В този случай, ако родителите са болни, 100 процента е сигурно, че и децата ще се разболеят.<br /> <br /> <b>- Кои са първите прояви на деменцията?</b><br /> - Тя е синдром, който се характеризира с упадък на две и повече когнитивни функции. Той е достатъчно значим, за да наруши всекидневните дейности на болните. Болестта на Алцхаймер е хронично-прогресиращо заболяване. В неговия ход се разграничават три стадия: лек (начален) дементен синдром, умерен и тежък. Симптомите са с различна тежест. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Най-характерно за началото на заболяването е нарушението на паметта</b></u></span><br /> <br /> То е постепенно и неусетно, с по-трудно заучаване на новата информация. Впоследствие това прогресира и се стига дотам, че болните трудно си припомнят близките събития. Постепенно започва нарушение и в речевите функции. Особено характерна е трудността в назоваването на предмети. Речниковият фонд на болните обеднява. Стига се и до трудност в ориентацията за време. <br /> Всичко се наслагва едно върху друго. Нарушават се и зрителните способности. Пациентите трудно се ориентират в непозната обстановка, а впоследствие - и в позната, дори в дома. Болните не са в състояние да си поставят цели, да изпълняват определени дейности, да ги планират. Не са в състояние бързо и адекватно да променят своите психични активности. Този сбор от когнитивни способности се припокриват с понятието интелект.<br /> <br /> <b>- Какви са промените в поведението на пациентите?</b><br /> - В началния стадий преобладават депресивните прояви. Около 10 до 40 процента от болните имат такива. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Най-изразен е синдромът на апатията </b></u></span><br /> <br /> (безинициативност, липса на желание за нови дейности). Критичността на пациентите също е снижена. За умерения стадий са характерни делюзии и халюцинации. Делюзиите са психопатологични симптоми. Това са всъщност едни фалшиви идеи на пациентите, от които те не могат да бъдат разубедени. Мислят си например, че домът не е техният, не могат да разпознаят съпруга или съпругата си. Понякога си въобразяват, че са по-млади, отколкото са в действителност. <br /> <br /> Друг път мислят, че отражението в огледалото е на друг човек, а не тяхното. Имат зрителни и слухови халюцинации. Понякога те водят до агресивно поведение. За по-тежките стадии са характерни т.нар. шляене, враждебност. В крайна сметка се стига до функционален дефицит. <br /> <br /> Пациентите не могат да се справят с по-сложните задачи във всекидневието. Сравнително рано се засягат справянето с финансите, боравенето с домакински уреди, дребните ремонти. В крайна сметка стават все по-зависими от околните. В крайния стадий вече са напълно зависими от близките си хора. Тук проблемът е не толкова на пациента, колкото на семейството и на държавата.<br /> &nbsp;<br /> За такъв болен трябва да се грижи поне още един човек, който да е на разположение 24 часа в денонощието.<br /> <br /> <b>- От какво най-често настъпва смъртта?</b><br /> - Не от самото заболяване. Ако болните се загубят навън в зимните месеци, най-често загиват от пневмонии. В други случаи умират от декубитални рани, ако са обездвижени. Обикновено тези ситуации са придружени със сепсис или с уроинфекции.<br /> <br /> <b>- Каква е прогнозата за болните?</b><br /> - Зависи от вида на деменцията. Прогнозата зависи най-вече от това колко рано е поставена диагнозата и съответно - колко рано е започнато ефикасно лечение. По отношение на Алцхаймеровата деменция през последните 10 години науката отбеляза голям напредък в лечението. В момента има медикаменти от две групи, които водят до временно подобрение. <br /> <br /> Основната цел на медикаментите е да забавят прогресията на заболяването. Всички препарати, които се продават в Европейския съюз, ги има и в България. Но те са много скъпи и не се реимбурсират от Здравната каса. На практика за повечето от болните, да не кажа за всички, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>е непосилно да си купуват медикаментите. Поради тази причина те се отказват от лечение!</b></u></span><br /> <br /> Деменциите не са включени в клиничните пътеки на болничните заведения.<br /> <br /> <b>- Нормално ли е да няма клинична пътека &ldquo;Болест на Алцхаймер&rdquo;?</b><br /> - Това не е нормално за една цивилизована държава. За една много бедна държава може би е нормално. Но България е член на Европейския съюз. Би трябвало да бъдем съизмерими с развитите страни по въпросите на човешкото здраве! Крайно време е!<br /> <br /> <b>- Колко са болните у нас?</b><br /> - Около 100 хиляди души. Това е достатъчно много, за да бъде болестта социалнозначима.<br /> <br /> <b>- Кои хора най-често са засегнати от болестта на Алцхаймер?<br /> </b>- Определено <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>това е заболяване на възрастните хора</b></u></span><br /> <br /> Има две форми: с пресенилно начало - преди 65-годишна възраст и сенилна форма на болестта - след 65-годишна възраст.<br /> <b><br /> - Кои изследвания са най-важни?</b><br /> - Невроизобразяващите методи (компютърна томография на главния мозък). Важно е да се установи дали има или няма корова атрофия. В началото обикновено се прави скенерово изследване, а след това - подробно невро-психологично изследване, за да се докаже, че пациентът има когнитивен дефицит.<br /> <br /> <b>- Как да се борят болните?</b><br /> - Най-вече да се опитват да постигнат високо ниво на психична активност. Болните трябва да тренират мозъците си с различни задачи в зависимост от интересите им - например решаване на кръстословици, подреждане на пъзели, четене на книги, социално общуване, физическа активност (разходки, йога и други).<br /> <b><br /> - Кое е най-важното, което трябва да знаят читателите на вестник &ldquo;Доктор&rdquo;?<br /> </b>- Че когато имат нарушение на паметта, което е по-изразено от предишни години, веднага да се обърнат към личния си лекар или към невролог. По-добре е да се хипердиагностицира, отколкото да се неглижира заболяването.<br /> <b><br /> Едно интервю на Здравка ИВАНОВА</b>